Разпореждане № 14362 от 20.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14362 гр. София, 20.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно дело частен характер № 20221110216019 по описа за 2022 година Д н е с 20.12.2022 г., в закрито съдебно заседание, районен съдия Велизар Костадинов и съдия-докладчик по НЧХД № 16 019/2022 г. по описа на СРС, 9-ти състав, разпределено ми с протокол на 16.12.2022 г., след като се запознах с материалите по делото и след преценка на допустимостта на образуваното наказателно производство, намирам следното:

Производството е образувано по депозирана тъжба с вх. № *******/15.12.2022 г. на частния тъжител Н. А. Н. срещу съдия И. С. М. . В частната тъжба на тъжителя се инвокират подробни твърдения, че съдия И. С.

М. е Председател на Районен съд Димитровград. Заявява се, че съдия М. е разгласил публично за тъжителя Н. информация в производства и преписки на Инспектората на Висш съдебен съвет, свързани с психологическия и психиатричен статус на тъжителя. Излага се, че съдия М. е извършил престъпление по чл.145, ал.1 от НК, като дори е разпространил клеветнически твърдения срещу тъжителя Н.. Сочи се, че съдия М. е осъществил тези деяния извън качеството си на съдия и административен ръководител на съд, поради което не се ползвал от имунитет, респективно следвало да носи наказателна отговорност за извършено престъпление от частен характер. Заявени са доказателствени искания и искания за освобождаване от такси и разноски на релевираните основания. Представя се решение на ТЕЛК, според което тъжителят Н. е диагностициран със заболяването „параноидно разстройство на личността“.

Решаващият съдебен състав на СРС НО, приема, че частната тъжба на тъжителя Н. е изначално недопустима. От наведените в нея твърдения не могат да се изведат основания описаните действия и бездействия на съдия И.

М. да бъдат правно квалифицирани като състав на твърдяно като осъществено на каквато и да е престъпление от частен характер по съставите на чл.145 от 1

НК вр. чл.161, ал.1 от НК или по чл.146-147 от НК вр. чл.161, ал.1 от НК.

Тъжителят Н. не оспорва, че съдия М. като административен ръководител на Районен съд Димитровград в кръга на своята служба и представителни функции по Закона за съдебната власт е депозирал становища, доклади и е предоставял информация за тъжителя Н. на Инспектората към Висш съдебен съвет по преписки, инициирани по сигнали на самия тъжител Н.. Тъжителят Н. е този, който разгласява публично своя психологичен и психиатричен статус с представянето на ТЕЛК решение, в което е удостоверена за същия диагноза на психотично заболяване „параноидно разстройство на личността“.

Решаващата инстанция на СРС приема, че съдия И. С. М. не носи наказателна, гражданска, дисциплинарна или административно-наказателна отговорност за упражняваните от него правомощия, права и задължения да правораздава като съдия, да излага становища, да представя доклади и да предоставя информация на заинтересовани страни и институции в страната, както и да представлява Районен съд Димитровград в качеството си на административен ръководител по Закона за съдебната власт пред всички физически лица, юридически лица и Държавата. Тъжителят Н. инвокира в тъжбата си твърдения, основани най-вече на личното му недоволство по повод на развитието на множеството съдебни производства, в които е участвал като страна и по повод на постановяваните по тях съдебни актове от съдиите от назованите съдилища. Тъжителят Н. изразява мотивирано в тъжбата си обичайна допустима критика към дейността на съда и призовкарите, удостоверили правни обстоятелства в съставяните от тях призовки, прилагани по делата. Всеки магистрат – съдия, прокурор и следовател с оглед публичността на своята позиция в обществото съгласно съдебната практика на Европейският съд по правата на човека е задължен винаги да понася всякакъв вид критика, дори и по-силно изразена от членовете на обществото, или от страна по дело, включително и от всеки гражданин в подавани жалби, сигнали, тъжби и други. Нещо повече магистратите – съдиите, прокурорите и следователите следва да бъдат подлагани на засилена критика и контрол в рамките на тяхната правораздавателна дейност и/или заемана представителна служба, каквато представлява длъжността административен ръководител на съд или отделна прокуратура, като в тази насока е и идеята при тълкуването на Решението на ЕСПЧ „Обершлик срещу Австрия“ от 23.05.1991 г.

Решаващата инстанция на СРС приема, че релевираните доводи и възражения на тъжителя Н. представляват по съществото си неюридически доводи и възражения от депозирана писмена жалба (сигнал), но не и от подадена същинска частна тъжба. От настоящата частна тъжба на тъжителя Н. съдът изначално не субсумира необходимата правна квалификация на каквото и да е твърдяно престъпление от частен характер по каталога на дефинираните такива от законодателната легислатура на Държавата в разпоредбите на особената част на НК. Това би имало значение за решението на съда да процедира по тъжбата на тъжителя Н., само ако конкретното лице, което се подлага на наказателно преследване, няма функционален имунитет и не е съдия. Тогава тъжбата на тъжителя Н. би била законово допустима.

Съдия И. М. като съдия и административен ръководител на Районен съд 2

Димитровград притежава функционален имунитет и представителна власт по силата на Конституцията и Закона за съдебната власт. Магистратите, включително съдиите и административните ръководители на съдилищата в страната не носят юридическа отговорност за постановяваните от тях съдебни актове, или за извършените процесуални действия по НПК срещу лицата, адресати на резултатите от произнасянията им или още повече за действия и упражнявани от тях законови правомощия в представителството на съд от административен ръководител по реда на Закона за съдебната власт пред трети лица, държавни институции и Държавата. Съдът приема, че чрез депозираната частна тъжба на тъжителя Н. не се търси правосъдие и не се твърди засегнат материално-правен правен интерес от извършено престъпление от частен характер, респективно съдът по изначално недопустима тъжба срещу съдия и административен ръководител на съд не дължи правосъдие. Налице е абсолютна пречка за настоящия съдебен състав да процедира, за да скрепи с положителна законова санкция търсеното наказателно преследване на съдия И. М.. Съдия И. М. като магистрат е независим по Конституция и закон и в изпълнение на правомощията си, е длъжен да прилага закона, съгласно фактите, доказателствата и вътрешното си убеждение. Ако се допусне положението всеки магистрат - съдия или административен ръководител на съд да отговарят наказателно и/или граждански за всеки свой акт на произнасяне или за предприето действие от административен ръководител на съд, който е предоставил информация за гражданин пред друга държавна институция в кръга на службата си, това би довело до липсата на правосъдие, а за гражданите – би се създало невъзможност да получат каквато и да е защита, респективно държавните органи в страната не биха получили правнозначима информация за тъжителя Н. по повод на сигналите му до Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Неминуемо би възникнала също така и правна несигурност за органите на публичната власт, какъвто е Инспектората към Висшия съдебен съвет, които следва да се произнасят по сигнали на граждани срещу съдии, без да притежават съответната правнозначима доказателствена информация за конкретно съдебно производство или за конкретното заинтересовано лице жалбоподател. Страните и гражданите, които не са съгласни с действията и актовете, на който и е да е магистрат, могат да инициират производства по установения ред за тяхната проверка. Съдът е убеден в правните знания и юридически възможности на тъжителя Н., като същият би съобразил позитивното законодателство в страната и може да претендира защита по друг законов ред, но не и по реда на наказателното преследване на съдия И.

М. с настоящата депозирана частна тъжба. Решаващата инстанция на СРС, НО намира, че тъжителят Н. по начина на изложенията си в тъжбата си закрепва по безспорен начин становището от съдебната практика на състава в производствата по Закона за здравето, според което лицата, страдащи от същински психични заболявания, с каквото заболяване тъжителят Н. е диагностициран и доказва с представеното от него решение на ТЕЛК, имат вътрешна психологическа необходимост от това да се почувстват обгрижвани и засвидетелствани с внимание. Такова внимание се търси в чести случаи, 3 включително и от държавните институции, за да се компенсират вътрешните единоборства и психични страдания на психично болните лица, които са представители на уязвима категория лица според съдебната практика на Съда на Европейския съд от Решение от 19.09.2019 г. по дело № С – 467/2018 г.

Решаващата инстанция на СРС приема, че инвокираните обстоятелства в тъжбата на тъжителя Н. са свързани с проявление на твърдени като възникнали негативни чувства за дискриминационно отношение към него.

Съдът счита, че описаните в тъжбата обстоятелства касаят приложение на правомощията по закон и свързаните с тях обязаности на съдия И. М. като административен ръководител на Районен съд Димитровград. Съдия И. М. по закон има правото на достъп до всякакъв вид информация за граждани или до информация, представляваща дори служебна, търговска, банкова, държавна, военна тайна и други, поради качеството си на съдия и административен ръководител на съд. По силата на Закона за съдебната власт на всеки съдия се предоставя информация по негово искане от всяка институция, организация или лице. Съдът отчита, че тъжителят Н. е сам причина за себе си, същият, съзнателно огласявайки информацията за своя психологичен и психиатричен статус, с производствата, които инициира, множеството съдилища в страната да разбират за този негов здравословен проблем. Според съда от описаните твърдения в тъжбата на тъжителя Н. не се установява информация, която е опасна за доброто му име, нито е налице описателна деятелност за проявява на дискриминационно отношение към него, от което и да е лице, включително и от съдия И. М..

По тези съображения, наказателното производство следва да се прекрати изцяло, поради неговата законова недопустимост.

Тъжбата не следва да се обездвижва с указания, нито следва да се дават такива за внасянето на дължимата такса от 12.00 лева, поради липсата на законови основания, предвид недопустимостта на производството и поради нецелесъобразност.

В заключение решаващата инстанция на СРС, НО намира с цел защита на правата на уязвимото психично болно лице Н., че следва служебно да сезира Районните прокуратури в гр.Варна и в гр. Димитровград за преценка дали следва да се инициира производство по Закона по здравето на предвидените от юридически основания срещу тъжителят Н. А. Н. с оглед неговият постоянен адрес или адрес по местожителство като място на съсредоточени жизнени икономически интереси.

Воден от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА като изначално недопустимо производството по НЧХД № 16 019/2022 г. по описа на 9-ти състав на СРС, НО.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО на съдебния състав може да обжалвано в 154 дневен срок от получаването на съобщението пред Софийски Градски съд.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящия съдебен акт на Административният ръководител на Районен съд Димитровград за информирано запознаване.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно заверени преписи от депозираната частна тъжба с приложенията към нея и същите ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на компетентните Районни прокуратури в гр.Варна и гр.Димитровград за преценка дали следва да се инициира производство по Закона по здравето на предвидените юридически основания срещу тъжителят Н. А. Н., с ЕГН:

********** след извършване на съответна проверка по Закона за съдебната власт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5