Решение № 2740 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. К. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110203393 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.К. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3393 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332032441 от 05.02.2026 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

1

Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 14.10.2025 г. М.Т. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 05.02.2026 г. Г.Б. – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието на АУАН и на НП не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В НП е посочено лаконично, че управляваното от нарушителя МПС е било с прекратена регистрация към момента на проверката „поради липса на ЗГО“, без да се посочи в пълнота правното основание и моментът на прекратяване на регистрацията обстоятелства, които са част от твърдяното нарушение. Тези обстоятелства имат отношение към преценка дали към твърдяната дата на нарушението действително е налице хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което и винаги следва да са посочени в АУАН и НП, съобразно изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Тези пропуски възпрепятстват жалбоподателя да разбере всички обстоятелства по вмененото му нарушение и да организира защитата си и представляват съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното НП.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение съдът ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка.

На 14.10.2025 г. около 20.09 ч. в гр. София жалбоподателят С.С. управлявал по бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Христо Смирненски“ лек автомобил модел „***“ с № **********, собственост на „***“ ЕООД. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. М.Т. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и 2 доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (в актуалната към процесната дата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. На първо място, както вече бе посочено, в изложената в НП фактическа обстановка липсва отразяване на момента, в който е получено това уведомление и респективно моментът, в който е извършено служебно прекратяване на регистрацията. Липсата на твърдения в тази насока освен съществено процесуално нарушение възпрепятства и преценката на съда за обществената опасност на деянието.

На следващо място с изменението на разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП от бр. 64 на ДВ от 2025 г., в сила от 7.09.2025 отпадна задължението за уведомяване на собственика на МПС за прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Това обаче не води до създаване на необорима презумпция за знанието на собственика на МПС досежно този факт. Поради не може да се приеме, че задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС са загубили силата си, а именно, че знанието за прекратяването на регистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието и подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

На по-силно основание не съществува и законова презумпция, че всяко трето лице, на което е бил предоставен лекият автомобил, е длъжно да знае за прекратяването на регистрацията му по чл.140, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят в случая е именно такова трето лице, като няма данни той да е бил уведомяван за този факт.

Константна е съдебната практика, че за да има нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за служебно прекратена регистрация, което се явява и предпоставка за формиране на вина, като психично отношение към деянието. Както вече бе посочено при липса на презумпция за знание от страна на собственика на лекия автомобил, не би могло да се предполага такова знание у трето лице, управляващо МПС, какъвто в случая се явява жалбоподателят, за което не е съществувало нормативно задължение да извърши служебна справка преди да поеме управление на автомобила.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случая не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че управлението на МПС с прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от субективна страна, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон, което представлява и основание за 3 отмяна на наказателно постановление.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-032441 от 05.02.2026 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП на С. Н. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4