Решение № 96 от 25.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Карлово, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100049 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149, вр. с чл. 144 СК, предявени от Д. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р. Д.“ №*, чрез адв. Г. Г. против Р. С. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. С., обл. П., ул. „**-та“ №*.

Ищцата твърди, че ответникът Р. С. С. е неин баща. Родителите на ищцата били разделени, като с Решение №260147/23.12.2020 г., постановено от PC К. по гр. д. №893/2020 г., влязло в сила на 13.01.2021 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260043/23.02.2021 г. по същото дело, бащата бил осъден да заплаща, на малолетната си към онзи момент дъщеря Д. Р. С., чрез нейната майка и законен представител В. С. К., месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 13.01.2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за промяна или спиране на издръжката /изплащанията/, респективно до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането й. Твърди, че ответникът плащал месечната издръжка до навършване на пълнолетието й – 05.2023 г.

През учебната 2023/2024 тя била приета като студент в ПУ „П. П.“, 1 във Философско-историческия факултет, специалност „История и културно наследство“, поради което й била необходима издръжка и то по-голяма от присъдената от съда такава през 2021 г., тъй като вече била млада жена, а не дете и нейните нужди били значително повече.

Твърди, че продължавайки образованието си във висше учебно заведение в гр. П., щели да са й необходими не малко парични средства – за заплащане на семестриални такси, разходи за учебници, за явяването й на предварителни и редовни кандидат-студентски изпити, за транспорт, храна, квартирни и др. Държавната такса била в размер на 300,00 лева на семестър или 600,00 лева годишно. Същевременно тя била подпомагана единствено от своята майка, която работела, но не била в състояние да покрива всички нужди на дъщеря си. Освен присъдената издръжка и оттогава до настоящия момент, баща й по никакъв начин не й помагал нито финансово, нито материално с каквото и да било.

Твърди, че като студент, тя не можела да упражнява трудова дейност, защото била редовна форма на обучение. Нямала никакви други странични доходи или имущество, от ползването на което да се издържа.

Счита, че за ответника няма да представлява особено затруднение да продължи да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 500,00 лева на месец. Той нямал ново семейство, за което да се грижи, както и друго дете, за което да полага грижи. Доходите, които получавал били достатъчни за да покрият издръжка от 500,00 лева, поради което налице бил правен интерес да предяви настоящия иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

- да бъде осъден ответникът да й заплаща на основание чл.144 от СК месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане;

- да бъде осъден ответникът да й заплати на основание чл.149 от СК, издръжка за минало време в размер на 500.00 лева месечно, считано от 11.07.2023 г. – датата, на която е заплатила семестриална такса за първи семестър на учебната 2023/2024 г., до датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

2

Претендира разноски.

Ответникът адв. Т. С. намира иска по чл.144 СК за частично основателен, а този по чл.149 СК – за неоснователен.

Безспорно, той бил родител на ищцата Д. Р. С. и бил от категорията лица, които съгласно чл. 144 от СК дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако същите учат редовно в висше учебно заведение. Последното се установявало от приложеното уверение, издадено от ПУ „П. П.“, философскоисторически факултет за учебната 2023/2024 г.

Твърди, че работи по трудово правоотношение с „СКФ Б. Б.“ ЕАД и за изминалата 2023 г. получил средно брутно трудово възнаграждение в размер на 1987.35 лева, видно от приложеното удостоверение № 0032 от 22.01.2024 г. Тази сума представлявала облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и от него следвало да се приспадне дължимия ДДФЛ. Така чистият му доход възлизал на 1788.62 лева, като тази сума била единственият месечен доход на ответника.

Твърди, че живее в дома на своята майка Д. С. в с. С., която била пенсионер и получавала минимална за страната пенсия. Със своите доходи ответникът подпомагал и своята майка, а така също поемал и разходите в домакинството, чрез заплащане на сметки за електричество, вода, телевизия, интернет, отопление и поддръжка на имота. От този имот по наследство притежавал 1/3 идеална част. Не притежавал друго имущество и други източници на доходи. За задоволяване на нуждите от транспорт притежавал лек автомобил „А.“, произведен преди повече от десет години, за обслужване на който заплащал нужните разноски.

Твърди, че задължението за издръжка по чл. 144 от СК не било безусловно. За да е основателен този иск, освен факта, че детето учи редовно във висше учебно заведение, следвало да се докаже, че не може да се издържа от доходите си или използване на имуществото си, а така също че даването на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя. Той трябвало да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, за текущи задължения към доставчици на услуги да може без особено затруднение да отделя средства и за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това била винаги конкретна и зависела от имуществото, доходите, квалификацията, семейното и здравословното 3 състояние на задълженото лице.

Следвало да се отчита и факта, че макар в чл. 144 от СК да е въведено задължение за издръжка на пълнолетно лице от родител, то не се касаело за лице по чл. 139 от СК, както било посочено в правното основание на исковата молба, тъй като ищцата била работоспособно лице, а по делото липсвали каквито и да е данни за нейното имуществено състояние, за да се прецени дали може да се издържа от имуществото и доходите си.

Исканата издръжка в размер на 500 лева била непосилна за ответника и плащането й щяло да му създаде съществени затруднения.

