Решение № 5764 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5764 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100513154 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20050252/23.02.2021г., постановено по гр.д. №56618/2019г. по описа на СРС, 76 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с §1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; и на чл.86 от ЗЗД по исковете, предявени от „В. и к.“ ЕАД, че В. И. Н., Т. Г. Н. и И. Г. Д. дължат при условията на разделност сумата от 600 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „В.“ за периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 668,39 лева, като неоснователна, и сумата от 85 лева – мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 91,24 лева като неоснователна. Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. Н., Т. Г. Н. и И. Г. Д. да заплатят на „В. и к.“ сумата от 67,73 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 617,70 лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата Т. Г. Н. срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. Въззивницата посочва, че съдът не е взел предвид при постановяване на решението представените доказателства, че се е 1 отказала от наследството на баща си Г.Т.Н., починал на 04.02.2020г. Поради това моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна „В. и к.“ АД не е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А., оспорва жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „В. и к.“ АД срещу Г.Т.Н. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №29955/2019г. на СРС, 76 състав. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Поморие, ул. **** (старо наименование на адреса – гр.

Поморие, ул. ****), както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения за това срок. Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в 2 едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал.

3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К услугите.

В случая не е спорно между страните обстоятелството, което се признава и от ответника в подадения писмен отговор на исковата молба, че същият е титуляр на партидата за доставяне на В и К услуги за процесния имот, както и, че ползва предоставените от ищцовото дружество услуги.

От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява, че имотът е водоснабден, че измервателният уред за водоснабдявания имот е един – индивидуален водомер, че свалянето на отчета се извършва от служител на дружеството на длъжност – отчетник на измервателни уреди/инкасатор, като данните от водомера на абоната се отчитат визуално и се въвеждат ръчно в мобилно устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, и за процесния период изразходваното количество питейна вода е 256 м3.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават извод за възникнало между страните облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Ответникът Г.Т.Н. е починал в хода на процеса и на негово място са конституирани наследниците му по закон – съпругата му В. И. Н., и дъщерите му И. Г.

Д. и Т. Г. Н.. Въззивницата Т. Г. Н. е представила съдебно удостоверение по гр.д.

№12589/2020г. на СРС, 117 състав за отказ от наследството, оставено от наследодателя Г.Т.Н., вписан в особената книга на съда под №461/10.03.2020г. Съгласно чл. 60, ал.

1 от ЗН, само наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, поради което конституираната ответница Т. Г. Н. не отговаря за процесните задължения, тъй като се е отказала от наследството, оставено от наследодателя й Г.Т.Н.. Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че Т. Г. Н., конституирана на мястото на починалия в хода на производството ответник Г.Т.Н., дължи на „В. и к.“ АД 1/3 от сумата от 600 лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до изплащане на вземането, както и 1/3 от сумата в размер на 85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на 3

СРС, 76 състав, като тези искове следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е осъдена Т. Г. Н. да заплати на „В. и к.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 22,58 лева, както и разноски за исковото производство в размер на 205,90 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение

№20050252/23.02.2021г., постановено по гр.д.

№56618/2019г. по описа на СРС, 76 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. Г. Н. дължи на „В. и к.“ АД 1/3 от сумата от 600 лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до изплащане на вземането, както и 1/3 от сумата в размер на 85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на СРС, 76 състав, както и в частта, с която Т. Г. Н. е осъдена да заплати на „В. и к.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 22,58 лева, както и разноски за исковото производство в размер на 205,90 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ****, срещу Т. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, конституирана на мястото на починалия в хода на производството ответник Г.Т.Н., починал на 04.02.2020г., искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 200 лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 27.06.2016г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до изплащане на вземането, и 28,34 лева - законна лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 13.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19955/2019г. по описа на СРС, 76 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5