Решение № 1834 от 08.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1834 гр. С, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря Е И като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110138379 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника О. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., за признаване за установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18788/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 225.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. в размер на 52.04 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Н Е” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на 1 база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника О. З.. Последният твърди, че процесният имот е ведомствено жилище на Министерство на отбраната, което не е топлофицирано, а радиаторите са демонтирани. Отделно от това се сочи, че от 12.11.2018 г. жилището не е обитаемо.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и оспорва исковете.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18788/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: - сумата 225.11 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 52.04 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. С възражение от 02.06.2022 г. ответникът е оспорил вземанията поради това, че имотът не е обитаван през исковия период, в него липсват отоплителни уреди, както и поради липсат ана задължения към заявителя.

От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска. По делото не е спорно наличието на облигацинно правоотношение между страните, доколкото ответникът е бил настанен в процесното жилище въз основа на заповед № 1116/28.05.2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“ Държавна собственост на Министерство на отбраната“, и е държал същото до 02.05.2019 г., когато го е освободил, подписвайки протокол-опис.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.

Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

С оглед на това са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Нелбо инженеринг“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.

Посочено е, че в имота няма свързани към сградната инсталация и работещи отоплителни тела. По отношение топлоенергията за БГВ се отбелязва, че същата се отчита от монтиран водомер, като прогнозно начисляваният ежемесечно разход е изравнен с данните от реалния отчет, направен в края на отоплителнияя сезон, включен в исковия период.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 225.11 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

По същество тези изводи на вещото лице не се оспорват от ответника. Последният с отговора на исковата молба и в о.с.з. от 31.01.2023 г. твърди единствено, че е заплатил всички свои задължения за исковия период, което е отразено в писмо на ищеца от 12.11.2018 г., както и че жилището е било необитаемо и без радиатори.

В случая обаче, независимо дали е имало работещи отоплителни тела, потреб По отношение количеството доставена топлинна енергия през исковия период, съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-техническата експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по 3 основателността на иска въз основа на тях.

В същото време ответникът не ангажира доказателства, а и не твърди, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

По делото не е спорно, че ответникът е заплащал текущо начислените му задължения, като този факт се установява и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза /таблицата, поместена на стр.3 от заключението/. Действително, служител на ищцовото дружество е издал на ответника на 12.11.2018 г. документ, че към 09.11.2018 г. той няма непогасени задължения, но претендираното такова в настоящето производство е възникнало по-късно, а именно след извършване на реалния отчет в края на отоплителен сезон 2018/2019 г., с издаване на изравнителната сметка от м.юли и м.септември 2019 г.

С оглед на изложеното и съобразявайки отразеното в заключенията на приетите по делото експертизи, съдът намира, че през исковия период, а именно от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.О К-2 бл...., е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 512.90 лв., от която преди завеждане на делото ответникът е заплатил 287.79 лв. С оглед на това той остава да дължи разликата от 225.11 лв., т.е. предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, следва да се приеме, че за исковия период от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. , ответникът дължи лихва в установения от вещото лице размер от 56.54 лв. С оглед обстоятелството, че ищецът претендира това свое вземане в по-нисък размер, а именно 52.04 лв., то именно до него следва да се уважи иска.

С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса от общо 100.00 лв. и за депозит за изготвяне на допуснатите експертизи от 550.00 лв. Освен това ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50.00 лв. в заповедното дело и 200.00 лв. в исковото дело, съобразно предвиденото в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона 4 за правната помощ. С оглед резултата от делото, направените от ищеца разноски следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., че дължи на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които на 19.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18788/2022 г. по описа на СРС, а именно сумата от 225.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. в размер на 52.04 лв.

ОСЪЖДА О. Д. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2 бл...., да заплати на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 900.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 18788/2022 г. по описа на Софийски районен съд, съоразно изхода на делата.