Определение № 428 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20254100600740 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

Постъпила е жалба от К. Г., ЕГН ********** против Определение № 737/10.10.2025 г. постановено по ЧНД № 1224/2025 г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено постановление на ВТРП от 28.08.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-170/2024 г. по описа на РУ - В. Търново (пр. пр. № 4748/2024 г. по описа на ВТРП), водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно.

Навежда доводи, че е извършено престъпление от И. Т.. От изложеното в жалбата се стига до извод за изложени твърдения относно неизвършване на всички възможни действия по разследването за установяване на обективната истина по делото. Отправя се искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщаването съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК от К. Г., която 1 има необходимата процесуална легитимация. Изложеното позволява същата да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 1 НПК за това, че в периода от 17.05.2024 г. до 27.05.2024 г. в гр. Велико Търново, с цел да се набави имотна облага, било възбудено и поддържано заблуждение у К. Г. и В. Г., че ще им бъде продадена каравана и от това заблуждение настъпила имотна вреда за К. Г. - сума в размер на 3 700 лв. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени, по предвидения в НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са разпити на свидетели, а именно – К. Г., В. Г., И. Т.

За да постанови определението си, ВТРС е приел, че в атакуваното постановление от 28.08.2025 г. прокурорът от ВТРП правилно е описал установената фактическа обстановка, като са извършени необходимите процесуално-следствени действия. Съдът е приел за правилни правните изводи на прокурора, че в случая липсват достатъчно доказателства, за да се приеме, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, както и че липсват данни за извършено престъпление по чл. 249 НК.

Великотърновският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, с мотивите на обжалваното определение, както и с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Съдебният контрол, осъществяван от съда по реда на чл. 243, ал. 5 НПК, е за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Постановлението ще е обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а прокурорът правилно е интерпретирал съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства и коректно е посочил установените в хода на разследването факти. Постановлението за прекратяване ще е законосъобразно, когато правните изводи на прокурора са съответни на установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка и е правилно определено законовото основание за прекратяване на производството.

При проверката на първоинстанционното определение, настоящият 2 съдебен състав констатира, че ВТРС е приел, че фактическата обстановка, приета от наблюдаващия прокурор, се потвърждава от събраните по делото доказателства. Този извод се споделя напълно от въззивния съд. По делото са събрани всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина - разпити на свидетели, а именно К. Г., В. Г., И. Т.

Приобщен по делото е оптичен носител - диск, съдържащ записи от видеокамери на банка „Юробанк България“ АД, обхващащи периметъра на ATM устройство, монтирано в гр. В. Т., ул. „Б. К.“ № *; проведени са очни ставки между В. С. Г. и И. А. Т., както и между К. Х. Г. и И. А. Т.; назначена е видео-техническа експертиза. Както е приел и първоинстанционният съд, по делото липсват доказателства относно наличие на намерение за въвеждане в заблуждение на пострадалите К. Г. и В. Г., поради което и обсъждането на установените противоречия в свидетелските показания е безпредметно. С оглед изложеното, съдът намира, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, а прокурорът правилно е интерпретирал съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства и коректно е посочил установените в хода на разследването факти, поради което и постановлението е обосновано.

На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за осъществяване състава на чл. 209, ал. 1 НК. За да е налице престъпление по чл. 209 НК, деецът, който използва договорни отношения с измамлива цел, следва изначално да няма намерение да изпълнява задълженията си по тях и то още към момента на сключване на договора. Макар сключването на договор да не изключва по принцип осъществяването състава по чл.

209

НК, то в случая липсват доказателства от обективна или субективна страна да са осъществени елементите на фактическия състав на измамата или друго престъпление от общ характер.

Деецът при осъществяване на престъпление по чл. 209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да се задължи по договора да изпълнява задълженията си по него или пък няма възможност реално да го изпълни. В тези случаи договорните отношения са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане. В тази връзка, следва да се установят причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат на 3 измамливи действия, като преценката винаги следва да се извършва към момента на сключване на договора. При неизпълнението на облигационно задължение по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, неизправната страна по договора се задължава с намерението да престира уговореното, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. В този случай неуредените отношения се регулират от гражданското право, а споровете между страните се решават по реда на ГПК, а не по пътя на наказателното преследване.

В настоящия случай, безспорно по делото е установено, че между страните има сключен предварителен договор за продажба на каравана. От събраните свидетелски показания се установява, че К. Г. и В. Г. са дали капаро на И. Т. във връзка със сключения договор. По делото е установено, че св. Т. е предприел действия по изпълнение на своите договорни задължения, които макар и неизвършени в пълен обем, безспорно кореспондират с поетите от него задължения по договора. От изложените обстоятелства се установява, че св. Т. е имал намерение да изпълни поетите задължения във връзка с продажбата на процесната каравана за договорената продажна цена. Дори да се приеме, че договорът не е изпълнен изцяло или от части от страна на Т. – да достави караваната на купувачите, то тези отношения се уреждат по гражданскоправен път и в случая липсва основание за ангажиране на наказателната отговорност на последния. На следващо място, макар чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК да урежда две отделни хипотези, в случая представителят на прокуратурата ясно е обосновал изводите си, че е налице обективна и субективна несъставомерност на инкриминираната деятелност спрямо престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство /чл. 209, ал. 1 НК/, като същевременно не са налице и данни тази деятелност да разкрива признаци на друго престъпление от общ характер. Освен това, правилно районният съд е приел, че по делото липсват данни и за извършено престъпление по чл. 249 НК, доколкото липсват доказателства Т. да е целял да получи капаро по сделката, а впоследствие недобросъвестно да откаже нейното окончателно сключване и така да не върне капарото. Не е установено по безспорен начин последният да е имал намерение да измами К. Г. и В. Г. при тегленето на парите от банкомата. Няма доказателства и в насока да е ползвал лично платежния документ – банковата карта без съгласието на титуляра, което е необходим елемент от състава на престъплението по чл. 249 4

НК.

Що се отнася до искането за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание, въззивният съд намира същото за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 8 НПК изрично регламентира, че в производства като настоящото, въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. В настоящия случай разследването е проведено пълно, всеобхватно и обективно, като формираният по делото доказателствен материал е събран по надлежния ред при стриктно спазване на процесуалните правила. В този смисъл не се налага събирането на допълнителни доказателства, доколкото фактическа обстановка по делото е коректно установена, съответно формираните на база на същата правни изводи са правилни.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че наблюдаващият прокурор е изпълнил надлежно задължението си за провеждане на всестранно и пълно изследване на установените факти и обстоятелства и въпреки това липсват доказателства да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер, поради което и правилно наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК. В тази връзка, постановлението за прекратяване е законосъобразно, тъй като правните изводи на прокурора са съответни на установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка и е правилно определено законовото основание за прекратяване на производството, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 737/10.10.2025 г. постановено по ЧНД № 1224/2025 г. по описа на ВТРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20254100600740 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

Постъпила е жалба от К. Г., ЕГН ********** против Определение № 737/10.10.2025 г. постановено по ЧНД № 1224/2025 г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено постановление на ВТРП от 28.08.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-170/2024 г. по описа на РУ - В. Търново (пр. пр. № 4748/2024 г. по описа на ВТРП), водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно.

Навежда доводи, че е извършено престъпление от И. Т.. От изложеното в жалбата се стига до извод за изложени твърдения относно неизвършване на всички възможни действия по разследването за установяване на обективната истина по делото. Отправя се искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, намира следното: