Решение № 313 от 29.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000459 по описа за 2024 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, със седалище гр.София срещу решение №137/21.06.2024 г. по гр.д.458/2023 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на А. К. А. е уважен за горницата над 60 000 лева до 80 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 06.07.2023 г., до окончателното изпащане на задължението, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ.

Сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорваа жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от А. К. А. от с.Илия Блъсково срещу решение №137/21.06.2024 г. по гр.д.458/2023 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с която са отхвърлени предявения иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000лв. до размера от 250 000лв.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания в резултат от загубата на майка си. Счита, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Направено е искане за допускане на гласни доказателства за установяване на коя част от задната седалка е била пострадалата по време на удара.

Насрещната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, със седалище гр.София 1 е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователия – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователите. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост, както и по-голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а ищецът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост, както и липса на съпричиняванена вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От показанията на свидетелката С Н, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че ищецът е бил найголямото дете в семейството на починалата при произшествието, имал е изключителна връзка със своята майка, с която са живяли в общо домакинство в Норвегия. Според свидетелката, смъртта на А Д е понесена много тежко от ищеца, настъпила е коренна промяна в поведението, затворил се е в себе си, по-рядко е общувал с приятелите си, видимо тъгувал за майка си.

Наред с това, следва да се съобрази, че търпените от ищеца болки и страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за него човек – майка, която към момента на произшествието е била в трудоспособна възраст, на 53 г., а тези болки и страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят у събраните свидетелски показания. В един миг синът на пострадалата, макар и зрял индивид е претърпял огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за нея човек, която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на сина с неговата майка. Ищецът завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки майка си при трагични обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.

2

Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав с оглед точното приложение на чл.52 ЗЗД приема, че обезщетението за неимуществени вреди, преди разглеждане на възражението за съпричиняване, следва да се определи в размер на 160 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.

Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК и редица други.

При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.

Съгласно изслушаната по делото експертиза, безспорно се установява, че пострадалата е пътувала на задна лява седалка в катастрофиралия лек автомобил, без поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че пострадалото лице при преобръщането на автомобила е излязло от купето през счупения прозорец на задна дясна врата, като след произшествието, тякото е намерено непосредствено до преобърнатия на дясната си страна автомобил. Пострадалата е пътувала на задна лява седалка, като за обезопасяване на пътуващия на това място пътник, е осигурен триточков инерционен, диагонално-поясен колан с поставяне от ляво надясно. От заключението се установява, че правилно поставения колан има възпиращо действие, което се изразява в задържане на пътниците по местата и предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето, като най-ефективни са при челен удар. Действително, дори при поставен колан, изхлузване 3 от него е било възможно да стане предвид завъртането на автомобила, но въпреки всичко ако поставянето му би ограничило удара, а също и травмите биха били по-ограничени.

Невъзможно е да се установи каква е била траекторията на тялото на пострадалата при това ПТП (не е било само движение напред, а е имало и обръщане). При всички положения, генерираната кинетичната енергия дори при изхлузване от обезопасителния колан (предвид въртенето), би била по-малка, съответно и уврежданията, не толова сериозни. Т.е. непоставяне на предпазен колан от пострадалото лице е в причинно-следствена връзка с получените при инцидента травми. Съвкупно погледнато гореизложеното, а не само по себе си като обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан, водят до извода за наличието на категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, биха били в по-малък обем, ако пострадалата е ползвала такъв предпазен колан (а такива твърдения изобщо липсват) /решение № 99/08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК/.

Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП, поради което изгубил контрол върху автомобила и предизвикал ПТП, но същевременно вземайки предвид и поведението на пострадалата, която при пътуването не е използвала обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесла за собственото си увреждане, съдът приема, че е налице принос на пострадалата А Д за настъпването на вредоносния резултат и определя същия в размер 20 %, т.е. определения п справедливост размер на обезщетението от 160 000 лева, следва да се намали с 32 000 лева.