Определение № 3417 от 23.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3417 гр. София, 23.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110136933 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******************” ЕАД срещу Ю. Х. С. и Д. П. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Ю. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1241,43 лева – главница, от която сумата 1228,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,48 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Ю. С. да заплати на ищеца сума в общ размер на 227,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2018 г. до 12.02.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Д. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1241,43 лева – главница, от която сумата 1228,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,48 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Д. Д. да заплати на ищеца сума в общ размер на 227,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2018 г. до 12.02.2021 г.

В исковата молба се твърди, че Д. П. Д. (наследодател на ответницата Д. П. Д.) и ответникът Ю. Х. С., били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.

За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*******************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по 1

Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Д. П. Д. и ответникът Ю. Х. С. ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № *********************************** през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*************” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. След смъртта на Д. П. Д. задължена за начислените суми за топлинна енергия за неговата ½ идеална част от топлоснабдения имот се явявала ответницата Д. П. Д. като негов законен наследник. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Д. П. Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. М..

Процесуалният представител оспорва предявените искове само по основание. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, както и изпадането на ответницата в забава. Възразява, че нито наследодателят на ответницата, нито тя били собственици или ползватели на имота, като не били потребили доставената от ищеца топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Оспорва предявените искове за стойността на услугата за дялово разпределение като недопустими, тъй като топлопреносното предприятие нямало правно основание да претендира нейното заплащане.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ю. Х. С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К. Г. .

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва наличието на договорни отношения между ответника и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот. Потвърждава, че ответникът бил собственик на част от имота през исковия период, но никога не бил живял в него и не бил ползвал услугите нито на ищцовото дружество, нито на фирмата за дялово разпределение. Имотът се ползвал от наследодателя на ответницата – Д. П. Д., който се намирал в облигационни отношения с ищцовото дружество и на чието име била открита 2 партидата на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ТАЕС *************” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице – помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, както и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и Д. П. Д.

(наследодател на ответницата Д. П. Д.) и ответника Ю. Х. С. за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на Д. П. Д. (наследодател на ответницата Д. П. Д.) и на ответника Ю. Х. С. през исковия период, както и обстоятелството, че през същия период посочените лица са били собственици, респ. ползватели на процесния имот при посочените в уточнителната молба от 28.07.2023 г. квоти;

3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. 36, находящ се в гр.

София, ж. к. „***********“;

5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са платили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи. Следва да бъдат оставени без уважение доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, 3 доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Основателно е искането на ответницата Д. Д. за задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал приложения към исковата молба договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. (л.

24 – 31 от делото), а третото лице – помагач – договор от 02.07.2002 г., сключен с етажната собственост (л. 11 – 12 от делото), и протокол от общото събрание на етажните собственици от 17.05.2002 г. (л. 13 – 18 от делото).

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – *************” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „********************, представлявано от управителя И.Ц.Р., като трето лице – помагач на страната на ищеца „*******************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Ю. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1241,43 лева – главница, от която сумата 1228,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,48 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Ю. С. да заплати на ищеца сума в общ размер на 227,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2018 г. до 12.02.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Д. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1241,43 лева – главница, от която сумата 1228,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,48 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Д. Д. да заплати на ищеца сума в общ размер на 227,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2018 г. до 12.02.2021 г.

ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ не оспорват количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане, 4 както и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и Д. П. Д.

(наследодател на ответницата Д. П. Д.) и ответника Ю. Х. С. за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на Д. П. Д. (наследодател на ответницата Д. П. Д.) и на ответника Ю. Х. С. през исковия период, както и обстоятелството, че през същия период посочените лица са били собственици, респ. ползватели на процесния имот при посочените в уточнителната молба от 28.07.2023 г. квоти;