Решение № 212 от 02.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Плевен, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200554 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №15-051/20.02.2023г. /погрешно отбелязано като „№15-051/20.02.2022г.“/ на *** на ОТДЕЛ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ — ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ - РУСЕ, на К. Я. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.66 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.24 ал.6 вр.ал.9 ЗРА; на основание чл.64 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.22 ал.1 ЗРА.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество и съществени нарушения на процесуалните правила, и поконкретно: че съставеният АУАН е нечетлив, което не позволява на нарушителя да се запознае с неговото съдържание; че НП е издадено преди съставянето на самия АУАН, видно от посочената негова дата на издаване, включително – от некомпетентен, към датата на посоченото му издаване, орган; че НП е издадено от териториално некомпетентен орган в гр.РУСЕ, вместо – в гр.ПЛЕВЕН; че АУАН и НП не съдържат ясно времето, мястото, 1 начина на извършване на твърдяните нарушения, като същевременно, между АУАН и НП са налице несъответствия от фактическа страна – докато в АУАН се сочи, че е извършван риболов с макара, то в НП е отбелязано, че се касае за въдица с макара, която е била под контрола на нарушителя, а последното, на свой ред, пък не е отбелязано в съставения Акт; че в АУАН е отбелязано, че в нарушителят не е уловил риба, докато в НП липсва подобно отбелязване; че административнонаказващият орган незаконосъобразно е „допълнил“ правната квалификация на нарушението по чл.24 ЗРА, като наред с отбелязаната от актосъставителя ал.6, е добавил и ал.9; че вписаното като свидетел в АУАН лице е с неясна самоличност /ЕГН, три имена и адрес/, без отбелязване дали е свидетел при съставяне на АУАН или на самото нарушение; че НП не съдържа обстойно обсъждане дали са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Наред с това оспорва извършването на вменените му с АУАН/НП нарушения на ЗРА, като счита, че извода за същите нарушения се базира на предположения и недоизяснена фактическа обстановка в хода на административнонаказателното производство. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – да бъде прието, че случаят е „маловажен“, както и в случай, че бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение – същото да бъде в минималния възможен размер.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване в законоустановени срок, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки, в които по същество преповтаря изложените в жалбата съображения и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – да бъде прието, че случаят е „маловажен“, както и в случай, че бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение – същото да бъде в минималния възможен размер.

За ответната страна – *** на ОТДЕЛ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ — ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ - РУСЕ, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че в хода на законосъобразно протекло административнонаказателно производство, е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено, както и да бъде определено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, съобрази следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 0035354/30.11.2022г.. от страна на Н. П. Д. – ст.специалист при ИАРА, в присъствието на свидетеля К. Г. и нарушителя – К. Я. К.. Съставен е за това, че на 30.11.2022 г. около 19:45 часа, при извършена проверка от служители на ИАРА-Плевен, на язовир „Г.Д.“, м. „М.Д.“, К. К. е установен да извърша 2 любителски риболов с макара, която при момента на проверката е приведена в работно положение във водата; отбелязано е, че няма уловена риба, но любителският риболов се извършва в тъмната част на денонощието извън периода 01.04. – 01.11.2022г., с изтекъл любителски билет – нарушения по чл. 24, ал.6 ЗРА и чл.22 ал.1 ЗРА. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел гореописаната фактическа обстановка. Прецизирал същата като отбелязал, че язовир „Г.Д.“ представлява рибностопански обект по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите, с надморска височина до 500 м./, че любителския риболов е извършван от К. К. с един брой риболовен уред - въдица с макара, като към момента на проверката, уредът е въведен в действие, в работно положение във водата, под негов контрол; че любителския риболов през тъмната част на денонощието, извън периода 01.04.2022 г. - 01.11.2022 г., е в нарушение на чл.

24, ал.6, във вр. с ал.9 от ЗРА и Заповед № РД 09-395/31.03.2022 г. на Министъра на земеделието, тъй като съобразно т.1 от същата Заповед, любителският риболов през тъмната част на денонощието на яз. „Г.Д.“ е разрешен само от брега и извън периода на забрана по чл. 32, ал.1 ЗРА периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2022 г., а съобразно т. II, б. “г“ от Заповедта, за месец ноември, тъмната част на денонощието обхваща времевия диапазон от 18:30 ч. до 06:30 ч. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. Я. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.66 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.24 ал.6 вр.ал.9 ЗРА; на основание чл.64 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.22 ал.1 ЗРА.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 14, л.34 - 35 от делото/. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касаещи процесуалната изрядност на административнонаказателното производство.

