Решение № 260035 от 12.03.2021, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260035

Гр.ДОБРИЧ 12.03.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Председателя т.д.№212/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от М.С.Р., ЕГН **********, като майка и законен представител на ***Т., ЕГН ********** *** срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5 искова молба, с която са предявени иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 180 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родната му майка М.И.П., настъпила в резултат на ПТП от 15.11.2015г., по вина на И.Д.Т. като водач на МПС със сключен договор за задължителна застраховка "ГО" при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2015г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че на 15.11.2015г. на път I-5 Русе-София в района на км.11+922 при управление на МПС- автобус „ Темса Сафир“, с рег.№ ***, управляван от И.Д.Т., ЕГН ********** е станало ПТП, като по непредпазливост виновният водач е причинил смъртта на М.И.П. - родна майка на ищеца. Към датата на настъпване на увреждането делинквентът И.Д.Т. е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №23115000924626 при ответното дружество, със срок на валидност до 03.04.2016г. Водачът е признат за виновен за причиненото ПТП и осъден с присъда по НОХД № 469/2017г. по описа на ОС-Русе, ВНОХД №72/2018г. по описа на АС, гр.Велико Търново и решение по КНД №727/2018г. по описа на ВКС. Със смъртта на своята майка ищецът е загубил един от най-близките си хора, осигурявал му основните средства за издръжка и подкрепа във всяко отношение, поради което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в значителни по степен болки и страдания. След внезапната загуба на своята майка ищецът престанал дори да говори, плачел, търсейки я, променил поведението си, проявявайки агресивност и в същото време изоставане в развитието си. Бил постоянно тъжен, разплаквал се на пръв поглед безпричинно, което наложило да потърси психологическа помощ и да проведе многократни срещи с психолог. Причинените му неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 180000 лв., като е сезирал ответника да му я заплати. От застрахователната компания му било предложено изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв., което според ищеца не отговаря на справедливостта и противоречи на съдебната практика и това обосновава правния му интерес от подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил на 2 години, поради което не е възприемал и осъзнавал случващото се. Няма данни за осъществявана от *** необходима грижа за сина й, нито двамата да са имали каквато и да било връзка. Ищецът е бил осиновен в несъзнателната си възраст, поради което е изградил връзка майка-син изцяло с осиновителката си Р.. Поради липсата на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищеца не са налице и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Възражението за неоснователност на предявените претенции, поради липса на легитимация се потвърждава и от данните по ВНХОД №72/2018г., видно от които определението, с което ищецът е конституиран като частен обвинител е отменено, а подадената от него въззивна жалба оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Ответникът оспорва като неоснователен иска за неимуществени вреди, като твърди наличието и на други обстоятелства, довели до фаталния резултат. Оспорва твърдяната изключителна вина на водача И.Т. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като той не е могъл да предвиди и забележи появата на пешеходката на пътното платно. Сочи се, че описаният в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП не отговаря на действително развилия се. Поддържа, че в конкретния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата ***, поради неправомерното й поведение на пътното платно и установеното наличие на алкохол в кръвта й, обуславящо неадекватното й поведение. Предвид наличието на съпричиняване, искът за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен по размер, като на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се намали съобразно приноса на починалата.

Поради неоснователност на главния иск, ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираната лихва и началния момент, от който се претендира. Искът е неоснователен и защото ответникът не е изпаднал в забава.

В депозирана в срока по чл.372, ал.1 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва като неоснователни всички изложени в отговора на ответника възражения срещу иска.

В депозиран в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа подадения отговор по аргументите, посочени в него.

Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич, редовно призована, не изразява становище по предявените искове. Представя социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява представените по делото доказателства, че с влязла в сила на 11.03.2019г. Присъда №80/02.04.2018 г. на АС, гр.Велико Търново по ВНOХД №72/2018 г. по описа на същия съд, обвиняемият И.Д.Т. е признат за виновен за това, че на 15.11.2015г. на път I-5 Русе-София, в района на км.11+922, при управление на МПС – автобус „Темса Сафир“ с рег.№***, нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.1, пред.7 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М.И.П..

Установява се, че починалата М.И.П.,

ЕГН ********** е рождена майка на ***Олсен. Страните не спорят и от доказателствата се установява, че е допуснато пълно осиновяване на ***от М.С.Р.. Детето е припознато от ***И.Т.. Издадено е ново удостоверение за раждане на ищеца, в което е вписан с имената ***Т..

Не е спорно между страните, че МПС – автобус „Темса Сафир“ с рег.№***, управляван от И.Д.Т. е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност", по застрахователна полица №23115000924626, сключена с ответното дружество, със срок на валидност до 03.04.2016г.

