Определение № 299 от 13.02.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Плевен, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500033 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 260132 от 14.12.2023 г. на Районен съд - Плевен, постановено по гр.д. № 6055/2020 г., е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищците С. Л. и А. Л. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Плевенски окръжен съд по депозирана частна жалба срещу определение № 260124/21.11.2023 г. по същото дело.

Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна жалба от С. М. Л., действаща лично за себе си и като законен представител на дъщеря си А. Т. Л., подадена чрез процесуалния им представител адв. П. С. от САК. В жалбата са изложени оплаквания, че искането на ищците за освобождаването им от внасяне на такси и разноски не е направено за конкретния разход от 15 лв., а за цялото производство, както и че районният съд не се е произнесъл по това искане, а от друга страна, приемайки липсата на актуални декларации за имущественото състояние на ищците, не е дал указания за представянето на нови декларации. С жалбата се претендира отмяната на първоинстанционното определение и освобождаването на ищците от внасяне на такси и разноски по цялото съдебно производство.

Като разгледа постъпилата частна жалба по реда на чл. 278 от ГПК, 1 настоящият състав на Плевенски окръжен съд установи следното:

С депозираната пред районния съд искова молба са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове /частично предявени искови претенции/ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество – ЗК „Лев Инс“ АД. В исковата молба се съдържа искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищците да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по производството, тъй като са материално затруднени и нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочено е, че прилагат декларации за материално и гражданско състояние.

Въззивният съд констатира, че такива декларации не се намират в кориците на делото.

Първоинстанционният съд не е разгледал това искане и не се е произнесъл по него до спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, постановено с определение от 05.03.2021 г.

С молба вх.рег.№ 261491/08.11.2023 г. ищците са заявили увеличение на частично предявените искови претенции до посочените в молбата размери и са поискали районният съд да допусне така направеното увеличение на исковете, както и да прекрати делото и да изпрати същото по подсъдност на СГС, тъй като и двете ищци имат постоянен адрес в гр. София.

С постановеното по делото определение № 260124/21.11.2023 г. районният съд е оставил без уважение като неоснователна към настоящия момент молбата на ищците за извършване на процесуални действия от съда – приемане на увеличение на исковите претенции и промяна на подсъдността /родова и местна/ при спряно производство и неотпаднало основание за спирането.

Срещу това определение в срок е депозирана частна от ищците, чрез процесуалния им представител адв. П.С., която е оставена без движение от администриращия съд с указания да бъде внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на Плевенски окръжен съд.

Постъпила е молба от ищците да бъде отменено определението, с което са им дадени горепосочените указания, тъй като същите са освободени от 2 внасянето на държавна такса. В случай, че не е налице произнасяне по искането им, направено още с исковата молба, за освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството, молят съда да се произнесе по това искане, а при условията на евентуалност, ако съдът откаже да ги освободи от внасяне на държавна такса, да бъде удължен срока за внасянето на такава.

По тази молба районният съд се е произнесъл с обжалваното определение от 14.12.2023 г., предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното определение е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е разгледал молбата на ищците, депозирана след като им е било указано да внесат държавна такса във връзка са подадената от тях частна жалба, като молба за освобождаването им от внасяне на тази конкретна такса, доколкото липсва произнасяне по заявеното с исковата молба искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, т.е. ищците не са освободени от внасяне на такси и разноски по производството и не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК. Действително по делото липсват данни, въз основа на които да бъде направена преценка дали са изпълнени условията на чл. 83, ал. 2 ГПК и районният съд не е дал указания на ищците за представянето на доказателства в тази връзка. Следва да бъде посочено обаче, че за да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност. В настоящия случай ищцата С. Л. е в трудоспособна възраст и би могла да реализира доход от трудово правоотношение в размер поне на минималната работна заплата, с оглед на което не може да се приеме, че същата няма възможност да заплати дължимата държавна такса във връзка с депозираната частна жалба, която е в размер на 15 лв., както правилно е приел и районният съд.

В този смисъл частната жалба срещу определението на районния съд от 14.12.2023 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

За правна яснота следва да бъде посочено, че направеното с частната жалба срещу това определение искане ищците да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по цялото производство, се явява извън предмета на обжалване и не може да бъде разгледано в настоящото производство.

3

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е изпратил за разглеждане от въззивния съд частната жалба на С.

Л. и А. Л. от 05.12.2023 г. срещу първоинстанционното определение от 21.11.2023 г., без да изчака произнасянето на въззивната инстанция по частната им жалба от 05.01.2024 г. срещу определението от 14.12.2023 г., което обуславя преценката относно редовността на първата жалба.

При това положение настоящото производство следва да бъде прекратено в частта му по частната жалба, подадена от С. М. Л. и А. Т. Л. срещу определение № 260124/21.11.2023 г. по гр.д. № 6055/2020 г. на Районен съд – Плевен и делото върнато на администриращия първоинстанционен съд, който следва да укаже отново на жалбоподателите, че следва да внесат държавна такса по сметката на Плевенски окръжен съд във връзка с депозираната от тях частна жалба и едва след изпълнението на тези указания, жалбата следва да бъде изпратена заедно с делото за разглеждане от въззивната инстанция.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М. Л., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Т. Л., подадена чрез пълномощника им адв. П. С. от САК, срещу определение № 260132 от 14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 6055/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 33/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта му по частната жалба с вх.рег.№ 261629/05.12.2023 г. на С. М. Л. и А. Т. Л., подадена чрез пълномощника им адв. П. С. от САК, срещу определение

№ 260124/21.11.2023 г. по гр.д. № 6055/2020 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за администриране на частната жалба с вх.рег.№ 261629/05.12.2023 г. съобразно указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5