Решение № 225 от 15.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20203100901381 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба н а „С. ГРУП“ ЕООД ЕИК 202038763 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Народен юмрук 6 вх. А ап.6, представлявано от управителя Т.С.Т. с ЕГН ****, чрез пълномощник адв. Л.М. ВАК, и след изменение в размера на исковите претенции по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, срещу „КЛИФ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 813154006 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий 15, представлявано от управителя Г.Л.К., с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на : сумата от 111 026.83 лева , представляваща обща цена на извършени от ищеца продажби на бетон, за които са съставени следните фактури:

1. фактура № 2198 от 01.06.2019г. на обща стойност от 53 064.49 лева, от която дължима е сумата от 26 097.05 лева

2. фактура № 2199 от 01.06.2019г. на стойност от 1908 лева 3. фактура № 2262 от 01.08.2019г. на стойност от 32 153.86 лева 4. фактура № 2263 от 01.08.2019г. на стойност от 3 782.40 лева 5. фактура № 2331 от 01.10.2019г. на стойност от 20 097.52 лева 1

6. фактура № 2453 от 02.01.2020г. на стойност от 20 503.20 лева 7. фактура № 2454 от 02.01.2020г. на стойност от 6 484.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2020г. до окончателното плащане на дължимите суми, и сумата от 15 647.96 лева, представляваща обща сума на мораторните лихви върху всяко едно от задълженията по фактурите, считано от датата на съставяне на фактурата до датата на подаване на исковата молба, както следва :

Дата

Дължима Лихва до

Ф-pa№ сума29.12.2020 главница в в лева лв.

2198 01.06.2019 31097.05

4913.80

2199 01.06.2019 1908.00

306.34

2262 01.08.2019 32153.86

4617.65

2263 01.08.2019 3782.40

543.19

2331 01.10.2019 20097.52

2545.69

2453 02.01.2020 20503.20

2067.41

2454 02.01.2020 6484.80

653.88

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че основен предмет на дейност на ищцовото дружество е продажба на бетон на дружества, извършващи строителни услуги.

Твърди се, че през 2019 година „С. груп" ЕООД е извършило продажби на бетон на „Клиф Инвест" ЕООД ЕИК 813154006 на обща цена 116026.83 лв., за което са съставени фактури.

На 25.06.2020 година страните сключват споразумение, по силата на което продължават търговските си отношения - т. 1 от споразумението, като длъжникът „Клиф Инвест" ЕООД се задължава да заплати задълженията си 2 на равни месечни вноски от по 5000 лв., като всяка от вноските е платима до 1-во число на всеки от следващите сключването на споразумението месеци, до пълното изчерпване на сумата - т.2 от споразумението.

Въпреки постигнатата договореност ответникът не е извършил плащания на нито една от месечните вноски, дължими от него на всяко първо число от всеки от следващите датата на споразумението месеци - до днес, което поражда, съгласно т.3 от споразумението правото на ищеца да иска изпълнение на цялата дължима сума по т.2 от споразумението и акцесорните задължения за лихви.

С отговора на ИМ ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че липсват данни, удостоверяващи действително изпълнение на задълженията, обективирани в посочените фактури.

Не оспорва подписването на споразумение от 25.06.2020г., но твърди, че между страните има неформална уговорка изпълнението на споразумението да се отсрочи като първото плащане се извърши през м.11.2020г., като с платежно нареждане от 05.11.2020г. е заплатена сумата от 5000 лева с основание „плащане по фактури съгл.споразумение“.

При условие на евентуалност се възразява, че поради ненастъпила предсрочна изискуемост на цялата главница по споразумението, дължимата главница към датата на завеждане на ИМ е в размер на една месечна вноска или ако не се зачита неформалната уговорка за отсрочване на изпълнението – пет месечни вноски.

Счита се, че заявената претенция за присъждане на лихви за забава е нередовна, но се изразява становище, че ако ищецът черпи права от споразумението, а не от фактурите, то лихвата следва да се начислява върху конкретна просрочена вноска.

С ДИМ ищецът репликира възраженията на ответника като счита, че в споразумението ответникът е признал дължимостта на вземането за доставки на бетон по основание и размер. Противопоставя се на доказателственото искане на ответника за разпит на свидетел за установяване договорка за отсрочване началното плащане по споразумението. Признава плащането от 05.11.2020г. в размер на 5000 лева.

3

Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат на възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, основано на неформален договор за покупко-продажба на стока – бетон, като предвид въведените твърдения за липса на изпълнение на задължението на купувача за плащане на договорената цена следва да се приеме, че е заявен за разглеждане иск за реално изпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на уговореното между възнаграждение и лихви за забава.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства : наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, точно изпълнение на задълженията си по договора, така също и размер на дължимото. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже възраженията си в отговора, както и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсените суми.