От събраните по делото доказателства се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 15.11.2015г. автобус „TEMSA SAFIR“ с рег. № ***, управляван от И.Д.Т. се е движил по път I-5, в посока от гр. Бяла към гр.Русе със скорост около 120 км/ч. В 05.14 ч., в района на 12 км. скоростта на автобуса е намалена плавно до 60 км/ч., след това намалена интензивно до пълно спиране. По същото време пострадалата М.И.П. е била върху платното за движение - в дясната част на лентата за движение към гр.Русе.

При описаното движение на автобуса е възникнал удар между предния десен ъгъл на автобуса и тялото на пешеходката *** ***. От ударния импулс тялото на *** е отхвърлено напред и надясно и е паднало в терена край пътя. В резултат на нараняванията, получени при произшествието *** *** е починала по-късно в болницата. Пътно транспортното произшествие е станало през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Пътната настилка е била суха. Пътното платно в района на произшествието е било асфалтово покритие, без повреди и неравности, двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока.

По делото е изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза от заключението на която се установява, че към момента на настъпване на ПТП, постарадалата М.И.П. е била върху платното за движение, в изправено положение и с гръб към автобуса, леко завъртяна на ляво. Към момента на първоначалното съприкосновение с автобуса, пострадалата е била в неподвижно състояние. Пострадалата не е имала светлоотразителна жилетка. ПТП е станало на 15.11.2015г. около 05.15ч. Настъпило е през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Наближавайки мястото на произшествието автобусът се е движел с променлива скорост, като непосредствено преди настъпване на удара с пострадалата скоростта му на движение е била около 60 км./ч. При скорост на движение 60 км./ч и отчитане състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на автобуса е била с дължина 57.80 м. Водачът на автобуса е имал възможност да възприеме пострадалата когато се е намирал на разстояние около 55 м. преди мястото на удара. Максимално допустимата скорост на движение на автобуса, съобразена с ограничената видимост пред него при включени фарове на къси светлини е следвало да бъде 55.72 км./ч. При посочената скорост опасната зона на спиране на автобуса следва да има дължина около 51.94 м. При скоростта, с която се е движел автобуса непосредствено преди произшествието, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието спирайки автобуса. Ако непосредствено преди произшествието автобусът се е движел със скорост съобразена с ограничената видимост пред автобуса при включени фарове на къси светлини и водачът е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме пострадалата пред себе си, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автобуса преди мястото на удара. Причина за ПТП от техническа гледна точка е движението на автобуса със скорост по-висока от максимално допустимата за движение, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на къси светлини.

Предвид релевираното от ответника възражение за съпричиняване са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Д.Т..

Свидетелят излага, че пътувал по редовна линия гр. София – гр. Букурещ. На с.Обнова направили почивка и там се сменил с колегата си.

Свидетелят тръгнал от с.Обнова посока гр. Букурещ. Три-четири километра преди гр. Русе, при село Пиргово, както карал в тъмната част на денонощието, в 5.18 часа видял някакъв силует. Свил в ляво и се чул удар. Всичко станало за части от секундата. Той периферно видял някакъв силует, но не разбрал дали е животно или човек. Силуетът бил от дясната страна, до табелата за гр.Русе. Веднага спрял, слязъл и светнал с прожектора, при което зад автобуса видял човек, който го попитал „Тя къде е?“. Намерили жена на два метра в храстите.

Колегата му се обадил на 112. Бърза помощ дошла и я качили в линейката. След четири часа казали, че жената е починала в болницата. Кръвната проба на жената била взета след четири часа и показала 3,5 промила.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ***/без родство с ищеца/. Свидетелят излага, че познава детето *** и родителите му от 4-5 години. Същите живеят в село Бранище, на което свидетелят е кмет. *** е запознат със съдбата на детето. Мисли, че същото приема трудно смъртта на биологичната си майка. Учителката от детската градина е споделила със свидетеля, че детето не контактува с нея, постоянно стои до прозореца. Не общува и с другите деца. Според *** в детето „има някакво страдание“. То казало на внучето му “Моята майка няма да дойде, защото тя е горе на небето“. При игра с внучето на свидетеля, детето *** се отделя само и гледа замечтано нагоре. Винаги се отдалечава и страни. Според *** на детето трябва да се отделя малко повече внимание, за да може по-лесно да се адаптира.

На основание чл.15, ал.6 от

ЗЗкД по делото е представен социален доклад, от който се установява, че с влязло в сила на 28.08.2016г. решение, постановено от Русенския окръжен съд е допуснато пълно осиновяване на детето ***от лицето М.С.Р.. След осиновяването на същото е съставен акт за раждане с имената А.М.Р.. Преди осиновяването, детето е било поставено под мярка за закрила, предприета от Дирекция "Социално подпомагане" град Русе.

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5a21fd1-4f1e-4108-8bc9-378b25b1e4d4