Решение № 97 от 17.06.2022, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Монтана, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20221630200336 по описа за 2022 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 12-2200028/04.03.2022г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Т.С. ЕООД гр.Бяла Слатина, ЕИК хххххххх, представлявано от управителя Т. П. Т., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.415, ал.1 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

Недоволно от Наказателното постановление „Т.С. ЕООД гр.Бяла Слатина, ЕИК хххххххх, чрез управителя Т. П. Т., моли да бъде отменено.

С Разпореждане № 385/29.03.2022г. съдът даде указания на жалбоподателя „Т.С. ЕООД гр.Бяла Слатина, ЕИК хххххххх, представлявано от управителя Т. П. Т. на основание чл.60, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), че следва с допълнителна жалба, да посочи всички доказателства, на които се позовава, заради бланкетността на първоначално подадената жалба.

В изпълнение на указанията, с допълнителна жалба вх. № 3084/11.04.2022г. по описа на регистратурата на МРС, „Т.С. ЕООД гр.Бяла 1

Слатина, ЕИК хххххххх, представлявано от управителя Т. П. Т., моли НП № 12-2100028/04.03.2022г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” – Монтана, да се отмени като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила. В писмена защита се излагат идентични доводи от жалбоподателя ЮЛ.

Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана чрез ст. юрисконсулт СИЛВИЯ КРЪСТЕВА пледира да се потвърди НП по изложени доводи в съдебно заседание и в писмена защита. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок от управителя Т. П. Т..

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършена проверка на място на 16.12.2021г. и по документи на 11.01.2022г. по спазване на трудовото законодателство от инспектори към Дирекция ,,ИТ” - Монтана в магазин за обувки, находящ се в гр.Монтана, ул.Цар Борис ІІІ № 17Б, обект на „Т.С. ЕООД гр.Бяла Слатина (технически погрешно посочено - гр.Враца),

ЕИК хххххххх, представлявано от управителя Т. П. Т. било установено, че дружеството в качеството на работодател НЕ е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 5, дадено при предходна проверка на Дирекция „ИТ” – гр.Монтана с Протокол изх. № 19033/19.03.2021г. (технически погрешно посочена датата 09.03.2021г.), а именно работодателят да не допуска заетите работници и служители да полагат извънреден труд, извън смисъла на чл.144 от КТ – основание чл.143, ал.2 от КТ. Опреденият срок на изпълнение на предписанието е 10.04.2021г. Видно от представеният на място на 16.12.2021г. поименен график за работа за месец август 2021г. се констатирало, че Б.М.Б. на длъжност „продавач-консултант” на дата 14.08.2021г. е била в почивка, но видно от представената книга за дневни финансови отчети за 2021г. се констатирало, че лицето Б.М.Б. на този ден е положила извънреден труд извън смисъла на чл.144 от КТ, тъй като е била на 2 работа и е удостоверила това с подписа си в книгата.

За извършената поредна проверка св.П. СТ. АНГ. съставила протокол № ПР 2141464/11.01.2022г., връчен по надлежен ред на упълномощеното лице М. Р. Т.. За установеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ св.П. СТ. АНГ. в присъствието на св.З. Б. АВР. и св.МЛ. КР. П. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12-2200028/07.02.2022г., който бил съставен в присъствието на Т., и връчен на упълномощеното лице М. Р.

Т.. Срещу съставения АУАН не постъпили писмени възражения от дружеството работодател. В АУАН упълномощеното лице НЕ отразило възражения.

На базата на изготвения АУАН № 12-2200028/07.02.2022г., Протокол за извършена предходна проверка с изх. № 19033/19.03.2021г., връчен по надлежен ред на 19.03.2021г. на упълномощеното лице М.Т., Протокол за извършена проверка с № ПР 2141464/11.01.2022г., връчен по надлежен ред на 11.01.2022г. на упълномощеното лице М.Т., поименен график за м.08.2021г., книга за дневни финансови отчети, Правилник за вътрешния ред и трудова дисциплина, Заповед № 52, Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана като административнонаказващ орган (АНО) намерил, че „Т.С. ЕООД гр.Бяла Слатина (технически погрешно посочено гр.Враца) в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ, поради което било санкционирано на същото основание.

В хода на съдебното следствие актосъставителя св.П. СТ. АНГ. пояснява, че книгата за дневни финансови отчети, както и финансовия отчет, който е прикрепен към нея, са били представени от лице, което е назначено във фирмата Т.С. към момента на проверката на място на 16.12.2021г. От данните на дружеството се виждало, че Б.М.Б. на 14.08.2021г. е приключила дневния финансов отчет, което означава, че е била на работа, а не е трябвало, защото в поименния график, който е иззет в оригинал към момента на проверката пишело, че тя трябва да е почивка на 14.08.2021г. Св.А. е категорична, че лицето Б.М.Б. на 14.08.2021г. е положила извънреден труд, има и подпис на лицето и нейните две имена в книгата. Ако не е била на работа, това няма как да е ОТРАЗЕНОТО В КНИГАТА. Св.А. посочва, че не е длъжна да установява лично, че на 14.08.2021г. лицето е било на работа, защото книгата е официален документ, в който 3 лично лицето БОЙКА БОРИСОВА е удостоверила с подпис присъствието си в магазина, упражнявайки трудова дейност. Св.А. потвърждава установеното нарушение.

