Присъда № 52 от 07.04.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 52 от 07.04.2026 година, постановена по НОХД № 442/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. У. Х. /A.W.H./, гражданин на **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 14.04.2024г. в района на 241 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. В. М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А. У. Х..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. В. М. заявява, че А.

У. Х. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и желае подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложат предложените от прокурора наказания.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. У. Х. е роден на **********г. в гр.***, **********и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и в началото на 2024 година заедно с брат си М двамата отишли в Република Турция, като целта им била да отидат в страна от Западна Европа – ИтА.я при техни роднини, където искА. да живеят и да работят. Тъй като не разполагА. с надлежно разрешение да влязат през границата на страната ни, решили да преминат по незаконен път турско - българската граница и баща им организирал пътуването им като се свързал с неустановено по лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия и неговия брат до Сърбия през Република България, вкл. и да организира влизането на подсъдимия и брат му през границата на Република България не по установения от закона ред. В изпълнение на договореното на 12.04.2024 година подсъдимият тръгнал от гр. Истанбул заедно с още 27 лица, имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, и други три неустановени по делото лица - водачи на групата, към турско българската граница.

На 14.04.2024 година групата, в която се намирал подсъдимият, достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско – българската граница и привечер на същата дата подсъдимият, заедно с останА.те лица от групата и водачите им влязъл в Република България от Република Турция през границата на страната ни, като преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо – турската границата, в района на 241 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.

При влизането си в страната ни на 14.04.2024г. подсъдимият не е носел документ за 1 самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му, водени от водачите продължили движението си на територията на Република България, като в последствие подсъдимият и пет лица от групата, заедно с единият от водачите се отделили и продължили движението си отделно от останА.те лица.

На 17.04.2024година подсъдимия заедно с другите пет лица чужди граждани и водачът им достигнА. до място, където ги чакал лек автомобил марка Пежо, управляван от чужд гражданин. Те влезли в автомобила и той потеглил. След около два часа автомобилът, в който пътувал подсъдимия, бил спрян на разклона за с. Маломирово на път II – 79 за проверка от полицейски служители, между които и св.Прокори П. - мл. полицейски инспектор, служител на РУ-Кула към ОД на МВР – Видин, към онзи момент командирован в ГПУ – Елхово.

При извършена от полицейските служители проверка подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останА.те лица от групата, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово.

При задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.

При извършена от св. Г. С. - ст. полицай в 02 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово последваща проверка на линията на държаната граница, разпоредена от свид. И. З. – началник на 02 ГОДГ, във връзка със задържаните лица на разклона за с. Маломирово на път II – 79, е било установено, че групата, в която се е намирал подсъдимият, е преминала държавната граница в района на 241 гр. пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, където е бил констатиран отвор /дупка/ на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи от подметки от повече от един човек с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни и които следи отговаряли на обувките на задържаните лица.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А. У. Х.

/A.W.H./, гражданин на Сирийска арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. У. Х. /A.W.H./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите П. П., Г. С. и И. З., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите П. П., Г. С. и И. З. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите П., С. и З., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му като пътник в спрения от полицаите лек автомобил марка „Пежо“ и последвалото задържане на него и спътниците му.

2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. У. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 14.04.2024г. в района на 241 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите П. П., Г. С. и И. З., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Сърбия и по-късно към ИтА.я.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. У. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата 3 ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към ИтА.я, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А. У. Х., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкрИ.е на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.