Решение № 52 от 21.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Свиленград, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Р. Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200090 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-741 от 15.12.2021 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н. ГР. ГР. с ЕГН ********** от ******************************, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят Н. ГР. ГР. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован – не бил получил Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), адресат на НП не бил той – фамилното му име и адресът му не били тези посочени в обжалвания акт, актосъставителят не бил компетентен да състави процесния АУАН, АУАН бил съставен в нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, АУАН не бил съставен на датата на нарушението, датата на изготвяне на Разпореждането следвала датата на връчването му, не бил получил 1

Полицейското разпореждане и липсвало описание на нарушението. Оспорва НП.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. ГР. ГР., не се явява.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленградкъм ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 31.10.2021 година Младши инспектор М. Ст. Ст. в качеството си на полицейски орган издава на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР Разпореждане, което след завеждането му в РУ – Свиленград получава регистрационен № 351р-28333, входиран (заведен) на 01.11.2021 година, отправено до жалбоподателя, но го изписва със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН **********, в 3-дневен срок, считано от връчване на настоящото Разпореждане да се яви в РУ – Харманли за получаване на Електронни фишове (ЕФ). В Разписката инкорпорирана в самия документ е наличен подпис на лицето, до което е отправено Разпореждането – жалбоподателя Н. ГР. ГР., но не е посочена датата на връчването му. В Писмо с вх.рег.№ 1419 от 23.02.2022 година АНО сочи, че Разпореждането е връчено в деня на съставянето му. В този смисъл са и изявленията на свидетеля С.. Ето защо са неоснователни наведените в Жалбата възражения, касаещи невръчване на процесното Разпореждане.

На дата 25.11.2021 година предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, В. М. Арн. – Младши инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с възложените му 2 функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя, който изписва със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН ********** и в негово отсъствие АУАН серия АВ с бланков (фабричен) № 207037 и с входящ (регистрационен) № 351А-741, входиран (заведен) на 14.12.2021 година в РУ - Свиленград. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си – свидетеля Д. Т. Ив. . В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не е изпълнило връчено му писмено полицейско Разпореждане като деянието е осъществено на 03.11.2021 година около 17.00 часа. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, която вписва за нарушена. Процесният АУАН е връчен чрез органите на РУ – Харманли лично на жалбоподателя на 08.12.2021 година (видно от Писмо с рег.№ 351р31020 от 09.12.2021 година на РУ – Харманли, поради което наведеното в Жалбата възражение, че не бил получил екземпляр от АУАН е неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства), като не сочи възражения против констатациите в Акта .

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 351А-741 на 15.12.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя, изписан със следните имена: Н.Г. К. с ЕГН **********, административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя Н. ГР. ГР. на 03.02.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗМВР, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В. М. Арн. е държавен служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна 3 власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена съображения: по същество,

Жалбата е основателна по следните

Налице е неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР , полицейските органи могат да издават Разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. От съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че чл. 64, ал. 1 от ЗМВР сама по себе си не предписва правило за поведение за гражданите, неизпълнението на което да бъде вменено като административно нарушение и да подлежи на санкциониране, а урежда правомощията на полицейските органи при издаване н а Разпореждания. Такова правило за поведение е предвидено в ал. 4 на цитираната разпоредба, съгласно която Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Т.е. описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с 4 надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Иначе казано описателната част на възприетото в НП нарушение следва да съответства на диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил . Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Г. за нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.

В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на НП, то се излагат следните доводи:

Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно, поради което и наведеното в таза насока възражение в Жалбата би било неоснователно. Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на полицейския служител И. (съгласно нормативната уредба, действаща към датата на съставяне на АУАН), но този реквизит би следвало да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му, както и че е служител на МВР, би било налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не би бил наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. Съдът би приел, че Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.

1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и че деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград (в този ред на мисли не биха били основателни наведените доводи в Жалбата, касаещи некомпетентност на актосъставителя предвид представената в тази насока Заповед за оправомощаване на полицейските органи). При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове (в този ред на мисли не биха били основателни наведените доводи в Жалбата, касаещи времевото разминаване от повече от 1 месец между датата на нарушението и датата на съставяне на АУАН, тъй като е спазен 3-месечния срок за съставяне на АУАН).

АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но дори и да се приеме, 5 че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция би намерила, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, което е установено обстоятелство на базата на наличните доказателства. От тези данни по Административнонаказателната преписка (АНП), въпреки съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя, по делото би се установило, че той е бил запознат с Акта. Съдът би приел, че санкционираното лице е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН на санкционираното лице е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен обем след като се запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не би било налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена. В този смисъл са Решение № 197 от 30.09.2021 година по КАНД № 524/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 194 от 29.09.2021 година по КАНД № 493/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 193 от 13.09.2021 година по КАНД № 492/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 179 от 29.07.2021 година по КАНД № 523/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.