Нарушението се оспорва от Т.С. ЕООД, което чрез управителя Т. П. Т. излага следните доводи:

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл, в обстоятелствената част на АУАН и НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правният извод на АНО, че аз като работодател съм допуснал полагане на извънреден труд от работниците и служителите извън смисъла на чл.144, ал.1 от КТ.

Такава алинея в Кодекса не съществува, с което не мога да разбера в какво съм обвинена и напълно възпрепятства правото ми на защита. В протокол № 19033/19.03.2021г. Д „ИТ” - Монтана с предписание № 5 е приложена ПАМ, с която на основание чл.143, ал.2 от КТ не трябва да допускам работници да полагат извънреден труд извън смисъла на чл.144 от КТ. В този член от Кодекса има 6 подточки. На следващо място как единствено от касовата книга представена на 16.12.2021г. в моя обект магазин за обувки гр.Монтана ул.Цар Борис 3-ти № 17Б, АНО е възприел, че лицето БОЙКА МИЛЧЕВА БОРИСОВА е положила извънреден труд на 14.08.2021г.. С държавен вестник брой 52 от 02.07.2019г. Министерството на финансите прие и обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, отпадна задължението на търговците да водят и съхраняват в обектите си касова книга. По Този начин, от касовата книга ли се доказва и отчита полагане на извънреден труд, без да се извърши реална проверка от инспекторите на място в обекта, с която да установи, че работника, наистина полага труд? Видно от от представеният поименен график, който е достоверният начин за отчитане на работното време Б.М.Б. е била в почивка.

При съставяне на АУАН и издаване НП е допуснато друго съществено 4 процесуално нарушение, водещо до отмяна на последното само на това основание. Процесният АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство е съставен след изтичане на три месечния срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал.1 ЗАНН.

Предписание № 5 от протокол № 19033/19.03.2021г. за извършена проверка от 19.03.2021 г. е дадено с изрично определен срок за изпълнение 10.04.2021г. Едновременно с това със същия този протокол съставилите го контролни органи по чл.399, ал.1 КТ са изискали от мен на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ писмено да уведомя Дирекция "Инспекция по труда" за изпълнението на всички приложени с него принудителни административни мерки. При положение, че до 10.04.2021г. включително, в Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана не съм представила вече изисканите доказателства за изпълнение на приложените принудителни административни мерки, далите предписанието контролни органи са били длъжни и са могли в деня, следващ изтичане на определения срок за изпълнението му 12.04.2021г. (първият работен ден) да констатират неизпълнението му от мен.

Следователно на 12.04.2021г. контролните органи са открили процесното нарушение по чл.415, ал 1 от КТ, като извършено от мен, а не както е описано в АУАН и НП – „При извършена проверка на 16.12.2021г. е констатирано полагане на извънреден труд на 14.08.2021г.” Допълнителна проверка за това не е била необходима фактически, нито нормативно извършването й е било задължително. Законът не предписва процедура, по реда, на която да трябва да се документира това откриване. Доколкото допуснатото от мен неизпълнение по чл.415, ал.1 КТ е трябвало да се потвърди, следвало е тази информация да се провери от Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, съгласно чл.402, ал.1, т.2 КТ в 3-месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставянето на акт, съгласно чл.36 ал.1 ЗАНН. В случая последващата проверка е извършена от Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана повече от девет месеца след определения краен срок за изпълнение на предписание № 5 от протокол № 19033/19.03.2021г. Така в хода на тази последваща проверка Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана е установила известното й от 12.04.2021г. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

С протокола от тази последваща проверка Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана не е направила нищо друго освен писмено да констатира нарушението по чл.415, ал.1 КТ, след като извършването му и извършителят 5 му са станали служебно известни на контролните органи от същата дирекция, считано от 12.04.2021г. Едно и също нарушение не може да бъде открито два пъти, затова релевантно е първото по ред негово откриване на посочената по горе дата, към която дата Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана е знаела и за изтичане на срока на даденото задължително предписание под № 5.

Констатацията, направена в протокол № 2141464/11.01.2022г. от последваща проверка от 11.01.2022г. единствено удостоверява продължаващото вече известно на контролните органи неизпълнение на същото това предписание от същия работодател, поради което не следва да се приеме, че това е датата на откриване на нарушителя.

Поради изложеното, може да се приеме, че 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя в случая е започнал да тече от 12.04.2021г. и е изтекъл на 12.07.2021г. С т.1 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително за съдилищата, съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ, сроковете по чл.34 ЗАНН се приеха за давностни, с приложимост на основанията за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване. Същевременно за периода 12.04.2021г. - 12.07.2021г. не са налице каквито и да е било действия на контролните органи срещу мен за административнонаказателно преследване по случая, които да са прекъснали срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, съгласно чл.81, ал.2 НК вр. чл. 11 ЗАНН.

Предвид обстоятелството, че ЗАНН няма регламентация, за погасяването на наказателното преследване по давност субсидиарно се прилагат нормите от общата част на НК, съгласно чл.11 ЗАНН, а съгласно чл.79, ал.1, т.2 от НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Последиците от изтеклата давност са и процесуални, и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но и препятства неговото санкциониране. Следователно изтеклия на 12.07.2021г. 3-месечен давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН с изключил от тази дата правото на държавата да образува срещу мен административно-наказателно производство с акт за установяване на твърдяното нарушение по чл. 415, ал.1 КТ и да наложи санкция за извършването му. Тази давност, погасява административно-наказателната отговорност, като прави недопустимо административно-наказателно 6 производство.