Решение № 360 от 03.11.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. П., 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101625 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно и пасивно) съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Те са обективирани в искова молба, подадена от А. Р. К. , с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, С. Т. Д., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Ив. Т.“ № 6, ЕГН **********, Р. Г. Д. , с постоянен адрес в гр. П., ж. к. „И.“ № 10, вх. А, ет. 8, ап. 24, ЕГН **********, Т. А. Д. , с постоянен адрес в гр. П., ж. к. „И.“ № 10, вх. А, ет.

8, ап. 24, ЕГН **********, С. А. Ц., с постоянен адрес в гр. П., ж. к. „И.“ № 10, вх. А, ет. 8, ап. 24, ЕГН ********** и Г. А. Д. , с постоянен адрес в гр. П., ж. к. „И.“ № 15, ет.

8, ап. 24, ЕГН **********, против Т. К. А. , ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в гр. П., ***.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.. Уточняват, че индивидуалните им права на собственост са 1/2 идеална част – за първия ищец, 1/4 идеална част – за втория ищец, както и по 1/16 идеална част – за останалите ищци.

Поясняват, че първият ищец е придобил визираните права чрез давностно владение (удостоверено в констативен нотариален акт от 2013 г.), а другите ищци – по наследство от Т. Г. Д. (починал на 30.12.2006 г.), който е бил собственик по давност на останалата 1/2 идеална част от имота (удостоверено в констативен нотариален акт от 1989 г.). Изтъкват, че първият ответник, който е в брак с втората ответница, през 2021 1 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот. Считат, че ответниците не са придобили по давност техните вещни права от посочения имот.

Искат постановяване на съдебно решение, с което собственическите им права върху имота да бъдат признати за установени.

Ответниците намират ищцовите претенции за неоснователни, настояват за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че: те са придобили по давност недвижимия имот, до който се отнасят предявените искове, владеейки го повече от 10 години, преди съставянето на легитимиращия ги нотариален акт; ищците не са притежатели на имота, защото нито първият от тях, нито наследодателят на останалите ищци, са упражнявали давностно владение спрямо него; в условията на евентуалност, първият ответник е придобил 1/21 идеална част от недвижимия имот по наследство от неговата майка – М. Г.а А. (починала на 02.01.1995 г.).

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Уважаването на исковете, поставени за разглеждане, е детерминирано от това дали ищците са собственици на процесния имот, въз основа на твърдените придобивни способи.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищците са длъжни да установят така очертаното условие за основателността на исковите им претенции, а ответниците трябва да докажат своите възражения за собственост на имота.

Давностното владение, като вид придобивен механизъм, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС) и обхваща: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж.

Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Фактическата власт върху определена вещ е с намерение за своене, когато упражняващият я субект, макар да не е собственик, проявява конкретни действия, които практически запълват съдържанието на правомощията на собственика (вж. т. I, 2 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на ВКС). Тъй като намерението за своене е субективна категория, за съществуването му законодателят е въвел оборима презумпция (чл. 69 ЗС).

Когато и двете насрещни страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, се налага всяка страна да установи своето право, т. е. да докаже фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 2

11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/12 г., ОСГК на ВКС).

От приобщената към доказателствения материал скица с № 15-114952604.10.2022 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., се потвърждава индивидуализацията на спорния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

П., одобрени по ЗКИР, с административен адрес – в същия град, ***, с площ – 279 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – 3072, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

От приетите по делото три констативни нотариални акта е видно, че:

- С нотариален акт № 8/31.01.1989 г., издаден по нот. д. № 35/89 г.

(погрешно посочено в титулната част на акта като нот. д. № 35/90 г.) на Районен съд – гр. П., Т. Г. Д. и В. Г. Д. са били признати за собственици по давност на процесния имот, който е бил описан като такъв с пл. № 3072, според действащия тогава план на гр. П..

- С нотариален акт № 123/15.05.2013 г., издаден по нот. д. № 102/13 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара, първият ищец е бил признат за собственик по давност на 1/2 идеална част от имота, предмет на сегашния спор.

- С нотариален акт № 71/31.12.2021 г., издаден по нот. д. № 266/21 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната камара, първият ответник е бил признат за собственик по давност на същия имот.

Съгласно копие на акт за граждански брак № 2/1975 г. на Общински народен съвет – гр. П., двамата ответници са съпрузи от 05.01.1975 г.

Съобразно удостоверения за наследници с № 2166/26.09.2022 г. и с № 2157/23.09.2022 г., издадени от Общинска администрация – гр. П.:

- Т. Г. Д. е починал на 30.12.2006 г., оставяйки за наследници по закон съпругата си – С. С. Д. (починала на 17.06.2014 г.), и двамата си синове – ищецът С. Т.

