Решение № 7 от 11.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Луковит, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200154 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от М. Н. А. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, против Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от Началника на РУ- Луковит при ОДМВР- Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Жалбоподателят М. Н. А., редовно призован, не се явява.

Неговият процесуален представител, адв. Р. М. от ЛАК също не се явява в съдебното заседание. Постъпила е молба от адв. М. делото да се разгледа в негово и на доверителя му отсъствие. В молбата излага, че поддържа жалбата в цялост.

Въззиваемата страна, Началника на РУ- Луковит при ОДМВР- Ловеч, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. Н. А. не притежава СУМПС, видно от представената по делото справка за нарушител/ водач /л. 10 от делото/.

На 16.03.2024г. около 23:30ч. в ***, жалбоподателят в качеството си на неправоспособен водач е управлявал лек автомобил марка *** с рег. № ***, с посока на движение към с. Т.. По това време полицейските служителите от РУ- Луковит и свидетели по делото- младши автоконтрольор Ц. Н. Х. и младши инспектор И. В. Т. били дежурни и се движели със служебен автомобил по улица „Предел“, когато забелязали, че на улица “Козлодуй” се е събрала голяма група хора около два автомобила, намиращи се непосредствено един до друг на пътното платно. Полицаите се приближили и спрели зад тях с включени светлини, но при спирането двата автомобила внезапно потеглили- единият 1 надясно в посока с. Т., а другият, който потеглил наляво, отбил и спрял след няколко метра, тъй като внезапно аварирал. Полицейските служителите извършили проверка на авариралото МПС, което установили като процесното *** с рег. № ***, собственост на А.Л.

На мястото на водача бил установен жалбоподателят М. Н. А., когото проверяващите познавали от предишни проверки и знаели, че не притежава СУМПС. При проверката А. отказал да представи изисканите му документи, заявявайки, че не носи никакви документи.

Свидетелят Ц.Х. правел справка за нарушителя със служебен таблет, когато към мястото се приближила горепосочената група от хора, която започнала да създава суматоха и да пречи на служителите да осъществят проверката. Докато полицаите полагали усилия да овладеят ситуацията, жалбоподателят се възползвал и напуснал мястото пеша, поемайки в неизвестна посока.

Във връзка със случая на жалбоподателя са съставени два броя АУАН, включително процесния АУАН Серия GA № 1150984 от 16.02.2024г.

В АУАН актосъставителят Ц. Н. Х. приел, че с поведението си, М. Н. А. осуетява извършването на проверка от контролните органи като не остава на мястото на проверката, което е квалифицирано като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

На дата 18.03.2024г. жалбоподателят А. се е явил в сградата на РУ- Луковит и е подписал АУАН без да направи възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН. В писмено възражение от 26.03.2024г. жалбоподателят посочва: „На посочената дата не съм управлявал лек автомобил, още по-малко посочения в процесния АУАН, доколкото съм бил на посоченото място, но индивидуализирания в АУАН лек автомобил беше повреден и не можеше да се движи, за което моля да се изиска от собственика и/или ползвателя данни и документи, тъй като знам, че след това е бил предвижен до ремонт“. Допълва също ”контролните органи желаеха да ме санкционират в качеството ми на водач, а не да се направи проверка.” Въз основа на АУАН, наказващият орган Началника на РУ- Луковит- Г.Д.Г. издал обжалваното наказателно постановление № *** от ***г., с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства- документи към жалба № 297000-3914/ 04.06.2024г. от лицето М. Н. А.; Заверено копие на Наказателно постановление № ***/***г. по описа на РУ-Луковит; Заверено копие на АУАН серия GA № 1150984; Заверено копие на Възражение с вх. № 297000-2266/26.03.2024г. по описа на РУ-Луковит срещу АУАН серия GA № 1150984;

Заверено копие на Докладна записка № 297р-5318/28.03.2024г. по описа на РУ-Луковит във връзка с подадено възражение; Заверено копие на уведомително писмо с peг. № 2970002345/28.03.2024г. по описа на РУ-Луковит в отговор на извършена предварителна проверка по възражение; Справка нарушител/водач на лицето М. Н. А. ЕГН ********** от гр.

