Решение № 448 от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-22 14 .04.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 58 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт И против Решение №2915 от 07.11.2019г. по гр.д.№6105/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на П.Д. *** сумата от общо 1407,48 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 207,07 ч. извънреден труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до окончателното плащане; сумата 179,62 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемостта на всяка сума до 29.07.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас сумата от 336,30 лв- за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно била уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни актове. Излагат се подробни съображения, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. Според въззивника, за да бъде заплатен положен труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез пълномощника му адв.Димова. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите, направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Подържа се тезата, че трудовото законодателство е приложимо, доколкото с него са уредени по по-благоприятен начин правоотношенията касаещи полагане на нощен/извънреден труд. Посочена е съдебна практика.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността *** гр. в БГПК- Созопол при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция”. Работил на 24-часови смени по определен график, през времетраенето на които полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1407,48 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 207,07 часа извънреден труд за периода от 27.07.2016 г. до 29.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно с мораторна лихва в размер на 179,62 лв., начислена върху главницата за периода от изискуемостта на всяка сума до 29.07.19г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.

Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга задължавало работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато нормата била надвишена, очевидно се касаело за извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран. Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с мораторната лихва за забава за периода до предявяването на иска, както и законната лихва за забава за периода от предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и

40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд.