Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 14.10.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2/2026
Вид
Решение № 890
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Сливен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230100002 по описа за 2026 година

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответникът дължи суми, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3324/2025 година по описа на РС – Сливен.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите по издадена Заповед за изпълнение рег. № 2089/18.06.2025 година, постановена по ЧГД № 3324/2025 година по описа на РС – Сливен. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок от ответника не е депозиран отговор и не е изразено становище.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл.

1

239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло.Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите се изчисляват като възлизащи общо на 726,36 евро и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че П. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

................................., ДЪЛЖИ на Д. Н. И. /J. N. E./, гражданин на Обединеното Кралство, ЛНЧ: ........................., с адрес: гр. ......................................, както следва:

- сумата 800,00 лева, равностойни на 409,03 евро – главница, представляваща дължима сума за връщане /депозит в размер на 400 лева и първи наем в размер на 400 лева/, по неосъществен и прекратен надлежно договор за наем на недвижим имот от 26.04.2025 година, находящ се в с.

............................................., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.06.2025 година до окончателното й изплащане;

- сумата 15,24 лева, равностойни на 7,79 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2025 година до 16.06.2025 година, за които по ЧГД № 3324/2025 година по описа на РС – Сливен е издадена Заповед рег. № 2089/18.06.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ................................., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. И. /J. N. E./, гражданин на Обединеното Кралство, ЛНЧ: ........................., с адрес: гр. ......................................, сумата 726,36 евро, представляваща разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 2