Доходите на ответника били по-малки от двукратния размер на минималната работна заплата. В средата на 2023 година, според данните на НСИ, необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един човек, сам живеещ и работещ, е бил 1402,25 лева – сума, която била близка до получаваното от ответника нетно трудово възнаграждение. В тази връзка издръжка, която той да плаща на ответницата в размер над 200 лева, не съответствала на предпоставките на чл. 144 от СК, щяло да създаде особени затруднения за ответника, поради което присъждането на издръжка над посочения размер се явявала незаконосъобразна.

Във връзка горното, моли съда да отхвърли иска над сумата от 200 лева, която можел да заплаща на навършилата пълнолетие ищца.

Относно иска по чл. 149 от СК за търсената издръжка за минало време, считано от 11.07.2023 г., намира същия за неоснователен.

Единственият документ, установяващ факта, че ищцата учи във висше учебно заведение било приложеното уверение от същото. В него не се съдържали данни от кой момент тя е започнала да учи в това учебно заведение и доколкото е посочено учебната 2023/2024 г., то би следвало да се приеме за меродавна датата на началото на учебната година – 01 октомври 2023 г., съгласно Заповед № РД- 21-1598/31.07.2023 г. на Ректора на Г1У „П. П.“.

Посочва, че съгласно чл. 144 от СК „ Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение“. Законодателят не използвал категорията „студент“ и тя не била определяща за възникване на задължението за издръжка. Такова възниквало само, ако пълнолетното дете учи редовно във висше учебно заведение. Поради това релевантно за 4 възникване на задължението за издръжка не било записването на едно лице за студент, а началото на обучението, което започвало с началото на учебната година. Поради изложеното, моли съда да приеме, че 11.07.2023 г. не е датата, на която е възникнало задължение за издръжка. Такова задължение възниквало от 01.10.2023 г., с началото на учебната година в учебното заведение.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че към датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., ищцата Д. Р. С. е навършила пълнолетие – родена е на ******** г., а ответникът е неин баща.

Майка на ищцата е В. С. К..

Не е спорно по делото и е видно от представените в препис съдебни решения №260147/23.12.2020 г. и № 260043/23.02.2021 г., постановени от PC К., че ответникът е осъден да заплаща на малолетната си към онзи момент дъщеря Д. Р. С., чрез нейната майка и законен представител В. С. К., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 13.01.2023 г., до настъпване на закона причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Представено е ксерокопие на квитанция от 12.05.2023 г. за платени от ответника в полза на В. С. К. 200 лева. В исковата молба се признава, че сумата е за издръжка на дъщеря му за м. май 2023 г.

Видно от представеното уверение рег. № 2309301002/12.10.2023 г. на П. у. „П. П.“, ищцата Д. С., през учебната 2023/2024 година е записана като студент редовно обучение, първи курс, първи семестър, специалност „История и културно наследство“.

Представено е ксерокопие на квитанция от 11.07.2023 г., от която е видно, че ищцата е заплатила семестриална такса за първия семестър в размер на 300 лева.

Представена е Заповед №РД-21-1598/31.07.2023 г. на Ректора на ПУ „П. П.“, от която се установява, че учебните занятия за учебната 2023/2024 година за студентите редовно обучение, са започнали на 02.10.2023 г.

От представеното удостоверение изх. №0032 от 22.01.2024 г., се 5 установява, че ответникът работи в „СКФ Б. Б.“ ЕАД, като за периода месец януари 2023 г. – месец декември 2023 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 23848.27 лева или средно по 1 987,35 лева месечно.

От показанията на свидетеля М. С. К. се установява, че е баба по майчина линия на ищцата. Тя живеела в с. В., а внучката й Д. била първа година студент в гр. П.. Живеела с майка си на квартира – една стая, за която плащали наем 120 лева на месец. Всички техни разходи и битови сметки се поемали от майката, която работела в м. „Т.“, с месечна заплата от 980 лева.

Двете нямали никакви други доходи, защото Д. ходела на лекции и нямало как да работи. Въпреки, че живеели скромно и се ограничавали, те имали финансови затруднения, тъй като ищцата имала немалки разходи – за такси в университета, за транспорт, за храна, дрехи и т. н. До м. май 2023 г. бащата на Д. плащал редовно присъдената месечна издръжка от 200 лева, но след като тя завършила средното си образование, спрял. Родителите на ищцата били разделени още докато тя била на 3 г. Оттогава грижите за нея се полагали от майка й, с помощта на свидетелката. Ответникът единствено плащал определената от съда издръжка и нищо друго – нито подаръци изпращал на дъщеря си, нито я подкрепял под каквато и да е друга форма. Не се интересувал какво прави, къде се намира, има ли нужда от нещо, не звънял, не питал за нея. Двамата не контактували и не поддържали никакви отношения. Дори това, че е започнала да учи в университета, най-вероятно бил разбрал от изпратените му документи по делото.

От показанията на свидетеля Й. Р. Г. се установява, че е леля на ответника. Тя живеела в гр. Б., а Р. – в с. С., но се виждали често и поддържали близки отношения. Ответникът живеел в наследствена къща заедно с майка си, която била пенсионерка и имала здравословни проблеми.