Луковит; Справка за собственост на лек автомобил марка *** с peг. № ***, собственост на фирма АЛ с булстат № *** седалище гр. С..

От приложената по делото справка за нарушител/ водач е видно, че М. Н. А. ЕГН ********** не притежава СУМПС. Същият е бил многократно наказван за нарушения на ЗДвП.

От справка за собственост на лек автомобил марка *** с peг. № *** е видно, че същият е собственост на АЛ с булстат № *** със седалище в гр. С., ***.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели Ц. Н. Х. и И. В. Т., чиито показания съдът кредитира като обективни, достоверни и непротиворечиви.

Показанията на тези свидетели изцяло съответстват на вече приетата за установена от съда фактическа обстановка, поради което не следва тя да се преповтаря. В допълнение, от разпита на двамата свидетели се установи, че когато М. А. се е явил в РУ- Луковит за подписване на АУАН, е заявил, че е седнал зад волана на автомобила, защото другите му роднини били неграмотни и не могли да включат спортния режим на автомобила, както и че 2 автомобилът бил повреден и той само го бил отмествал от пътя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията затова са следните:

Съдът намира, че процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното по делото НП, издадено въз основа на акта, е посочена нарушената разпоредба на ЗДвП и съответстващата и санкционна такава.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че: на 16.03.2024г. около 23:30ч. в ***, жалбоподателят М. Н. А., в качеството си на неправоспособен водач, е управлявал лек автомобил *** с рег. № ***. Автомобилът е бил спрян от полицейските служители при РУ- Луковит, които основателно са предприели проверка по документи на водача, като това действие представлява упражняване на правомощие по контрол на движението по пътищата. Вместо да съдейства и да остане на мястото, А. е отказал да представи каквито и да било документи и е напуснал мястото на проверката пеша, с което е осуетил извършването на законно разпоредената проверка.

Това поведение правилно е прието от административно-наказващия орган като отказ за изпълнение на разпореждане на контролен орган. От обективна страна водачът не е изпълнил задължението си да остане на мястото на проверката и да се подчини на даденото му разпореждане за съдействие.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят съзнателно е отказал да представи документи и е напуснал мястото, за да избегне проверката.

Ето защо, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като осуетяването на започналата проверка съставлява отказ за изпълнение на разпореждане на полицейските служители.

Правилно в НП наказващият орган е издирил и приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е наложил наказание в предвидения в закона минимумглоба в размер на 50 лева.

Съдът намира за недостоверни писмените възражения на жалбоподателя, че на индивидуализираните в АУАН дата и място не е управлявал процесния автомобил и че контролните органи, които са му извършили проверката, са искали единствено да го санкционират в качеството му на водач на МПС. Недостоверни са и обясненията му, дадени при подписване на АУАН, че е седнал на шофьорската седалка само за да включи спортния режим на автомобила, както и че само го бил отмествал от пътя. Тези твърдения не кореспондират с нито едно от кредитираните от съда доказателства и очевидно не съответстват на обективната истина, поради което съдът ги приема за неоснователни.

Случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Поведението на 3 жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като препятства упражняването на контролните функции на органите на реда и създава реален риск за обществения ред и безопасността на движението. При определяне на степента на обществена опасност съдът съобрази и данните от административно-наказателната преписка, от които е видно, че жалбоподателят е извършвал и други нарушения на правилата за движение по пътищата. Наличието на предходни нарушения сочи на трайно пренебрегване на установените правила и категорично изключва възможността конкретното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от Началника на РУ- Луковит при ОДМВР- Ловеч, с което на жалбоподателя М. Н. А. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет лева/, к а т о правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд гр. Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4