Решение № 94 от 17.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Враца, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4450/08.11.2023 г. на адв.Е. Г., в качеството й на пълномощник на Гаранционен фонд /ГФ/, гр.София, против Решение № 168/13.10.2023 г. по гр.д.№ 447/23 г. по описа на Районен съдМездра, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. И. С. осъдителен иск за сумата 3 521,04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди възстановени от ищеца на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по л.а. Опел Астра с рег. № DUHR***, резултат от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /30.01.2023г/ до окончателното изплащане на сумата, и е осъден да заплати на деловодни разноски за първата инстанция в размер на 680,00 лева.

В жалбата се изразява несъгласие с изложените от първоинстанционния съд мотиви, че от приложените по делото писмени доказателства не е установено, че претендираната сума е била преведена от ищеца на НББАЗ. Навеждат се доводи, че по делото е приложено заверено копие от щетата и тези материали, макар и оспорени от ответника, са приети от съда. Посочва се, че от приложения трансграничен превод се установяване наличие на действително плащане от страна на ищеца на дължимото обезщетение, съответно – възстановяване на тази сума на Националното бюро на германските автомобилни застрахователи.

1

Въззивникът навежда доводи, че при настъпване на ПТП на 15.09.2017 г. полицията в Германия е съставила протокол съгласно местните законови разпоредби, от който е видно, че произшествието е станало на паркинг и пострадалото МПС е било паркирано, както и че ремаркето няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", но не е било налице изискване в протокола да се посочва името на водача на МПС, което е теглило ремаркето. Намира, че районният съд неправилно е възприел фактите и обстоятелствата, както и че направените от него правни изводи не кореспондират с приложените документи, а се основават единствено на твърденията на ответника, че не е бил в Германия по време на ПТП, без да вземе предвид, че последният признава, че е собственик на ремаркето.

Според изложеното в жалбата, от представения доклад по щета № 120204/16.03.2018 г. е видно, че на основание чл.34, ал.3 ПУДГФ е определено да се възстанови на НББАЗ процесната сума за изплатени имуществени вреди. Посочва се, че с платежно нареждане ГФ е възстановил тази сума на НББАЗ, което от своя страна я е изплатило на Националното бюро на германските застрахователи, съгласно чл.44 от Директива 2008/8/ЕО.

Въззивникът счита, че по този начин е доказано възстановяването на платената сума и че е встъпил в правата на застрахования до размера на изплатеното. Признава, че от показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка, както и от представеното нотариално заверено пълномощно, е установено, че ответникът и свидетелката, която е негова бивша съпруга, са упълномощили лицето И. Д. А. с права да управлява ремаркето в страната и чужбина, но намира, че със свидетелски показания не могат да се оборят официални документи, доказващи настъпването на ПТП, както и вината на участниците. Позовава се на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. и Директива 72/166/ЕИО и счита, че в случая са приложени изискванията им.

В жалбата се твърди, че от 2008 г. до началото на 2017 г. ответникът не е положил грижата на добър стопанин, не е потърсил ремаркето си, а е започнал да отправя жалби до полицията едва като е получил съобщения за настъпили ПТП и възникнали задължения. Въззивникът изтъква, че от представената справка на ИЦ към ГФ е видно, че ремарке с рег.№ СО***ЕК към датата на ПТП не имало и сключена задължителна застраховка "ГО".

Най-сетне се изразява несъгласие и с мотивите на районния съд, че в уведомлението на ПТП не е било отразено, че собственикът на ремаркето е идентичен с водача и не е отразено как е установено, че причинителят на ПТП е именно посоченото ремарке, след като не е бил установен водача на МПС.

Посочва се, че НББАЗ не извършва преглед на представените от Националното бюро на германските застрахователи преписки, а изплаща платената като обезщетение сума и иска от ГФ да му възстанови заплатеното.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважен предявения иск изцяло и ведно със законните последици. Претендира се присъждане на направените разноски за държавни такси.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4779/24.11.2023 г. от адв.Т. Т., като процесуален представител на ответника А. И. С., в който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Изразява се становище, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че с доклада по делото, който не е оспорен от страните, районният съд правилно е определил правното основание на исковата претенция по чл.599, ал.1, т.1 КЗ и е възложил на ищеца доказателствената тежест да установи всички елементи на фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието, размера и падежа на същото, но той не е успял да проведе успешно доказване.

