Определение № 1080 от 08.04.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 418/2026
- Вид
- Определение № 1080
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Николай Светлинов Василев, Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1080 гр. София, 08.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Николай Св. Василев
Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500418 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Р. И. чрез адв. Д. М. против определение № 25 от 14.01.2026 г. по гр.д. № 817 по описа за 2024 г. на Районен съд – Сливница, с което е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на решение № 249 от 28.10.2025 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се аргументи, че разноските за адвокатско възнаграждение се дължат от ответника.
Уведомен за частната жалба на 02.03.2026 г., ответникът в първоинстанционното производство „Фератум България“ ЕООД не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал.
1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.
1
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д.
Р. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от този договор. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М. - представител на адвокатско дружество „Д.
М.“, което ищецът е упълномощил да го представлява по делото и с което е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС. Същият е приложен по делото, ведно с фактура за заплащане на тази сума. С тази молба е поискано даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и са претендирани разноски, както и е представен списък по чл. 80 от ГПК.
С решението си Районен съд - Сливница е уважил изцяло предявения главен иск. Въпреки това, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено в размер на заплатената държавна такса и е приел, че не следва да му присъжда адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските.
С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за нищожност на договора за правна защита и съдействие, както и за злоупотреба с право.
Следва да се има предвид, че районният съд е обосновал неприсъждането на адвокатски хонорар не с негова недоказаност или с прекомерност на размера му, а поради злоупотреба с процесуални права. По този въпрос настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното определение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случая уговореното възнаграждение не е справедливо защото не отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Налице е и явна злоупотреба с процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ГПК както страните, така и техните процесуални представители следва да упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави своите процесуални права.
Съгласно определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО, претенцията за присъждане на разноски в размер, съществено надвишаващ цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съществено надвишаващ цената на иска, говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка съдът да се произнесе по недължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен 2 интерес. Поради това сам по себе си фактът, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение е почти десет пъти по-високо от цената на иска е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право и е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за присъждане на възнаграждението.
Следва да се отбележи, че ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза. Съдържащите се в него ясни разяснения и задължителни указания относно дължимото поведение на съда при констатиране на нищожност в определени хипотеза на правна сделка или отделна нейна клауза, имащи значение за решаване на правния спор, не е относимо към отделното и самостоятелно задължение на съда да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от всяка от страните и съответно задължението му да осуетява всяка злоупотреба с такива права.
Съобразно тези аргументи и с оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 от 14.01.2026 г. по гр.д. № 817 по описа за 2024 г. на Районен съд – Сливница, с което е оставена без уважение молбата на Д. Р. И. за изменение на решение № 249 от 28.10.2025 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3