Решение № 113 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 195/2026
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Силвия Цанкова, Теофана Спасова, Екатерина Роглекова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 216 · Наказателен кодекс
- чл. 78А, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Цанкова
Членове:
Екатерина Роглекова
Теофана Спасова като разгледа докладваното от Теофана Спасова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600195 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 117 от 09.06.2025г. по НЧХД № 2142/2024г. по описа на Районен съд Пловдив – 11н. с., Съдът е признал подсъдимия Р. Г. П., ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2022 г. е приписал на тъжителя К.
Т. А., ЕГН: ********** престъпление по чл. 216 от НК – противозаконно унищожаване и повреждане на вещи, като го е разпространил по друг начин – чрез изпращане на сигнал с вх. № 65 от 05.07.2022 г. до Комисия по етика към Български лекарски съюз – гр. Пловдив, чрез изразите описани в сигнала „Преди известно време съседният двор бе закупен от същия този д-р А. и започнаха проблемите на моята баба. Същият напръска с химически препарат „Раундъб“ или „Наса“ дървото слива пред вратата на баба ми и същото изсъхна. От него баба ми си правеше буркани с компот и сладко за зимата.
Сливата бе унищожена. Из селото плъзна слух, че доктора иска да принуди „бабичката“ да се махне и да му продаде своя имот. Което е по-фрапиращо – преди няколко дни същият този д-р А. по подобен начин напръска през мрежата новозасятата продукция от домати. Пораженията Ви ги показвам на снимков материал, който прилагам. Също така започна да събаря керемидите на навеса, който граничи с неговия новозакупен имот. С цел да нанесе имотна вреда и да унищожи постройката, където се съхраняват земеделските сечива“, 1 както и че в същия сигнал е разгласил позорно обстоятелство за К. Т. А., а именно е употребил израза „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“, което обстоятелство е разпространено по друг начин – чрез изпращане на същия сигнал до Комисия по етика към Български лекарски съюз, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро вр. чл.
147, ал. 1 от НК, вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р. Г. П., ЕГН:********** е ОСЪДЕН да ЗАПЛАТИ на К. Т. А., ЕГН: ********** сумата от 512 лева, представляваща направени разноски от тъжителя.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.
Й. Д. като защитник на подсъдимия Р. П. с искане за отмяна на същата и постановяване на оправдателна присъда. Навеждат се доводи за необоснованост на съдебния акт.
Частният тъжител К. А. лично и чрез повереника си адв. Д. П. оспорва жалбата. Намира постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Въззивната жалба и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от адв. Й. Д..
Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – повереник на частния тъжител, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита протеста за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:
2
Подсъдимият Р. Г. П. е роден на *** г. в село Б., общ. К., обл. Пловдив, б., български гражданин, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан и ЕГН **********.
Тъжителят К. Т. А. работил в *** като *** от 2010 г., а в самата болница от 2006 г. Той бил женен за М. А.а, от която имал две деца.
Тъжителят притежавал недвижим имот в село С., обл. Пловдив, в който имало изградена постройка и която семейството на тъжителя ползвали като вила почти всяка събота и неделя. Съседен на неговия имот бил този на В.Ц. – тъща на подсъдимия Р. П.. В близост до тях нямало други използваеми имоти.
Ц. обработвала част от площта в имота си, като отглеждала различни зеленчуци, включително домати сорт „чери“, тъй като нейната внучка, т.е. дъщерята на подсъдимия много харесвала. Последната страдала от аутизъм и това мотивирало Ц. отглеждането на такъв сорт домати. Имотите на А. и Ц. имали обща граница, като ги отделяла метална телена ограда, в чието продължение имало врата между тях, заключена с катинар. В близост оградата и врата се намирала постройка (навес), която не се използвала за живеене. В едната част на оградата и по нейно протежение от страната на имота на тъжителя била засадена храстовидна растителност, а в другата имало само трева.