Действително, АУАН представлява стандартизирана бланка, която е попълнена на ръка и макар със сигурност в случая да не е налице изявен краснопис, ръчно положения текст е напълно четлив, т.е. нарушителят по никакъв начин не е препятстван да се запознае със съдържанието на АУАН, разбира се - при наличието на желание за това. Също така е вярно, че като дата на издаване на Наказателното постановление е посочена „20.02.2022г.“, която предхожда датата на съставяне на АУАН – 30.11.2022г., но е очевидно, че се касае за незначителна техническа грешка. Да се поддържа в този смисъл, че НП е издадено преди съставянето на самия АУАН, е необосновано, тъй като в НП изрично е посочено, че се издава въз основа на съставен срещу К. Я. К., АУАН бл.№ 0035354/30.11.2022г., с 3 актосъставител – Н. Д.. Впрочем, в случай, че се приеме навежданата от жалбоподателя теза, би следвало също така да се приеме, че на 20.02.2022г., административнонаказващия орган, по някакъв начин е предрекъл, предугадил съставянето на процесния АУАН на 30.11.2022г., от страна на Н.

Д., срещу К. Я. К. – което не е нищо друго, освен абсурдно. В тази връзка и възражението, че към 20.02.2022г., издателят на НП се явява материално некомпетентен, също се явява неоснователно, тъй като се касае за 20.02.2023г., към която дата, е налице необходимата материална компетентност. На следващо място, отново неоснователно се счита, че НП е издадено от териториално некомпетентен орган - в гр.РУСЕ, вместо – в гр.ПЛЕВЕН. Видно от публично достъпния сайт на ИАРА - *****, отдел "РИБАРСТВО И КОНТРОЛ – ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ" със седалище Русе, е с териториален обхват областите ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ГАБРОВО, ЛОВЕЧ, ПЛЕВЕН, РАЗГРАД, РУСЕ, ТЪРГОВИЩЕ, СИЛИСТРА И ШУМЕН, т.е. твърдяната от жалбоподателя липса на териториална компетентност, не е налице.

По-нататък, жалбоподателят счита, че АУАН и НП не съдържат ясно времето, мястото, начина на извършване на твърдяните нарушения, като същевременно, между АУАН и НП са налице несъответствия от фактическа страна – докато в АУАН се сочи, че е извършван риболов с макара, то в НП е отбелязано, че се касае за въдица с макара, която е била под контрола на нарушителя, а последното, на свой ред, пък не е отбелязано в съставения Акт.

Внимателното запознаване с фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП разкрива – както беше отбелязано и по-горе – че административнонаказващия орган я е прецизирал. Съдът счита, че се касае за същинско прецизиране, т.е. в рамките на допустимите предели, което несъмнено е способствало за повисокото стилистично ниво на Наказателното постановление, но в никакъв случай не може да се приеме, че между АУАН и НП са възникнали фактически несъответствия, като претендираните от жалбоподателя, нито – че така, както е изложена, фактическата обстановка в АУАН е неясна и непълна.

Напротив, макар и безспорно на по-ниско езиково и стилистично ниво, изложеното от актосъставителя е пределно ясно: кога, къде, какво се твърди, че е извършвал К. Я. К., за да може този нарушител да реализира пълноценно правото си на защита, узнавайки какво нарушение, с какви обективни и субективни признаци, му се вменява във вина. Цитирането от страна на жалбоподателя на извлечение от тълковен речник, досежно значението на думата „макара“, се явява напълно ненужно, тъй като се касае за дума от общоупотребимия български език, а наред с това, не са необходими специални технически умения или познания, щото някому да бъде известно, че сама по себе си, макарата обслужва, обезпечава функционалността на въдицата, на която е монтирана. В този смисъл, отбелязаното в АУАН, макар и словесно непрецизно, в никакъв случай не е неясно; впрочем, следва да бъде подчертано, че според показанията на св.Г., К. К. е извършвал т.нар.

„джиг“- начин на риболов, при който е налице „… постоянно хвърляне и 4 придърпване с резки движения на въдицата и риболовната макара“, т.е. още веднъж проличава централното място на макарата в конкретния случай. Също така, неоснователно се счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН е отбелязано, че в нарушителят не е уловил риба, докато в НП липсва подобно отбелязване. Видно е, че никъде в НП не се сочи изрично, че К. К. е уловил някаква риба, в т.ч. – вид и количество уловена риба, т.е. в случая, този въпрос, изобщо не се поставя.

На следващо място, неоснователно е виждането на жалбоподателя, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е „допълнил“ правната квалификация на нарушените по чл.24 ЗРА, като наред с отбелязаната от актосъставителя ал.6, е добавил и ал.9. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.24 ал.6 ЗРА, „ Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.“, а съобразно чл.24 ал.9 ЗРА, „ Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.“. Видно е, че се касае за препращане от чл.24 ал.6 ЗРА, към чл.24 ал.9 ЗРА, т.е. административнонаказващият орган е прецизирал правната квалификация, приета от актосъставителя, в рамките на допустимите предели, поради което и дума не може да става, че я е променил, с което е ограничил или нарушил, правото на защита на нарушителя.