Решение № 44 от 19.01.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Кърджали, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100386 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. Н. Х. от гр.К. твърди, че на 22.12.2022г., около 11:30-12:00 часа била ухапана от безстопанствено куче в гр.К., улица М., след „В. с." АД. Установени били наранявания по предно-външната повърхност на лявата подбедрица, на границата среднадолна трета синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 5/6 см., в областта на кръвонасядането се установявали две косо разположени успоредни по между си охлузвания на кожата с розово-червен цвят и размери 4/0,3 см. всяко, разположени под нивото на околната кожа, в резултат на които ищцата претърпяла неимуществени вреди, а именно болки, страдания и посттравматично стресово разстройство, причинени й в резултат ухапване от безстопанствено куче и претендира сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихва за забава сума в размер на 56,67 лева за периода от 22.12.2022г. до 02.04.2023г. Излага съображения, че в производството , образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Община К. и на 24.02.2023г. в Районен съд гр. Кърджали постъпило възражение от страна на Община К., с което изцяло се оспорвала дължимостта на присъдената сума за мораторна лихва за периода 22.12.2022г. до 22.01.2023г. в размер на 17.78 лева. Счита, че към настоящия момент Община К. не е изпълнила цялото си задължение и дължи сумата в размер 2 056,67 лева, от която 2 000 лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди - претърпяни болки, страдания и посттравматично 1 стресово разстройство, причинени на ищцта в резултат ухапване от безстопанствено куче на 22.12.2022 г. в гр.К. ведно с лихва за забава сума в размер на 56,67 лева за периода от 22.12.2022г. до 02.04.2023г..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че дължи на ищцата сумата в размер 2056,67 лева, от която 2 000 лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди - претърпяни болки, страдания и посттравматично стресово разстройство, причинени й в резултат ухапване от безстопанствено куче на 22.12.2022г. в гр. К. ведно с лихва за забава в размер на 56,67 лева за периода от 22.12.2022г. до 02.04.2023г. Претендира разноски в заповедното и настоящето дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който счита същата за допустима, но неоснователна. Оспорва всички твърдения и обстоятелства, визирани в исковата молба като счита същите за неоснователни и недоказани, при твърдения, че в резултат от ухапване от безстопанствено куче на ищцата били причинени кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Оспорва механизма на увреждането, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на твърдяните от ищцата травми. Оспорва твърдяната от ищцата травма да е в причинна връзка и да е еследствие от ухапване от куче.

Оспорва предявения иск и по размер, като счита, че претендиралата с исковата молба сума в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа 2 на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че Община К. носи отговорност за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата, като счита, че Община К. е предприела всички законови мерки и действия и в пълнота осъществява задълженията си за овладяване на популацията за безстопанствени кучета на територията на общината, защото в ОбС-К. била приета Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община К. и в изпълнение на изискванията на чл.41, ал. 2 и ал.3 от Закона за защита на животните и съгласно Наредбата, Община К. бил с организирала приют за кучета “Д. л.”, който изпълнявал своите задължения, описани в раздел 4 от Наредбата, но под натиска на природозащитни организации, същите оказали натиск за закриване на приюта през изминалата година, което довело до увеличаване на популацията на кучета и съответно до инциденти с ухапвания от кучета. Сочи, че към настоящия момент Община К. възстановила приюта, който се обслужвал от Общинско предприятие “Озеленяване, благоустройство и чистота“, а също така имала проектна готовност за изграждане на нов мащабен приют за кучета в с.С., който ще бъде изграден до края на 2023г. Сочи, че в изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на животните с Решение №** от Протокол № */27.01.2022 г. на Общински съвет – К. била приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община К. 2021г.-2025 г., а в е изпълнение на чл.4 и чл.6 от Наредба № 4 от 1 февруари 2021г. за прилагане на 2

Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р. Б. и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност било извършено преброяване на безстопанствените кучета на територията на община К. за 2022г. и общината изготвила Протокол за това. На следващо място сочи, че в изпълнение на изискванията на чл.43, ал.1, т.2 и т.3 и чл.50, т. 2 от Закона за защита на животните Общинското предприятие към Община К. сключило с ветеринарен лекар Граждански договор №**/01.10.2022г., с предмет: „Дейности по обезпаратизяване, кастриране, маркиране, ваксинация срещу бяс, издаване на БГ паспорт и въвеждане на информацията в електронната система ВетИС на БАБХ” и в предприятието били назначени служители за извършване на дейност по залавяне на бездомни кучета. Твърди, че Община К. стриктно изпълнявала разпоредбите на чл.26, ал.1 от Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К., като ежедневно извършвала дейности по прибиране на безстопанствени кучета и полагала необходимите грижи за тях. Също така счита, че следва да отбележи, че в изпълнение на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.26, ал. 3 от Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община К., бездомните кучета се маркирали, и след ваксинация и обезпаратизяване, се връщали по местата, от които били взети, като допълнителни мерки се вземали само по отношение на агресивни кучета. Моля съда да постанови решение, с което да отхвърлите иска като изцяло неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, моли съда да намали размера на претендираното обезщетение предвид възражението за прекомерност на претенцията. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените съдебни и деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли на основание чл.78, ал.

5 от ГПК, то да бъде намалено до минимума предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **/2023г. на КРС, със заповед №**/24.01.2023г. е разпоредено ОБЩИНА К. с ЕИК ********* гр.К. , ул.“Б.“ №**, представляван от Х. А. кмет да ЗАПЛАТИ на кредитора С. Н. Х., с ЕГН ********** от гр.К., бул.Б. №**, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К. действаща чрез адв.С. Ф. М. със съдебен адрес гр.К., бул.Б. №**, бл.М., вх.*, ет.*, офис №* сумата 2 000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване на 22.12.2022г. от безстопанствено кучe на територията на Община К., сумата 17,78 лева – лихва за периода от 22.12.2022г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 720.00 лева – адвокатско възнаграждение. В законовия срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от Община К., че не дължи изпълнение по издадената по делото заповед №**/24.01.2023г.. Съдът е разпоредил да се изпълни процедурата по чл. 415, ал.1 , т.1 от 3

ГПК, съобщението за което е връчено на заявителя на02.03.2023г. и в законовия едномесечен срок – на 03.04.2023г. е предявена исковата молба по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Ето защо искът е допустим като предявен в срок и от надлежна активно легитимирана страна, а по отношение на неговата основателност, съдът съобрази следното: юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по 4 чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.