Отношенията между Ц. и семейство А.и първоначално били нормални и добросъседски. Те обаче се влошили. От страна на семейството на Ц. повод за такова развитие било отношението към майката на В.Ц., която била претърпяла инсулт, поради което се обърнали към А.. Той от своя страна ги посъветвал да го посетят в Центъра за спешна медицинска помощ, където работил. Там Ц., дъщеря й (съпругата на подсъдимия Р. П.) и майка й чакали значително за тях време, а д-р А. така и не ги приел. От този момент нататък Ц. и дъщеря й престанали да разговарят с А. и семейството му.
По-късно между подсъдимия и съпругата на тъжителя един ден възникнал спор, свързан с преминаването и паркирането на автомобила на последната. През пролетта на 2022 г. А.а посетила семейната вила с автомобила си и двете си деца. Не могла обаче да достигне до двора на имота, тъй като пътят й бил препречен от автомобила на подсъдимия. Затова помолила дъщеря си да го извика, за да го премести и да може да премине.
При пристигането си подсъдимият възразил, че мястото, където бил паркирал 3 автомобила си, е път, а не вход. А.а го попитала какъв е проблемът, което го провокирало да го нарече безмозъчна. Ц. също се намесила във възникнали конфликт и въпреки че до този момент вече не комуникирала по никакъв начин и повод със семейството на А., отправила неприлични думи и изрази към съседката си. Р. П. така и не преместил автомобила си, поради което се наложило А.а да изостави пък собствения извън дворното място. След като подсъдимият свършил работата, с която се занимавал, и понеже искал да потегли с автомобила си, децата на А.а я извикали да премести своята кола, за да се случи това. Тази ситуация мотивирала А.а да подаде сигнал до Районно управление – Раковски към ОД на МВР – Пловдив за поведението на П., за което той бил предупреден и не бил санкциониран. Със сигнала А.а желаела да постигне целта си да има свободен достъп до имота си.
В течение на времето д-р А. закупил друг съседен имот на близки на Ц..
Вземайки предвид това и формираното решение, че тъжителят целенасочено е постъпил по описания начин с майка й, у В.Ц. се породили почти сигурни по нейно мнение съмнения, че тъжителят иска да закупи и нейния имот.
През месец май 2022 г. подсъдимият претърпял оперативна намеса по отстраняване на жлъчка. Докато се възстановявал в дома си, по телефон му се обадила тъщата В.Ц.. Тя му разказала, че след като пристигнала в къщата си в с. С. на 09.05.2022 г., видяла, че разсадът чери домати, който се намирал в близост до оградата с имота на А., бил изсъхнал и растенията били почернели.
Тя преценила, че били третирани с препарат, както и споделила на подсъдимия. Това я разстроило, но все пак малко по-късно посетила кметския наместник Т.Т.. Пред нея Ц. прехвърлила отговорността върху д-р А., като казала, че той бил напръскал корените домати и те били повехнали. Т. й разяснила, че няма правомощия, но ако депозира писмена жалба, ще я входира. Пред нея Ц. твърдяла, че А. й е напръскал доматите и са повехнали.
Друго Ц. не споменала. Т. все пак посетила дома на Ц. по молба на последната.
В двора й видяла около 12 корена прясно засадени домати, които обаче били далеч от оградата с имота на А.. Не забелязала увехнала трева или нещо друго нередно. Кметският наместник Т. посъветвала Ц. да се обърне и към полицейския служител, който отговарял за селото.
Междувременно непосредствено след като П. разговарял с Ц., го посетили С.И. и П.К.. Подсъдимият споделил с тях какво е разбрал и заради 4 здравословното си състояние ги помолил те да посетят Ц.. В допълнение подсъдимият П. им споделил и за други щети – изсъхнали дървета и повреден покрив на постройка в двора. Двамата посетили къщата на Ц., където тя им показала корени домати, намиращи се до оградата със съседния двор (този на А.). Двамата по собствена преценка решили, че тези растения били повредени.
