Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1572 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13479/2024
Вид
Определение № 1572
Подписан
27.01.2025
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Цветина Костадинова, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1572 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100513479 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на А. Д., ЕГН **********, и И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.-Л., срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2024 г. по изп.д. № 20238520400008 на ЧСИ К. П., peг. № 852 на КЧСИ, с което се възлагат на А.Х.М. собствените на жалбоподателите недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** и жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Банкя, ул. ****.

Жалбоподателите поддържат, че не са длъжници по изпълнителното дело, а закупили имотите от длъжниците Е. и Т.Ч. на 30.11.2022 г., като упражнявали фактическа власт върху имотите от преди образуване на изпълнителното дело. Върху имотите била наложена „частична“ обезпечителна възбрана на 12.06.2017 г. в размер на 33 950 лв. въз основа на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г., издадена по гр.д. № 6379/2017 г. на СГС. Нормите на чл. 435, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК предоставяли възможност за защита на правата на неограничен кръг лица. Позовават се на разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д.

№ 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което с право на жалба срещу действията на ЧСИ разполагали само тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическата власт върху имотите към момента на насочване на принудителното изпълнение върху тях, защото извършената 1 публична продан на недвижимия им имот за чужд дълг, извън случаите на чл.

429, ал. 3 ГПК, било незаконно. Същевременно поддържат, че били обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, доколкото преди закупуването на недвижимите имоти и последвалото образуване на изпълнителното дело била наложена частичната обезпечителна възбрана. Въпреки че спрямо кредитора те не били длъжници, в изпълнителния процес те трябвало да са страна, защото търпят принудата, и разполагали с всички средства за защита, които законът предоставя на длъжниците. Твърдят, че наддаването на публичната продан не било надлежно и имуществото не било възложено по най-високата предложена цена, тъй като били продадени недвижимите имоти на жалбоподателите, за които отговорността на длъжниците била отпаднала.

Взискателите по изпълнението – А.А.В. и Т.Н.В., чрез пълномощник в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирали писмени възражения, с които вземат становище за недопустимост на жалбата.

Длъжниците по изпълнението – Е. Л.Ч. и Т.Ч., чрез пълномощник са депозирали становище (неправилно приложено на л. 557 от изпълнителното дело) за основателност на жалбата.

По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Софийски градски съд намира жалбата за процесуално недопустима.

С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

С оглед твърденията в жалбата, жалбоподателите се явяват трети лица, чиито права за засегнати от изпълнението, тъй като са закупили от длъжниците имотите, възложени с атакуваното постановление, след като върху тях е имало наложена обезпечителна възбрана. Жалбоподателите не се явяват страни по изпълнителното дело по силата на чл. 429, ал. 3 ГПК, която норма касае трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на 2 дълга, при насочване на изпълнението върху тази вещ. Разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, се отнасят именно за лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК и са неотносими за случая.

Възможностите на третите лица да обжалват действията на съдебните изпълнители са регламентирани изрично в чл. 435, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК.

В случая в жалбата не са изложени твърдения, обосноваващи хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК, поради което тази разпоредба е неприложима.

Неприложима е и хипотезата на чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като не са изложени твърдения жалбподателите да са участвали в публичната продан като наддавачи, нито имат качеството на длъжници в изпълнителното производство.

С оглед на това единствената възможна хипотеза остава тази по чл. 435, ал. 4 ГПК, съгласно която норма трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. В случая в самата жалба се твърди, че имотите се намират във владение на жалбоподателите от 30.11.2022 г., а обезпечителната възбрана е наложена на 12.06.2017 г. Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, има един и същ ефект. Няма пречка обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот да е допусната преди началото на изпълнителното производство - т.нар.

„обезпечителна възбрана“, както е в случая. А след като в жалбата не се твърди жалбоподателите да са били във владение на имотите към момента на налагане на възбраната, не може да се направи извод за допустимост на жалбата и в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Като процесуално недопустима, подадената жалба следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № на ЧСИ 02010/01.11.2024 г., подадена от А. Д., ЕГН **********, и И. Д., ЕГН **********, срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2024 г. по изп.д. № 20238520400008 на ЧСИ К. П., peг. № 852 на КЧСИ, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4