С оглед така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковите претенции за основателни по следните съображения:

Като писмени доказателства по делото са приети – копие на фактури за продажба на бетон, транспорт и услуга с бетон помпа под № 2198 от 01.06.2019г. на стойност 53 064.49 лева; № 2199 от 01.06.2019г. на стойност 1 908 лева; № 2262 от 1.08.2019г. на стойност 32 153.86 лева; № 2263 от 4

01.08.2019г. на стойност 3 782.40 лева; № 2331 от 01.10.2019г. на стойност 20 097.52 лева; № 2453 от 02.01.2020г. на стойност 20 503.20 лева и № 2454 от 02.01.2020г. на стойност 6 484 лева. Прието е и Споразумение от 25.06.2020г., по силата на което страните по него – „С. груп“ ЕООД ЕИК 202038763, като кредитор, и „Клиф Инвест“ ЕООД ЕИК 813154006, като длъжник, установяват в отношенията си, че кредиторът има изискуеми задължения към длъжника по посочените по-горе фактури в общ размер от 116 026.83 лева (отразено е частично плащане по фактура № 2198 от 01.06.2019г. в размер на 21 967.44 лева). „Клиф Инвест“ ЕООД ЕИК 813154006, чрез законния си представител, е поело задължение да изплаща на кредитора (доставчика по фактурите) дължимите суми на равни месечни вноски в размер на 5000 лева, по банковата му сметка до първо число на всеки месец, следващ месеца, в който е сключено споразумението до пълното погасяване на дълга. Не се оспорва от страните, че на 05.11.2020г. ответникът е извършил първо и последно плащане в размер на 5 000 лева.

От заключението на вещото лице по назначената въз основа на искане на ищеца ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като дадено компетентно и безпристрастно и след извършени справки в счетоводните записвания при страните и справки по партидите им в НАП, се установява, че в счетоводството на ищеца процесните фактури са отразени в Дневниците за продажби в съответните данъчни периоди на издаването им и начисленият ДДС в тях е деклариран в подадените за същия период Справки-декларации по ЗДДС. Процесните фактури са отразени в Дневниците за покупки и Справките-декларации по ЗДДС и съответно е упражнено право на данъчен кредит от ответника „Клиф Инвест“ ЕООД ЕИК 813154006 в размер на начисления ДДС.

След запознаване с представена счетоводна справка „Детайлна хронологична по документи“ по сметка 411- Клиенти, анал. Партида „Клиф Инвест“ ЕООД за периода 01.01.2019г. – 31.03.2021г. се установява, че при отчитането на фактурите при ищеца е заведена подробна отчетност за видовете стоки и услуги, вписани в процесните фактури.

При ответника „Клиф Инвест“ ЕООД завеждането на фактурите е конкретно по обекти, в които са вложени доставките и изпълнени услугите.

5

При извършена проверка на представените от страните счетоводни справки, вещото лице установява, че по процесните фактури е извършено плащане (частично) единствено по фактура № 2198/01.06.2019г. на пет транша : на 06.12.2019г. – 7967.44 лева; на 23.12.2019г. – 5000 лева. на 31.12.2019г. – 5000 лева; на 03.02.2020г. – 4000 лева и на 05.11.2020г. – 5000 лева (с основание – плащане по споразумение). Според посочените плащания към датата на изготвяне на заключението задължението по фактура № 2198/01.06.2019г. възлиза на остатъка от 26 097.05 лева. По останалите процесни фактури липсват данни за извършени плащания.

Размерът на обезщетението за забава в плащането на сумите, изчислено по размер на законната лихва (с лихвен калкулатор, публикуван в сайта на НАП), считано от датата следваща тази на данъчното събитие, когато е издадена всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, при отчитане на извършените частични плащания, възлиза общо на 16 891.94 лева.

Установява се, че процесните фактури съдържат всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид и количество на доставените стоки, както и на извършената транспортна услуга и услуга с бетон-помпа; посочен е и начин на плащане – по изписана във фактурата банкова сметка. Фактуртите не са разписани от страните по доставката, но съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч във вр.чл.6, ал.1, чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС печатът и подписът не се задължителни реквизите на фактурата.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като: Решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о.;Решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т. о.;Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г.,II т. о.;Решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№ 109 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т. о.;Решение № 46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т. о.;Решение № 71/22.06.2009г. по т. д.№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г.

6 по т.д.№546/2008г.;Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т. о.;Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т. о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., IIт.о.,ТК и др.

В цитираните решения еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, а включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.