Решение № 252 от 19.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Стара Загора, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530100974 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Т. Р. С. от гр. Шумен против Е.

Х. М. от гр. Стара Загора с правна квалификация чл.240, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължими суми в общ размер на 1150 лева по Договор за паричен заем от месец октомври 2023г., от които 650 лева – изпратени на ответницата по Изи Пей на 08.03.2023г., а останалите – предоставени й в брой през месец октомври 2023г. неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й.

Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител адв. Й..

В исковата си молба ищецът твърди, че страните били близки познати от дълги години. През м. март 2023г. ответницата се свързала по телефона с ищеца и споделила, че искала да пътува до Германия с цел започване на работа. Притесненията й били, че не можела да събере достатъчно пари за пътуването, поради което помолила С. да й услужи с парична сума, която щяла да му върне като се установи в Германия и започне работа. Същата споделила, че това със сигурност ще се случи в рамките на 3-4 месеца.

Ищецът преценил, че може да отдели от бюджета си сумата от 650лв. и се 1 съгласил да я даде в заем на ответницата. На 08.03.2023г. С. изпратил на М. сумата по EasyPay.

След няколко месеца, при един от разговорите между страните ищецът разбрал, че М. не била осъществила плановете си в Германия и имала намерение да се върне в България. Споделила, че не може да му върне парите в момента, но да не се притеснява - имала планове.

През м. октомври ответницата се обадила на ищеца и го уведомила, че била в България и го посетила в гр.Шумен. Идвайки в гр.Шумен ответницата отново го уверила, че щяла да върне парите които й бил дал. Споделила, че ще открие фризьорски салон в Стара Загора и от доходите си от него ще се издължи на ищеца. За да започне работа било необходимо да регистрира фирма. Поискала съдействие от С. да я свърже с адвокат, който да изготви необходимите документи. Ищецът намерил адвокат и уговорил среща.

Отивайки към кантората на адвоката С. разбрал, че ответницата не разполагала със средства за регистрацията на фирмата. Решили да видят колко пари ще са необходими и ако е във възможностите на С. да й заеме необходимата сума. М. поела ангажимент след няколко месеца да ги върне на ищеца, заедно с дадените и през м. март 650лв.

След като било уточнено, че регистрацията на фирмата щяла да струва 500лв. С. преценил, че ще може да услужи на М. с тази сума. След около два месеца ищецът потърсил ответницата за да разбере какво ставало и събрала ли е парите, които трябвало да му върне. Същата заявила, че нямала да му връща никакви пари и да не я търси и притеснява повече.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата Е. Х.

М., да му заплати сумата от 1150 лв., предоставена й под формата на заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител адв. Й., като счита предявените искове за допустими, но оспорва същите изцяло - по основание и размер. Като особен представител на ответника, назначен в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК, към настоящия момент не взима становище по обстоятелствата, на които се основавали исковете.

2

Ищецът, редовно призован, не се явява, като в първо съдебно заседание чрез пълномощника си адв.С. поддържа исковата молба. Пълномощникът адв.С., в подробно писмено становище за съдебно заседание по същество, поддържа исковата молба и моли същия да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира заплащане на направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата, чрез назначения й особен представител адв. Й., оспорва иска и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:

От представеното и прието като писмено доказателство копие на разписка № 0100018124396152 за изпращане на пари в брой се установява, че на 08.03.2023г. ищецът Т. Р. С., като наредител чрез платежната система „Easy Pay“ е наредил превод в полза на ответницата Е. Х. М. за сумата от 650лв./без включени такси/ с посочено основание за превода – „Подарък – Е. Х. М.“.

По делото е представен и приет като доказателство договор за правна защита и съдействие № 0000111325 от 20.11.2023г., от който се установява, че ответницата е заплатила на адв.Ю.н р. в брой сумата от 300лв. с посочено основание - за процесуално представителство пред АВ - Търговски регистър, във връзка с регистрация на ЕООД.

За изясняване на обстоятелствата по делото в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели С.Д.Й. /първи братовчед на ищеца/ и Ю.н р. А./без родство/.

От показанията на свидетеля С.Й. се установява, че познава Е. само по име като позната на братовчед му Т. С.. Един ден като пили кафе С. обяснил на свидетеля, че Е. М. му е поискала пари, за да пътува за Германия. Лично пред него С. внесъл сумата от 650 лева в офис на „Изипей“ АД, намиращ се на площад „Оборище“ № 11 в гр. Шумен и ги превел на М.. Свидетелят заявява, че не може да каже по какъв повод е преведена сумата и дали имат уговорка кога да му ги върне ответницата. Просто говорили, че на нея ги изпраща, като С. му казал, че ги е дал назаем на М.. Свидетелят заявява, че не знае къде е била ответницата и не е видял какво пише на бележката от „Изипей“.

