Решение № 2087 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2087

******, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.ева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110110931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Т. В. А. и П. В. А. срещу С. М. М. и С. К. М., иск с правно основание чл. 34 от ЗС, за делба на следния имот: поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в ******, ******, ********** с. о. „******“, „******** - ********“, местност „******“, площ от 600 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: **********, при граници и съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор № **********.5204,

№

**********.4108,

№

**********.2821,

№

**********.1191, № **********.9920, ведно с построената в същия вилна сграда с идентификатор № **********.1, със застроена площ от 50 кв. м., състояща се от две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна, брой етажи - един, предназначение-вилна сграда-еднофамилна, предишен идентификаторняма, при квоти от по 1/2 ид. ч. /респ. всеки от по 1/4 ид. ч./ за ищците и ½ ид. ч. от ответниците.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот, ведно с построената в същия сграда, подобрения и насаждения. Сочат, че поземленият имот е бил собственост на наследодателя 1 на ищците – Б.Г.К., починал на ******** г. Излагат, че след смъртта на съпругата му К.С.К., починала на *********г., като наследници се конституират майка на ищците Б.Б. А., починала на ******** г. и вуйчо им П.

Б. К.. Сочат, че на 30.07.2025 г. с нотариален акт за дарение № **, том **, peг.

№ ****, дело № *** от 2025г. на нотариус О.Ш. с № *** на НК, вуйчо им дарява 1 кв. м. ид. ч. от собствените им 300 кв. м. ид. ч. от процесния имот на ответника С. М. М., като и че с нотариален акт за покупко-продажба № **, том **, peг. № ****, дело № *** от 2025г. на нотариус О.Ш. с № *** на НК, вуйчо им продава останалите си 299 кв. м. ид. ч. от процесния имот на ответника С.

М. М.. Сочат, че по време на сделките ответникът е бил в брак със С. К. М..

Излагат доводи, че не им е било предложено да изкупят дела на вуйчо си.

Навеждат твърдения, че процесната вилна сграда в построена от Б. К. в началото на 80-те години, че се състои две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна, разположени на един етаж. Сочат, че не могат да постигнат съгласие с ответниците за доброволната подялба на процесния недвижим имот. Молят след допускане на делбата да им се възложи деля на ответниците, евентуално за изнасяне на имота на публична продан.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна ответниците - С. М. М. и С. К. М., чрез адв. В., в който се изразяват доводи за допустимостта и основателността на иска. Не оспорват посочените квоти в исковата молба, като намират, че всеки притежава от по ¼ ид. ч. от процесните недвижими имоти. Считат, че не са налице основанията за възлагане по чл. 349 от ГПК. Посочват, че са отправили предложение до ищците за изкупуване на дела на ответниците по пазарна оценка. Сочат, че са съгласни да продадат своята ид. ч. и нямат възлагателни претенции. Молят за допускане на делба на процесните недвижими имоти по посочени квоти.

С протоколно определение от о. с. з. от 29.01.2026 г. е спряно производството по делото по взаимно съгласие на страните за извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им, като впоследствие е възобновено с определение № 3845 от 11.03.2026 г., поради непостигането на спогодба за извънсъдебно разрешаване на спора.

В о. с. з. от 21.05.2026 г., страните, редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуалните си представители. Молят за допускане на делбата между страните в производството при посочените в исковата молба 2 квоти. Заявят, че изградената в поземления имот сграда е с лека конструкция, предвид забраната за строителство в района, не е монолитна, не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект, поради което считат, че е приращение към поземления имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото нотариален акт № **, том 2, дело № ****/1996 г., Б. Г. К. е признат за собственик на основание пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на място с площ от 600 кв. м., представляващ имот с планоснимачен № ****, намиращ се в местността „*****“, „******** и ********“ в землището на кв. „******“, ******.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 43-1 от 19.08.2025 г. се установява, че Б.Г.К. е починал на ******** г., като е оставил за наследници, съпругата си – К. С. К., почина на ********* г., синът си – П.

Б. К. и дъщеря си - Б.Б. А.. Последната починала на ******** г. и оставила като наследници децата си – Т. В. А. и П. В. А..

