Решение № 1 от 08.01.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Девин, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20255410200070 по описа за 2025 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 25-0252-000466/19.08.2025г. на Началника на РУ- Девин като счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, моли да бъде отменено изцяло, като излага доводи и съображения. Твърди, че с

Наказателно постановление № 25-0252000466/19.08.2025г на Началника на РУ Девин, му е наложена глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП. Твърди, че видно от наказателното постановление на му е вменено нарушение съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в качеството му на водач на МПС , като в Наказателното постановление му е вменено и нарушение по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а именно: в качеството му на собственик на МПС , с което е извършено нарушение, като не е посочено на кого е предоставил МПС. Считам, че е недопустимо с наказателното постановление да се вменява едновременно нарушение в качеството на водач на МПС и в качеството на собственик на МПС за едно и също нарушение. Твърди, че в случая с процесното НП на доверителя му се вменява извършено нарушение в качеството му на водач на 1

МПС и в качеството му на собственик на МПС, който не е посочил на кого е предоставил МПС, с което извършено нарушението, като изискванията към реквизитите на АУАН и наказателното постановление имат за цел да осигурят на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице възможността да организира ефективно защитата си. Счита, че в случая доверителят му не може да организира ефективно защитата си, тъй като са му вменени нарушения както като водач на МП, така и като собственик на МПС, което е грубо нарушение на процесуалния закон и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита, ч е в административната преписка, липсват данни, че доверителят му е извършил вмененото му съставомерно деяние, липсват въобще данни как и по какъв начин се установява вината от страна на доверителят му, при положение че има разпитани двама свидетели, от показанията на които не се установява по никакъв начин, че именно доверителят му е извършил вмененото му деяние или че с негово МПС е извършено деянието. Твърди, че актосъставителят и свидетелят при съставянето АУАН не са очевидци на процесното деяние, респективно не са свидетели на извършването на нарушението, вменено на доверителят му. Счита, че АУАН е съставен при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.

189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила. Твърди, че фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение (респективно в наказателното постановление) се основава единствено върху твърденията на полицейските служители, а на въпросното произшествие е имало свидетели очевидци, но при съставяне на акта същите не са разпитани каквито са императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че в случая не е изяснена фактическата обстановка на извършеното деяние и не са разпитани свидетели, като акта е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. Счита, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН относно формалните изисквания на ЗАНН. Счита, че неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават извършеното 2 административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на доверителя му, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.

59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на доверителя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Счита, че установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Счита, че закона в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.

57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание. Счита, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 175а ал.

1 пр. 3 от ЗДвП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма, като твърди, че в конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на доверителя му е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.

Твърди, че в НП не е посочено и нито едно доказателство /с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна, като по преписката също не са представени доказателства сочещи по безспорен и категоричен 3 начин, че доверителят му е извършил вмененото му нарушение. Счита, че наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, АНО не е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Счита, че описаното в НП нарушение не е подкрепено с доказателства и по никакъв начин не се доказват твърденията изложени в НП.

Счита, че макар да няма подобна легална дефиниция в ЗДвП, в случая за доверителя му се твърди, че е осъществил така нареченото "дрифтиране", като последното е познато като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез "извършването на резки рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, завърта в кръг автомобила в една и съща посока", което автоматично довежда до загуба сцеплението на задвижващите колела. Счита, че точно подобни преднамерени действия се вменяват и с текстовата част на НП на доверителят му. Твърди, че в случая от направеното описание в НП и АУАН не става ясно какви точно действия са били извършени, за да бъде прието, че е доказано съзнателно използване на пътя - за "дрифтиране". Последното предполага попродължителни и настойчиви действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна обстановка, каквито действия не се доказват по в достатъчни степен безспорен начин. Счита, че в конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на доверителя му, но е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. Счита, ч е НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление № 25-0252-000466/19.08.2025г. на Началника на РУ Девин, като незаконосъобразно предвид допуснатите съществени нарушения.

В о. с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. Т., като счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди, че предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в случая акта на доверителя му е съставен в качеството му на собственик на 4

МПС, а наказателното постановление е съставено в качеството му на водач на МПС. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че доверителя му е извършител въпросното нарушение, като също така не се установява, че МПС-то, с което се предполага, че е извършено нарушението е собственост на доверителя му.

Твърди, че от гласните показания на свидетеля Й. Д., който е основен свидетел, тъй като другия свидетел е само очевидец при съставянето на акта, а актосъставителя не е очевидец на нарушението, същия заявява, че номера на автомобила му е съобщен от полицай М.. Същият не е категоричен, че лицето, което е видял до автомобила, подчертавам до автомобила, не че е управлявал автомобила, е И. К.. В показанията който е дал името И. К. му е дадено пак от полицай М.. Същият категорично заяви, че доверителя му И. К., не е виждал да управлява автомобила и въобще не си спомня номера на автомобила, с което в наказателното постановление се твърди, че е извършено нарушението. Счита, че е в случая е ангажирана наказателна отговорност на доверителя му, без да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че лицето И. К. е бил водач на МПС и с неговото МПС е извършено вмененото му нарушение. Счита, че от представения видеозапис не се установява по никакъв начин регистрационния номер на автомобила и водача на автомобила, а единственото, което се установява е сребрист автомобил, които извършва маневри, но по никакъв начин не се установява доверителя му И. К. да е управлявал и вмененото извършено нарушение да е било извършено с автомобил негова собственост. Счита, че следва да се има в предвид, че в дадените показания от Д. е вписано името И. К., а доверителят му се казва И.

К.. Твърди, че от снетите показания на другия очевидец Д. Д. същата е дала показания, че е видяла само сребрист автомобил със смолянска регистрация, без да бъде уточнявано регистрационния номер. От показанията на свидетеля Д., се установило, че името на извършителя и регистрационните табели на автомобила са му дадени и той ги е написал в следствие на вмешателство на полицай М.. Счита, че следва да се има в предвид, че в акта лицето Й. Д. е записан, като очевидец при съставяне на акта, а от показанията на актосъставителя, другия свидетел, а и самият Й. Д. същия казва, че е очевидец на извършено нарушение. Счита, че това допуснато процесуално нарушение за самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че от представеният видеозапис на оптичен носител 5 по никакъв начин не се вижда доверителя му да е управлявал МПС-то също така абсолютно нищо не се видяла регистрационна табела и марка на автомобила. Твърди, че единственото, което може да се установи е, че автомобила е сребрист или бял, като категорично водача не се установил по никакъв начин. Счита, че от показанията на Д. същия е видял две лица до сребрист автомобил без да е категоричен кои са тези две лица и кой от тях го е управлявал този автомобил, като от събраните доказателства, включително и представения видеозапис по никакъв начин не се установило доверителя му да е управлявал въпросния автомобил и същия да е бил негова собственост.