Решение № 260023 от 17.03.2022, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 17.03.2022 г. гр. Шумен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, дванадесети състав

На двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Теменужка Димитрова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД

№ 117/2021 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.

538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ и чл.

86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, ап. 59, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.В. от ВАК и адв. А. Р.от ВАК срещу Е.К.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. Г.от ВАК.

Ищецът твърди, че в качеството на цесионер на 21.09.2020 г. сключил с лицетоМ. В. Х.., в качеството на цедент Договор за цесия, въз основа на който лицето М. Х.. прехвърлила вземането си за сумата от 20 000 лв., основаващо се на издадена Запис на заповед на 01.10.2019 г. от Е.К.Х.. След сключване на договора за цесия и на основание чл.

99, ал. 3 от ЗЗД било изпратено Уведомление за извършената цесия до ответника Е.К.Х., получено лично на 29.09.2020 г. и в присъствието на свидетел. Задължението не било платено от страна на длъжникът.

При тези обстоятелства, ищецът депозирал пред

Районен съд - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, което било изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен и било уважено изцяло чрез издаване на такава. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ответникът Е.Х. подала възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като оспорила вземането, излагайки твърдения, че не дължала изпълнение на вземането по издадената запис на заповед.

Впоследствие, в хода на производството по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС били обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, поради неспазване на дадени от съда указания, а именно - непредставяне от заявителя на доказателства за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок.

С настоящата искова молба, уточнена с допълнителна молба от 29.04.2021 г. предявява осъдителни искове, като моли съда да осъди Е.К.Х., с ЕГН ********** да заплати на Т.Г.М., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 20 000 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 01.10.2019 г., прехвърлено съгласно Договор за цесия от 21.09.2020 г. и сумата от 777.78 лева, представляваща лихва за периода от 01.09.2020 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски.

В проведените по делото съдебни заседания за ищецът се явяват упълномощени представители – адв. Д.В. от ВАК и адв. А. Р.от ВАК, които поддържат исковата молба, като в съдебно заседание излагат конкретни мотиви в тази насока. В представени по делото писмени бележки излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор, в който оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че вземанията на поемателката били погасени с плащане, преди прехвърлянето им на ищеца, поради което договорът за цесия бил с невъзможен предмет, съответно нищожен. Излага, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за покупко-продажба на стоки – детски дрехи, сключен между нея иМ. В. Х.., който последната изпълнила само частично, като доставила стока на стойност около 2 000 лева, а сумата по записа на заповед в размер на 20 000 лева била продажната цена по сделката. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и присъждане на разноски.

В проведените по делото съдебни заседания ответникът не се явява. За него се първоначално се явава адв. С.Р. от ВАК, а в последното съдебно заседание се явява адв. Д. Г.от ВАК, като поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения. В представени поделото писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането си.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2019 г. била издадена Запис на заповед от ответницата Е.К.Х. в полза на поемателяМ. В. Х.. за сумата от 22 000 лева, въз основа на която се задължила да заплати посочената сума на поемателя на дата /падеж/ 01.09.2020 г., с уговорка „без протест“.

На 21.09.2020 г. бил сключен Договор за цесия междуМ. В. Х.. и ищеца Т.Г.М., по силата на който било прехвърлено вземането в размер на 20 000 лева, произтичащо от цитирания Запис на заповед от 01.10.2019 г.

Ответницата Е.Х., в качеството на издател на посочения запис на заповед, била уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба от името наМ. В. Х.. съответно на ищеца Т.Г.М..

Уведомителното писмо било връчено лично на 29.09.2020 г. и в присъствието на свидетел - лицето М. Р. Д..

Тъй като ответницата не му заплатила част от дължимата сума, ищецът инициирал производство по чл. 417 от ГПК пред Районен съд - Варна, което било изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен. Било образувано ЧГД № 2296/ 2020 г. по описа на ШРС, по повод, на което му била издадена заповед № 260 135/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2020 г. за сумата от 20 000 лв., дължима по менителничния ефект, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и направените от заявителя разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 400 лв. Към подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение е представен оригинала на запис на заповед, на гърба върху който са направени ръкописни отбелязвания в следния смисъл: общо 32 000 лв. минус 6 000 лв., дадени на 01.10., остават 26 000 лв., минус 2 600 лв., дадени на 01.10., остават 23 400 лв., като встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М.

