Определение № 49 от 23.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Добрич, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500011 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.121 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,ЕИК

000694286,със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Позитано“ №5 срещу определение №2179/14.08.2024 г. по гр.д.

№1809/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлено възражение на частния жалбоподател за местна неподсъдност на делото пред РС-Добрич и е постановено,че РС-Добрич е местно компетентен да разгледа спора.

В писмен отговор насрещната страна ЗП М. Н. Д. от с.С.,общ.Добричка изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил съобщение за обжалваното определение на 09.09.2024 г.,частна жалба вх.№17850/18.09.2024 г.,подадена по пощата на 13.09.2024 г.,е депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 16.09.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от 1 обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№1809/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№11736/13.06.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.405 ал.1 от КЗ,чл.409 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД от ЗП М. Н. Д. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Добричка,ул.“***“ №17,регистриран с регистрационна карта

72624,издадена от

ОДЗ-гр.Добрич,Булстат

124619834,срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 и адрес на управление гр.София,район „Триадица“,пл.„Позитано“ №5 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 520 лвзастрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,дължимо по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" по застрахователна полица №5С106008306/30.09.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане,както и сумата от 2 462,82 лв-мораторна лихва за периода от 27.07.2023 г. до датата на предявяване на исковете.Изложените обстоятелства в исковата молба се свеждат до това,че ищецът е собственик на трактор NEW HOLLAND,модел Т8.410,рег.№***,за който бил сключен с ответника договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с действие за периода 30.09.2020 г.29.09.2025 г.;че на 03.04.2023 г. в с.С. настъпило застрахователно събитиезлоумишлени действия от неизвестно лице,изразяващи се в изсипване на абразивно вещество в гърловината на картера за масло,вследствие на което на застрахованата земеделска техника са нанесени значителни имуществени вреди.Ищецът предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение въз основа на сключения между тях договор за застраховка „Каско на МПС“,но застрахователят отказал да плати,което обосновало правния интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл.119 ал.3 от ГПК,а именно в срока за отговор на исковата молба,ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е навел с отговора възражение за местна неподсъдност на спора,като е отправил искане делото да бъде изпратено на Софийски районен съд,който е компетентен по правилата на общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 във връзка с чл.105 от ГПК 2

/според седалището на ответника/,и е обосновал неприложимост на правилата за специалната подсъдност по чл.113 от ГПК /предвид това,че ищецътземеделски производител няма качеството „потребител“/ и по чл.115 ал.2 от ГПК /понеже последната намира приложение само при искове за непозволено увреждане/.

В случая физическото лице М. Н. Д. е предявил исковете си в качеството на земеделски производител /ЗП/.Активната му легитимация в това качество произтича от факта,че застрахован по процесния застрахователен договор е именно ЗП М. Н. Д..Земеделският производител е регистриран под код по БУЛСТАТ като развиващ икономическа дейност по отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни семена,установимо при справка в регистъра на БУЛСТАТ.Като лице,занимаващо се със селскостопанска дейност,ищецът не е търговец по смисъла на чл.2 т.1 от ТЗ.Извършваната от ищеца обаче като земеделски производител професионална дейност,във връзка с която е била сключена процесната застраховка,изключва качеството му на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП /в тази насока определение №425/22.02.2024 г. по ч.т.д.№133/2024 г. на І т.о.,ТК на ВКС/.Съгласно легалната дефиниция „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В настоящата хипотеза ищецът е сключил застрахователния договор с ответното дружество,действайки именно в рамките на своята професионална дейност като земеделски производител.На дата 30.09.2020 г. същият е сключил договор за заем в качеството на ЗП-заемател с „Дойче лизинг България“ ЕАДзаемодател,по силата на който му е предоставена заемна сума за покупката на процесния трактор,предназначен за осъществяване от ищеца на професионалната му дейност в областта на земеделието.На същата дата е сключен между ЗП и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и процесният застрахователен договор с цел покриване на застрахователни рискове относно същия трактор.Видно от съдържанието на специалните условия към застрахователната полица /от 29.03.2022 г./,ищецът е сключил договор за получаване на субсидия от ДФ „Земеделие“,като е уговорено именно ДФ да е първо ползващо лице в случай на тотална щета до размера на субсидията,а за остатъка ползвател остава първоначалният заемодател „Дойче лизинг 3

България“ ЕАД.Горните правоотношения индицират,че получаването на заема за покупката на трактора и сключването на застрахователен договор при уговорка за обезпечаване при щета вземането на субсидиращия дейността на ищеца като земеделски производител ДФ „Земеделие“,респ. и на първия заемодател „Дойче лизинг България“ ЕАД,е единствено и само във връзка с професионалната дейност на ищеца.Тъй като поради изложеното ищецът няма качество на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП в процесното застрахователно правоотношение,изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК по настоящ или постоянен адрес на потребителя е неприложима.

Не е приложима в случая и изборната местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК.Според цитираната разпоредба,която е в подраздела „искове за непозволено увреждане“,исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател,Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда,в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца,неговото седалище,или по местонастъпване на застрахователното събитие.Константна е практиката на ВКС,обективирана в редица определения /определение №87/21.02.2020 г. по ч.т.д.№2870/2019 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №1221/05.12.2023 г. по ч.т.д.№1893/2023 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС;определение №60391/11.11.2021 г. по ч.т.д.№2223/2021 г. на І т.о.,ТК на ВКС/,че особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ,а само по тези,чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане,а активно процесуално легитимирано по тях е увреденото лице.От систематичното място на горната норма и от съдържанието й следва,че тя урежда местната подсъдност по искове срещу застраховател,основани на фактически състав,съдържащ факт на непозволено увреждане,при уредена от закона възможност на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента /причинителя на щетата/ за обезщетяване на вредите.Когато се претендира обезщетение по щета,свързана с изпълнението на застрахователен договор между ищеца като застрахован и ответника като застраховател по осъществено застрахователно събитие,както е в настоящия случай,правопораждащият факт не е непозволено увреждане,а самият застрахователен договор.При застраховка „Каско“ е налице сключен между страните застрахователен договор,като дължимостта на обезщетение 4 по договора не произтича от непозволено увреждане,а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение,независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като деликт.С оглед изложеното настоящите искове на застрахован срещу застраховател по застраховка „Каско“ не попадат в категорията искове,чиято местна подсъдност се определя от разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК.

След като изборните местни подсъдности по чл.113 и чл.115 ал.2 от ГПК в случая са неприложими,приложение намира общото правило по чл.108 ал.1 във връзка с чл.105 от ГПК по седалището на ответното търговско дружество.Ответникът по делото има седалище в гр.София,поради което исковете са местно подсъдни на Софийски районен съд.

Обжалваното определение на ДРС е неправилно и следва да бъде отменено,като следва да се постанови прекратяване на производството по делото на ДРС и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

Частният жалбоподател ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е претендирал присъждане на разноски,сторени в настоящото производство.Такива са претендирани и от насрещната страна ЗП М. Н.Д..В производството отговорност за разноски обаче не следва да се разпределя,тъй като въззивното определение няма характер на приключващ делото акт по смисъла на чл.81 от ГПК /не е по същество на спора,нито прекратява окончателно производството по делото/.Отговорността за разноски в настоящото производство следва да се разпредели с окончателния приключващ спора съдебен акт в зависимост от изхода на производството по делото.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2179/14.08.2024 г. по гр.д.№1809/2024 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1809/2024 г. на Добричкия районен съд и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 5 едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6