От показанията на свидетеля Ю.н А. се установява, че познава ищеца от 3

40 години и са приятели. Свидетелят работи като адвокат, вписан в АК - гр.

Шумен. През месец октомври миналата година С. му се обадил и го попитал дали могат да направят фирма на негова позната. Свидетелят се съгласил и казал да дойдат за регистрацията когато измислят име на фирмата. В началото на ноември страните по делото посетили кантората на свидетеля и му обяснили му, че ответницата иска да отваря фризьорски салон и фирмата да е ЕООД. Свидетелят се съгласил. Твърди, че не си спомня дали ответницата се е представила, но в попълненото пълномощно пишело, че се казва Е. М. с посочени лични данни. Страните по делото го попитали колко ще струва услугата и той отговорил около 500 лева, като 300 лева е адвокатският хонорар и останалото за такси за регистрация с ДДС и за капитал. Е. М. казала на С. в негово присъствие, в кантората на свидетеля, че няма пари и го попитала дали ще й услужи, като казала, че когато открие фирма и като отвори салона ще му се издължи, защото имала да му връща други пари.

Ищецът се съгласил като отишъл и изтеглил пари от банкомат. С. се върнал в кантората и директно той му дал 500 лева. След това тримата заедно отишли до Общинска банка. Свидетелят внесъл 100-200 лева за регистрация, внесли капитала и регистрираната фирма излязла след два-три дни. Свидетелят изпратил на М. снимка на Булстат и й казал, че може вече да започва работа.

След пролетта на тази година със С. се виждали почти всяка седмица и той му казал, че ответницата е спряла да му вдига телефона, като той се е опитвал няколко пъти да се свърже с нея, но без успех. Попитал го за съвет какво да прави, защото имал и други пари, с които й е услужил и той го посъветвал да заведе дело. Свидетелят твърди, че не знае къде е ответницата и единствено я видял в кантората. Вписаните 300 лева в неговият договор били за адвокатския хонорар, а останалите средства внесъл в „Общинска банка“.

Ответницата споменала, че трябвало да пътува в чужбина и че ищецът й бил изпратил 600-650 лева, но твърди, че не помни точно. Ответницата казала на ищеца, че след като отвори салона в гр. Стара Загора до няколко месеца ще му върне парите. Свидетелят твърди, че не знае в какви отношения са С. и ответницата, просто той му се обадил за регистриране на фирмата и знае, че не са върнати парите. С. живеел сам и не му е споделял друго.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са обстоятелствени и безпротиворечиви, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, 4 като показанията на Й. съдът цени при съобразяване изискването на чл. 172 ГПК.

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително валидността на договора за заем не е обусловена от спазването на някаква форма, простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на договора. Договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на постигнатата договорка.

От друга страна, съобразно специалната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяването на договори на стойност по-малка от 5000 лева са допустими свидетелски показания.

В настоящия случай ищецът претендира връщане на сума в размер на 1150 лева, като твърди, че е предал тази сума на ответницата назаем.

Предаването на парична сума в размер на 650 лева на 08.03.2023 г. и в размер на 500 лева на 20.11.2023г. по начина описан в исковата молба не се оспорва от ответната страна, като се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. Твърденията на ищеца се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля Й., който твърди, че е присъствал при превода на сумата от 650 лв. и на свидетеля А., който твърди, че е присъствал при даване в заем на сумата от 500 лв. за регистриране търговско дружество на ответницата.

Съгласно трайна практиката на ВКС не може да се предполага, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание сключен между тях договор за заем, защото правните субекти си предават парични суми на различни основания. Поради това може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, уреждане на сметки, дарение, изпълнение на нравствен дълг, да е в изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При наличието на такива различни хипотези относно факта на плащането не може при липса на други несъмнени 5 данни да се допуска, че страните са сключили договор за заем. Поради това е необходимо ищецът да установи това с допустимите от ГПК доказателствени средства, че предаването е извършено въз основа на сключен между тях устен договор за заем (Р 37-1969- ОСГК, Р 390-2010-IV г. о.).

В настоящия случай ищецът съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да докаже по несъмнен начин, че е сключил с ответницата твърдения неформален договор за заем, въз основа на който й е превел на 08.03.2023г. по плаетжната система „Easy Pay“ сума от 650 лева, както и че на 20.11.2023 г. е сключил с ответницата неформален договор за заем, въз основа на който й е предал на същата дата сума от 500 лева, а тя се е задължила да върне сумите когато има възможност, тъй като именно на тези обстоятелства е основал предявения по делото осъдителен иск за връщане на тези суми. При установяването на няколко отделни заемни правоотношения между страните искът следва да се докаже за всяко, тъй като отделното правоотношение е самостоятелно основание за връщане на конкретната предоставена в заем сума и е основание за самостоятелен иск.