Х.., а над него е положен подпис. След надлежно извършена процедура по връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на задължението, в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът - ответницата Е.Х. е оспорила дължимостта на вземането с довод за погасяване на същото чрез плащане. Тъй като срещу издадените заповед и изпълнителен лист било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Поради това ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи процесната сума на основание на издаден от същата запис на заповед без въвеждане на твърдения за каузална сделка.

Междувременно, поради непредставяне в срок пред заповедния съд на доказателства, че е депозирана искова молба след подаване на възражение от длъжника, с Определение от 02.02.2021 г., постановено в хода на производството по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС, съдът е обезсилил издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2020 г., като цитираното определение е било потвърдено от състав на Окръжен съд – Шумен с определение № 34/05.04.2021 г., постановено по ВЧГД № 103/2021 г. по описа на ШОС.

На това основание ищецът с допълнителна молба от 29.04.2021 г. уточнил, че предявява осъдителни искове.

За доказване на твърдението си за погасяване на задължението си ответницата представя заверен препис от процесния запис на заповед, на гърба върху който са направени ръкописни отбелязвания в следния смисъл: „общо 32 000 лв. минус 6 000 лв., дадени на 01.10.; остават 26 000 лв. минус 2 600 лв., дадени на 01.10.; остават 23 400 лв.“, като встрани от посочените суми е изписано ръкописно името на поемателя М. Х.., а над него е положен подпис. Върху гърба на заверен препис от процесния запис на заповед има ръкописни отбелязвания за извършени плащания за следните суми:

600 лв., 100 лв. и 500 лв., като встрани от посочените суми е изписано името на Д. К.и положен негов подпис. Освен това има отбелязвания за извършени плащания по Изипей на следните суми: 200 лв. - на 02.12.2019 г.; 100 лв. – на 19.12.2019 г., 200 лв. – на 20.12.2019 г., 300 лв. – на 28.12.2019 г., 100 лв. – на 17.02.2020 г., 100 лв. – на 25.02.2020 г., за които представя и заверен препис на 6 бр. разписки за посочените суми от Easy Рау.

Следват направени ръкописни отбелязвания за плащания върху гърба на заверения препис от процесния запис на заповед срещу подпис на поемателя М. Х.., за следните суми: 500 лв., 250 лв., 350 лв., 600 лв., 800 лв., 500 лв., 800 лв. и 500 лв. Ответницата представя и заверен препис на 4 бр. разписки за платени суми, а именно: 1 700 лв., 1 200 лв.,

1 150 лв. и 150 лв., като на посочените разписки е положен подписа на поемателя М. Х.., а на последната е посочено: „остатък 12 200 лв.“.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверени копия на: разписка за внесена държавна такса; Уведомление за извършена цесия; Заповед за изпълнение № 260 135/19.10.2020 г. и изпълнителен лист № 260384/19.10.2020 г., издадени по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС;

Запис на заповед от 01.10.2019 г.; адвокатско пълномощно; платежно нареждане от 26.04.2021 г. за довнесена държавна такса, пълномощно, ведно с договор за защита и съдействие; копие от запис на заповед с отбелязани плащания; шест броя разписки от „Еаsy Pay“; запорно съобщение, 2 бр. разписки за обща сума от 1000 лева, материалите, намиращи се по ЧГД № 2296/2020 г. по описа на ШРС, с приложени към него ВЧГД № 103/2021 г. по описа на ШОС и ЧГД № 12 214/2020 г. по описа на РС - Варна.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.П. Асъдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че показанията на посочения свидетел са последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл от страна на ищеца не са представени никакви доказателства, с изключение на наведените твърдения от негова страна, които да оборват или поставят под съмнение показанията на свидетеля Атанасов, поради което съдът намира, че същите са достоверни, последователни и подкрепят изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия първия обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.

538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, във вр. чл. 535 от ТЗ, съдът приема от правна страна следното:

В хипотезата на предявена претенция, основана на менителничния ефект – запис на заповед е от значение да бъде доказано, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, т. е. да бъде доказана неговата действителност, тъй като документ, който не притежава реквизитите по чл. 535 от ТЗ не е запис на заповед. В конкретния случай съдът приема, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ГПК, без които същият би бил недействителен. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати опредЕ.парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване.