Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260249 от 18.03.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2967/2020
Вид
Решение № 260249
Подписан
18.03.2021
В сила
19.10.2021
Състав
НЕДЕЛИНА ТАНЧЕВА МИНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№...

18.03.2021г. Гр....

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН

СЪД XI Граждански състав

На 24.02.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2967 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г. Освен това са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ за заплащане на сумата от общо 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г., както и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г. в размер на общо 100,00лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски по делото.

Исковете са предявени от Ц.Г.Ц. *** срещу „Експрес“ ООД гр..... С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор на длъжността „шофьор на автобус“ при ответника, като трудовото правоотношение не е прекратено. Въпреки това ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 820,00лв. Освен това той системно е полагал извънреден труд, който не му бил заплатен. За целия периода на договора ищецът полагал извънреден труд средно по 100 часа месечно, като стойността на така положения труд възлизал на 88,24лв. на месец или за целия период от 23.08.2017г. до 23.06.2020г. сумата била 3000,00лв. Работодателят дължал и мораторна лихва върху забавените плащания, считано от датата на падежа на всяко задължение, а именно 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда, като за всяко месечно възнаграждение размерът на мораторната лихва възлизал на 2,94лв. или за целия период – общо 100,00лв.

Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати в размер на 820,00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020г., сумата от общо 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г., формирана от месечно възнаграждение от 88,24лв. за всеки от месеците от периода, сумата от общо 100,00лв., представляваща лихва за забава за всяко от просрочените задължения, формирана от месечната мораторна лихва в размер на 2,94лв. за всяко от забавените плащания за периода на забавата - 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законнната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва трудовото правоотношение между страните. Твърди, че ищецът от 24.06.2020г. не се явява на работа без да е посочил причини за това. Ответникът е отправил покана по пощата до ищеца за даване на обяснения за неявяване на работа, както и за нанесени материални щети на имущество на работодателя, но работникът не се е отзовал. Била е отправена и покана за получаване на дължимото трудово възнаграждение и обезщетения от страна на работодателя по предписание на ИА „ГИТ“-..., на която покана ищецът отново не се е отзовал.

Поради тази причина ответното дружество е изпратило на ищеца сумата от 860,57лв. с пощенски паричен превод на 29.09.2020г., с която сума ответникът счита, че е изпълнил задълженията си за заплащане на положения труд, включително и извънреден от страна на работника, съгласно предписанията на ИА „ГИТ“-.... Поради тази причина ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на предявените искове, като искът за трудово възнаграждение за месец юни 2020 година се счита предявен за сумата от 520,74лв. вместо за сумата от 820,00лв., а искът за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период се счита предявен за сумата от 2192,52лв. вместо за сумата 3000,00лв., а искът за размера на мораторната лихва се счита предявен за сумата от 254,26лв. вместо предявения размер от 100,00лв.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните не спорят, че в процесния период са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор на автобус“ в ответното дружество. Това обстоятелство се установява от приетото като писмено доказателство копие на Трудов договор №276/07.03.2016г.

По делото бяха назначени две съдебно-счетоводни експертизи. Видно от заключението на вещото лице В.Н. за месец юни 2020г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 671,00лв., което включва и възнаграждение за нощен труд за минало време. След приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък, нетната сума за получаване от страна на ищеца възлиза на 520,74лв. Тази сума, заедно с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 339,83лв. е изпратена на ищеца с пощенски запис, получен от него на 01.10.2020г. Това обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства копия на Пощенски паричен превод от 29.09.2020г., Покана от 24.08.2020г. с известие за доставяне, Покана с изх.№045/05.08.2020г., Протокол за извършена проверка №ПР2020256 на ИА „ГИТ“-.... Получаването на възнаграждението за месец юни 2020г. не се оспорва от ищеца. Същото е преведено след завеждане на исковата молба, постъпила в съда на 12.08.2020г., но преди приключване на устните състезания. Този факт следва да бъде отчетен от съда при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 ГПК. Тъй като претендираното трудово възнаграждение за месец юни 2020г. е изплатено изцяло на ищеца преди приключване на делото, то искът за заплащането му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради плащане.

По исковете за положен извънреден труд.

Съгласно трудовия договор между страните, ищецът работи на пълно работно време с нормална продължителност – 8-часов работен ден.

По делото бяха приети като писмени доказателства и копия на Заповед №012/22.12.2006г. на управителя на „Експрес“ ООД и Правилник за вътрешния трудов ред в „Експрес“ ООД, от които се установява, че работодателят е въвел сумирано изчисление на работното време по реда на чл.142, ал.2 КТ, като периода на отчитане е 3 месеца. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ищеца, касаещи въвеждането на сумираното изчисление на работното време. Действително в този случай е необходимо да има поименни графици, но непредставянето им не означава, че такива не съществуват, доколкото ответникът не е бил задължен да ги представя. Възражението на ищеца е направено едва с писмената защита и съдът не е давал указания на ответника да представя други документи във връзка с изчислението на работното време. Няма основание да се счита, че цитираната заповед и правилник за вътрешния трудов ред не са били приложени в ответното дружество, доколкото те са били цитирани и в протокола от извършената проверка на ИА „ГИТ“-.... Съдът приема, че действително в ответното дружество работното време на шофьорите на автобуси, какъвто е бил ищецът, е изчислявано сумирано, като периодът на отчитане е 3 месеца.

От заключението на двете вещи лица, както и от представените от ответника работни дневници за отчитане работното време на ищеца, става ясно, че ищецът работи, като управлява МПС сутрин за около час и половина, като транспортира работници до „Рудник 3“ и след обяд за около час и ополовина, като транспортира работниците обратно до гр..... За периода от 7,05ч. (или 8,40ч. в различните дни) до 16,30ч. ищецът е в престой – той фактически не управлява МПС, но се намира извън дома си и извън управлението на ответното дружество. За различните дни тези часове варират. Основен спорен момент между страните е дали времето, през което ищецът не управлява МПС и е в престой, е работно време или не. В случая следва да се приложи Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, която се явява специална по отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Наредба №2/94г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване и почивки. (така Решение №76/17.06.2019г. по гр.д.№5104/2017г. на ВКС, III г.о.)

Съгласно определението за работно време, дадено в чл.7 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, „(1) При изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя.

(2) Транспортният работник е на работното си място, когато е:

1. на мястото на основната дейност на предприятието, за което транспортният работник изпълнява задължения, заедно с различните спомагателни места на дейност, без значение дали те се намират на същото място, където е управлението или мястото на основната дейност;

2. в превозното средство, което се използва от транспортния работник, когато изпълнява задълженията си, и 3. на всяко друго място, на което се извършват дейности, свързани с транспортиране в изпълнение на служебните задължения.

(3) Транспортният работник упражнява своите функции и дейности при:

1. управление на моторното превозно средство;

2. товарене и разтоварване;

3. помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него;

4. почистване и техническа поддръжка;

5. извършване на всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на други задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др.

(4) Във времето на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са периодите:

1. през които транспортният работник придружава превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение;

2. през които транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.

(5) Периодите по ал. 4, т. 1 и 2 и тяхната предполагаема продължителност трябва да се знаят предварително от транспортните работници преди заминаване или точно преди самото начало на съответния период.

(6) При изчисляване продължителността на дневното работно време се отчита и времето, през което транспортният работник е задължен да бъде на работното си място в готовност да започне нормална работа със задачи, свързани с изпълнение на дежурство, през периодите на очакване на товарене или разтоварване, преди отпътуване, когато продължителността им не може да се определи предварително.“