Въззиваемият оспорва твърдението на въззивника, че в мотивите на районния съд е отразено, че не е било установено, че процесната сума е била преведена от ГФ на НББАЗ. Изтъква, че никъде в решението няма такъв текст, а тъкмо напротив – съдът е достигнал до правния извод, че е предявен суброгационен иск от ГФ, който е изплатил обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени при ПТП от ответника като водач на МПС без сключена задължителна застраховка "ГО".

На следващо място се навеждат доводи, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на виновно и противоправно поведение на ответника /застрахователно събитие/ и осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Посочва се, че за изясняване механизма на ПТП по делото е представено уведомление на ПТП, изготвено от полицейски служител в Германия, с което съдът правилно е приел, че се удостоверява времето и мястото на произшествието, участниците в него, месторазположението на автомобилите и настъпилите видими щети. В този документ е отразено, че ремаркето е собственост на ответника, но не и че последният е бил водач на МПС, теглило ремаркето, така както е отразено, че за пострадалото МПС собственикът е идентичен с водача С. Т.. Изтъква се, че в уведомлението не е отразено също и как е установено, че причинителят на ПТП е именно посоченото ремарке рег.№ СО***ЕК, след като не е установен водача на МПС. Прави се обобщение, че районният съд правилно е приел, че въз основа на тези доказателства не може да се направи извод, че ПТП е извършено от ответника и от неговото поведение в причинна връзка са настъпили възстановените от ищеца вреди. Изразява се съгласие с мотивите на районния съд, че фактът на извършеното в полза на компенсаторния орган плащане сам по себе си не е достатъчен да легитимира ГФ като носител на регресно вземане срещу ответника, тъй като въпросът за вината попада в обхвата на приложимото право по силата на чл.4, т.1 от Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задълежния (Рим ІІ), съгласно който освен ако не е предвидено друго, приложимото право при извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Посочва се, че в случая ПТП е настъпило на територията на Германия, поради което приложимо е германското право, а съгласно параграф 823 на Германския граждански кодекс всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като липсва оборима презумпция за вина, аналогична на залегналата такава в чл.45, ал.2 ЗЗД. Прави се извод, че при това положение вината трябва да се докаже по общия ред с всички допустими от закона доказателства. Сочи се също, че тъй като задължението на застрахователя да обезщети 3 причинената на пострадалото лице вреда произтича от договор, приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) 593/2008 г. (Рим І).

В отговора се подчертава, че по делото е безспорно доказано, че ответникът от 25.08.2008 г. до момента не стопанисва ремаркето и не упражнява фактическа власт върху него, поради което няма как да е извършил описаното в исковата молба нарушение, с което да е предизвикал процесното ПТП на 15.09.2017 г. в Германия. В подкрепа на това становище се извършва позоваване на приложеното по делото нотариално заверено пълномощно с рег.№ 4334/25.08.2008 г. на нотариус М. Х., на преписка № 4552/2023 г. по описа на РП-Пловдив и приобщените към нея обяснения, както и на показанията на разпитания в настоящето съдебно производство свидетел.

Въззиваемият счита, че макар и формално по документи да е останал собственик на ремаркето, това не означава, че е виновен за настъпилата вреда и че следва да отговаря за чуждо противоправно поведение.

В заключение се сочи, че предявеният иск е недоказан по основание, тъй като не са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение по настъпилото застрахователно събитие от ГФ, предвид липсата на установено неправомерно поведение от страна на ответника А. И. С., в резултат на което да е настъпило увреждането, както и причинната връзка между деянието и резултата.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба на Гаранционен фонд, ЕИК ***, с която против А. И. С., ЕГН **********, е предявен осъдителен иск за сумата 3 521,04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени от ищеца на НББАЗ във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по л.а. Опел Астра с рег. № DUHR***, резултат от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на основание чл.559 , ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 16.03.2018г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120204/16.03.2018г. Г Ф е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, сумата 3 521,04 лв. чрез банков превод на 30.03.2018 г., като парична равностойност на 1 800 ,28 евро по курса за деня, от които 1525,66 евро - обезщетение и 274,62 евро - такса обработка по ф-ра № 3000008379/28.02.2018г. Посочва се, че на основание чл.559 и чл.561 КЗ на посочената дата ГФ е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационния орган във връзка с претенцията на Националното бюро на 4 автомобилистите на Германия.

Според изложеното в исковата молба, к ъм датата на образуване в ГФ на щета № 120204/16.03.2018г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 1 800,28 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. “Опел Астра” с per. № DUHR*** е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите, и НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС, с прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл.559 и чл.561 от КЗ ГФ задължително възстановява.