Д. и А. Т. Д. (починал на 16.02.2014 г.);

- наследниците по закон на А. Т. Д. са ищците Р. Г. Д. (съпруга), Т. А. Д.

(син), С. А. Ц. (дъщеря) и Г. А. Д. (син).

В резултат на така настъпилите наследствени правоприемства и на основание чл.

5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 57 ЗН, ищецът С. Д. е получил 1/2 част от наследството на общия наследодател Т. Г. Д., а ищците Р. Д., Т. Д., С. Ц. и Г. Д. – по 1/8 част от същото наследство.

Посредством съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели (К.

Ц., Х. К.а и Т. Б.) се констатира, че:

- В. Г. Д., който е дядо по майчина линия на първия ищец, и Т. Г. Д., който е общ наследодател на останалите ищци, са братя, а тяхна еднокръвна сестра е М. Г.а 3

А., която е майка на първия ответник.

- Преди около 50 години братята В. и Т. Д.и са започнали да ползват процесния имот като селскостопанска градина и място за отглеждане на домашни животни (кокошки и свине). Така описаното положение е продължило до тяхната смърт, без никой да оспорва или да пречи на поведението им спрямо имота.

- След кончината на В. и на Т. Д.и стопанисването на имота основно е продължило от ищцата Р. Д., от съпруга й А. Д. (до смъртта му през 2014 г.), от техния син – ищецът Г. Д., както и от ищеца А. К.. Онова, което те са вършили в недвижимия имот, е било свързано с наглеждането му, епизодичното му почистване, неколкократното му предлагане за продажба, и организирането на сбирки с приятели от страна на ищеца Г. Д.. През цялото това време, включително и понастоящем, недвижимият имот е бил ограден, а входната му врата е била заключена с катинар, ключът за който е бил в ищцата Р. Д.. Между самите ищци никога не е имало спорове, че след смъртта на В. и на Т. Г.и Д.и половината от имота е собственост на наследниците на Т. Г. Д., а другата половина – на ищеца Ал. К..

- Липсват каквито и да било фактически данни, че някой от ответниците е осъществявал фактическа власт по отношение на имота, за който се води делото.

В тези части показанията и на тримата свидетели не съдържат някакви сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за предмета на доказване.

Изяснените обстоятелства, касаещи начина на ползване на недвижимия имот, станал причина за разглеждания съдебен спор, успешно аргументират тезата на ищците, че те са неговите настоящи собственици и съответно дискредитират позицията на ответниците за придобиване на имота от тяхна страна, тъй като:

- Дългогодишното съвместно стопанисване на имота от братята В. и Т. Д.и, което фактически е запълвало съдържанието на правото на собственост, показва, че те двамата действително са били негови титуляри по давност към издаването на констативния нотариален акт в тяхна ползва през 1989 г.

- След смъртта на Т. Г. Д. и на неговия син А. Т. Д., ищците С. Д., Р. Д., Т.

А. Д., С. Ц. и Г. Д. са наследили притежаваната от първия 1/2 идеална част от имота, при права от 1/4 идеална част за С. Д. и по 1/16 идеална част за останалите четирима.

- Поведението на ищеца К. към имота, до който се отнася сегашният спор, при липсата на противопоставяне от собствениците на другата 1/2 идеална част от този имот, също показва, че в тази връзка са изпълнени изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС – за придобиване посредством давностно владение.

- Отсъствието на сведения някой от ответниците да е упражнявал фактическо господство спрямо имота означава, че изобщо няма как да бъде поставян 4 въпросът, че те са негови собствени по давност.

- Недоказано е и евентуалното възражение, че ответникът Тр. А. притежава 1/21 идеална част от недвижимия имот, получена по наследство от неговата майка М.

А.. Според личния регистрационен картон на последната, съставен в рамките на системата ЕСГРАОН, копие от който е прието като писмено доказателство по делото, тя е починала през 1995 г. Не са налице абсолютно никакви надлежни доказателства, че същата е имала вещни права относно спорния имот към момента на смъртта си.

Напротив, както беше установено, още към 1989 г. нейните братя В. и Т. Д.и вече са били собствениците на имота по давност. Същевременно няма никаква доказателствена информация впоследствие майката на ответника А. да е придобила собственически права по отношение на този имот, които той да е наследил след кончината й.

В обобщение на казаното може да се заключи, че предявените искове са основателни, поради което подлежат на уважаване.

В този контекст се налага да бъде отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка, издаден на името на ответника Т. А., който процесуален резултат се дължи по силата на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК и представлява изрично разпоредена законна последица от уважаването на исковете за защита на материалните права, засегнати с издаването му (вж. така Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК на ВС).

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищците (чл. 78, ал. 1 ГПК), но те не са направили такова искане, поради което не могат да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разходи.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ: