Определение № 1961 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1961 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002900337 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците, А. Д. И. и Ю. Ангелов П., срещу решение № 203 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 368/2024 г. по описа на Апелативен съд – ВЕ.ко Търново в частта, с която е потвърдено решение № 187 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 872/2022 г. по описа на ОС – ВЕ.ко Търново в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Д. И. и Ю. А. П. срещу „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за горниците над 180 000 лв. до 200 000 лв. – претендирани обезщетения от всеки от ищците за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им АнгЕ.н Ю. П. в резултат на ПТП на 17.09.2022 г., и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че при установената по делото фактическата обстановка въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в отклонение от разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Оспорват определените обезщетения като занижени в сравнение с установените в закона лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и присъжданите обезщетения в сходни случаи. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете им бъдат уважени за разликата над присъдените размери от по 180 000 лв. до претендираните 200 000 лв., или за сумата 20 000 лв. за всеки, ведно със законните лихви и разноските по делото.

1

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?

2. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?

3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

4. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?

Ответникът по касация, „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника, А. Ю. А., в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че по делото се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответното застрахователно дружество. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД и указанията, дадени с ППВС № 4/68 г., и счел, че обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства. Съобразил е, че към датата на вредоносното събитие загиналият П. е бил млад човек - непълнолетно дете на 16 г., като неговите родитЕ. – ищците по делото също са млади хора – майката А. го е родила на 14-годишна възраст и съответно към датата на ПТП е била на 30 г., а бащата Ю. е бил на 34 г. Посочил е, че събраните гласни доказателства са много общи, без някаква конкретика, но установяват, че пострадалият, майка му и брат му са живЕ. в едно домакинство със своите баба и дядо, а баща му е работил в чужбина и изпращал пари за издръжката на семейството; пострадалият бил много добро момче, възпитано, спортувал борба. Отчел е, че 2 свидетЕ.те Т. Иванова и М. Николов са посетили дома на ищците непосредствено след като разбрали за случилото се и са възприЕ. шока на близките, неадекватното им поведение и емоционалното им съС.ие, както и че дават показания, че ищците са се променили след смъртта на сина им, не са весЕ. хора, ходят на гробищата, не могат да преодолеят случилото се и да осъзнаят загубата. Изтъкнал е, че по делото е приета съдебнопсихиатрична експертиза само по отношение на бащата, съобразно заключението по която Ю. П. е страдал от остра стресова реакция, която впоследствие е преминала в посттравматично стресово разстройство. Счел е, че застрахователят не е доказал възражението си, че връзката между П. и неговия син не се е отличавала с особена близост, както и че подобен извод не се презумира от обстоятелството, че са живеЕ. разделени поради полагането от бащата на труд извън страната. Посочил е, че не кредитира даденото заключение по отношение на бащата, като счита, че същото е крайно повърхностно, формално изготвено, съдържа принципни теоретични постановки за съС.ието на остра стресова реакция, без да са изложени обективните наблюдения и възприятия, въз основа на които психиатърът е формирал крайния си извод.

Изтъкнал е, че наблюденията на експерта не са били непосредствени, защото е провел интервю с ищеца по Вайбър. Подчертал е, че не става ясно защо приема, че острата стресова реакция, която несъмнено е нормална човешка реакция при такъв стресогенен фактор, при Ю. П. е прераснала в посттравматично стресово разстройство. Добавил е, че по делото не са ангажирани доказателства ищците да са търсили специализирана помощ във връзка с психически проблеми или да им е предписвано лечение за преодоляване на такива. Подчертал е, че се установява, че ищецът се е върнал в чужбина, сподЕ.л е, че работата му помага да се чувства по-добре – „поспокоен“, и обобщил, че неговото социално функциониране е възстановено.

Въззивният съд е заключил, че независимо от липсата на доказателства за актуалното психично съС.ие на майката и дискредитирането на заключението относно актуалното съС.ие на бащата, при доказаната по делото обичайната връзка между родитЕ.те и техния син, не е необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, какъвто загиналият е бил за своите родитЕ.. Допълнил е, че е нормална реакцията им на шок от нелепата, внезапна и настъпила по-трагичен начин смърт на детето им и нестихващата скръб от загубата му, която ще ги съпътства през цЕ.я им живот.

Изтъкнал е, че на доказване подлежат само вреди, различни по характер или интензивност от присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая обстоятелства, каквито е приел, че в настоящия казус не се твърдят.

Обобщил е, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на родитЕ.те на загиналото непълнолетно дете неимуществени вреди следва да се опредЕ. на 180 000 лв. за всеки от тях, като е отчел, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, и трябва да е съобразено с икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Посочил е, че критерии за нея са лимитите на застрахователно 3 покритие по чл. 492 КЗ, минималната работна заплата през 2022 г. - 710 лв., и средната работна заплата в страната през третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ около 1 800 лв. Допълнил е, че към настоящия момент икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от значителното нарастване и на минималната, и на средната работна заплата /съответно 933 лв. и 2 123 лв./, но подчертал, че релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП и съдът следва да вземе предвид обстановката към края на 2022 г. Добавил е, че при определяне на справедливия размер на дължимите обезщетения е съобразил и съдебната практика при казуси за присъждане на обезщетение на родитЕ. при смърт на деца в резултат от ПТП.

По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика по соченото от касаторите ППВС № 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др., включително цитираните от касаторите.

Съобразно даденото с ППВС 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, възрастта на близкия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за 4 неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.

Съгласно поС.ната практика на ВКС, намерила израз и в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.