След това те и Ц. обърнали внимание на керемидите на покрива на постройката в двора й, която се намирала в близост до оградата с имота на А..
Видели, че в ъгъла от покрива й били паднали около 10-20 керемиди, както и че две дървета – орех и слива, които били пред къщата били почнали да вехнат. Двамата не забелязали изсъхване на растителност в двора на А. покрай процесната ограда.
По повод на оплакването на Ц. кметският наместник Т. уведомила мл.
Районен инспектор към РУ Раковски на ОДМВР – Пловдив – С.М..
Около 4 дни след сигнала на Ц. той посетил имота й, пред който видял изсъхналата слива, а в него постройката, на която били паднали керемидите.
Ц. вече била изкоренила изсъхналите домати, изхвърлила ги и засадила нови, поради което не могла да ги покаже на полицейския служител. Тя споделила подозренията си, че това се дължи на съседа й А.. Полицейският служител разговарял и с А., който отрекъл той да го е извършил. М. съставил предупредителни протоколи на място и след като приключил с работата по преписката с рег. № 329000-2839/2022 г. издал съпроводително писмо до Районна прокуратура – Пловдив ведно с нея с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на престъпление по чл. 216 от НК.
Прокурор от РП-Пловдив от своя страна отказал да образува наказателно производство с постановление от дата 22.06.2022 г. по пр.пр. № 6771/2022г. В постановлението представителят на РП-Пловдив се е произнесъл,че няма данни за извършено престъпление от общ характер.
Няколко дни след посещението на полицейския служител подсъдимият посетил имота на Ц. в с. С. със своя приятел М.Т., които трябвало да поправи покрива на постройката с падналите керемиди. Т. забелязал падналите на земята керемиди. Направил оглед на постройката, в който установил, че има повдигнати летви на билната греда от страната на постройката, която е перпендикулярна на мрежата. При влизането си в двора, Т. забелязал само съхнещата слива. Същевременно също видял някакви съхнещи домати, които 5 били половината от засадените в двора. Забелязал, че по протежение на оградата с имота на А., около 5-6 м, тревата в основата й от камък и бетон е пожълтяла. Подсъдимият знаел, че съществува Комисия по професионална етика (КПЕ) към Български лекарски съюз (БЛС) – гр. Пловдив. Разочарован от изхода на водената полицейска преписка, решил и пуснал сигнал до тази комисия относно притежаваните морални качества от А., въпреки че предполагал и изобщо не бил сигурен в авторството на изнесените факти.
Сигналът изхождал от името на подсъдимия, бил подписан от него и входиран под № 65 от 05.07.2022 г. В него подсъдимият написал следното „Преди известно време съседният двор бе закупен от същия този д-р А. и започнаха проблемите на моята баба. Същият напръска с химически препарат „Раундъб“ или „Наса“ дървото слива пред вратата на баба ми и същото изсъхна. От него баба ми си правеше буркани с компот и сладко за зимата. Сливата бе унищожена. Из селото плъзна слух, че доктора иска да принуди „бабичката“ да се махне и да му продаде своя имот. Което е по-фрапиращо – преди няколко дни същият този д-р А. по подобен начин напръска през мрежата новозасятата продукция от домати. Пораженията Ви ги показвам на снимков материал, който прилагам. Също така започна да събаря керемидите на навеса, който граничи с неговия новозакупен имот. С цел да нанесе имотна вреда и да унищожи постройката, където се съхраняват земеделските сечива. не зная дали вашият „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва…“ От комисията подсъдимият поискал да се вземе отношение по изложения от него случай. Комисията се състояла от 6-ма членове, медици, сред които д-р И.Ц., д-р С.Я., д-р С.С., д-р Ж.П., д-р К.К. и д-р В.П.. Със становище изх. № 123/06.07.2022 г.