Решение № 1924 от 03.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. С, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110109974 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба .............................. АД, ......: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С , ул. ..........., етаж 3, срещу Й. В. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес - С, ПК: ...., област С, община С, гр./с. С, и.код ...., кв. жк. .... с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 998.24 лева главница, произтичаща от Договор за кредит „Бяла карта" с № ....... от 28 август 2020 г. сключен между Й. В. Т. и „............" ООД, прехвърлен от „............" ООД в полза на „................" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г„ Приложение № 1 към него от 31 декември 2021г. 27.96 лева договорна лихва за периода от 10 декември 2020 г.

- датата на първата транзакция по картата до 06 април 2021 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 118,03 лева за периода от 07 април 2021 г.

- денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 21 юни 2022 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, заедно с направените по делото разноски.

Ищецът твърди че налице Договор за кредит „Бяла карта“ с № ....... от 28 август 2020 г., сключен между „............" ООД (преобразувано в „............“ АД, с ...... ......., считано от 31.10.2022 г.) като кредитор и Й. В. Т. като кредитополучател. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят 1 удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от 3ПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Поддържа, че с подписването на процесния договор, „............“ ООД се задължава да предостави на Й. В. Т. револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лева главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта

Access

Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено, в случай че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта. Ответникът е усвоил сума в общ размер на 1000 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата непогасена главница била в размер на 998.24 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на

0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 10 декември 2020 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 април 2021 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. Дължимата договорна лихва била в размер на 27.96 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение, станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06 април 2021 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора Й. В. Т. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 118.03 лева за периода от 07 април 2021 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 21 юни 2022 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Сочи че бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 31 декември 2021 г. и Потвърждение за сключена цесия между „............“ ООД, ...... ...... (правоприемник на което е „............“ АД, ......: .......) и „................“ ООД, ...... ......, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на .............................. ООД (правоприемник 2 на което е „................“ АД, ......: ........., считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „............“ АД упълномощило „................“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ето защо намира че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответницата в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове. Сочи, че в чл.21, ал.1 от Договора за кредит е предвидено, че при неплащане на минимум 10 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, то за кредитора се поражда правото да обяви кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя по един от уговорените в чл. 27 от договора начини. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата на посочената дата или друга дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. От това следва да се направи заключението, че волята на кредитора не е достигнала до ответницата преди образуване на настоящото дело. Ето защо счита, че вземането не е станало предсрочно изискуемо. Поради това, че няма налице надлежно уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост, счита, че недължимо се явява и искането за присъждане на обезщетение (мораторна лихва) в размер на 118.03 лева за периода от 07.04.2021г. до 21.06.2022г. Счита че има качеството на потребител, а ищецът е нарушил редица императивни разпоредби на ЗПК, което води до неговата недействителност, респективно нищожност на клаузи от Договора. Счита че при подписване на договора за кредит ищецът нарушил изискванията на чл. 5 ал.1 от ЗПК, относно предоставяне на преддоговорна иноформация.

Наличието на деклариране с подпис върху договора, сключен между ищеца и ответника, за предоставяне на преддоговорна информация, не означавало, че е изпълнена разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗПК. Изтъква, че законодателят изрично е посочил под каква форма следва да бъде предоставена тази информация, а видно от представените доказателства ищеца не бил изготвил СЕФ, който да е предоставен на потребителя. Ето защо, по този начин, нарушавайки разпоредбата на чл. 5 ЗПК, ищеца е заобиколил закона, поради което на осн. чл.21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД договорът следва да се разглежда като нищожен. Оспорва като недействителна клаузата задължаваща кредитополучателя да заплати неустойка за неизпълнение на договорно задължение (чл. 20ал. 1 от Договора), тъй като, разпоредбата на чл.

16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Оспорва клаузата с която е уговорена неустойка при непредставяне на поръчител. Намира за недействителни и клаузите от договора предвиждащи заплащане от кредитополучателя на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение (чл. 21, ал.4 от договора), тъй като задължението им за плащане възниква под условие за 3 настъпил падеж на главното задължение. Ето защо намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника и „............“ АД, с ...... ....... е сключен договор за паричен заем от 28.08.2020г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 1000 лева. В договора бил посочен годишен лихвен процент от 17,8%, както и дневен лихвен процент от 0,04944% процента, който се изчислява за всеки ден върху усвоената и непогасена главница като за ичислението се приема, че календарният месец е 30 дни и годишен процент на разходите в размер на 18,95%. Било уговорено, че кредитополучателят се задължава да заплаща общото задължение по кредита до всяко второ число на месеца. В чл. 20 от договора, било уговорено, че в случай, че кредитополучателят не представи допълнително обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора дължи неустойка на кредитополучателя в размер на 4,8% от размера на усвоената главница. А в чл. 15 било уговорено, че ако не заплати общото си задължение на падежа същият се задължава да предостави обезпечение – поръчител, който следва да отговаря на посочените в договора изисквания.

Не се спори, а и от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответницата посредством три транзакции както следва: на 01.09.2020г. първоначално 400 лева, на същата дата е налице още една транзакция от 400 лева и третата транзакцияна 10.09.2020г. за сумата от 200 лева.

От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в общ размер на 513,88 лева, с които са погасени 160,25, лева, договорна лихва в размер на 76,86 лева, неустойка за неизпълнение на 4 задължението по чл. 20 от договора за кредит и 45 лева за разходи за събиране на кредита.

От представените по делото доказателства се установява, че „............" ООД прехвърлил вземането си по договора за кредит в полза на „................" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.

11. 2016 и Приложение № 1 към него от 31 декември 2021г.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.