Видно от нотариален акт за дарение № **, том **, peг. № ****, дело № *** от 2025г. на нотариус О.Ш. с № *** на НК, П. Б. К. дарява 1 кв. м. ид. ч. от собствените им 300 кв. м. ид. ч. от процесния имот на ответника С. М. М., ведно с всички подобрения и приращения в недвижимия имот.

От представения нотариален акт за покупко-продажба № **, том **, peг. № ****, дело № *** от 2025г. на нотариус О.Ш. с № *** на НК, П. Б. К. продава останалите си 299 кв. м. ид. ч. от процесния имот на ответника С. М.

М., ведно с всички подобрения и приращения в недвижимия имот.

От служебно извършената справка в НБД-Население се установява, че С. М. М. и С. К. М. са в брак, считано от 10.11.1972 г., който не е прекратен към настоящия момент.

Не е спорно в производството, че поземлен имот с идентификатор № **********, с номер по предходен план № ********** е идентичен с поземлен имот с планоснимачен № ****.

3

Съгласно приложената по делото скица на сграда се установява, че в делбения поземлен имот е построена вилна сграда със застроена площ от 50 кв. м.м, брой етажи – един с идентификатор № **********.1, предишен идентификатор – няма.

От представеното удостоверение за строеж № 47 от 04.02.1981 г. се установява, че на Б. К. му е разрешено да постои сграда с лека конструкция с площ от 20 кв. м., и 57 кубика, доколкото за поземления имот е налице забрана за монолитно строителство.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните писмени доказателствени средства и предвид становището на страните, съдът приема следното от правна страна:

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1 ) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху процесните имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН, във вр. с чл.

34, ал. 2 от ЗС.

В производството е прието за безспорно между страните, че поземлен имот с идентификатор № **********, с номер по предходен план № ********** е идентичен с поземлен имот с планоснимачен № ****, че след смъртта си Б. Г. К., е оставил за наследници –съпругата си К. С. К., починала на ********* г., майката на ищците – Б.Б. А., починала на ******** г. и вуйчото на ищците – П. Б. К., че П. Б. К. по силата на договор за дарение и договор за покупкопродажба се е разпоредил с притежаваните 300 кв. м. ид. от процесния поземлен имот, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в полза на С. М. М., по време на брака му със С. К. М., както и изградената в имот с идентификатор № **********.1 вилна сграда със застроена площ 50 кв. м. на един етаж е с паянтова конструкция, предвид забраната за извършване на монолитно строителство в парцела, че същата не представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, че е приращение към 4 процесния поземлен имот, както и че липсва спор относно придобитите по отношение на вилната сграда права в съсобствеността, съобразно посочените в исковата молба квоти.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., при действието на ЗУТ делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е със статут, аналогичен на обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. В разглеждания случай, не се оспорва притежаването на права от страна на всички съделители върху построената сграда върху поземления имот. Затова и съдът, не следва да изследва въпросите от кога и кога и построена сградата, респ. дали ответниците са придобили права върху същата, доколкото по силата на договора за дарения и покупко-продажба е посочено, че освен ид. ч. от поземления имот се прехвърлят и права върху всички подобрения, приращения и трайни насаждения върху имота, каквато е постройката в същия.

Заснемането на обект като сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост. В производството е безспорно, че изградената постройка в имота е с лека конструкция предвид забраната за монолитно строителство в поземления имот, както и страните са изложили твърдения, че не е самостоятелен обект, доколкото не отговаря на изискванията на ЗУТ, а е приращение към поземления имот. Затова и следва да се приеме, че същата не представлява самостоятелен предмет на делба, доколкото следва съгласно чл.

92 от ЗС собствеността върху главната вещ, поради което същата следва да бъде допусната до делбата като приращение към главната вещ - поземления имот.

От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства по делото се установява, че ищците са придобили по наследство от майка си Б.Б.

А. от по ¼ ид. ч. от делбения имот, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Доколкото останалата ½ ид. ч. от делбения имот е придобита от С. М., по време на брака му с С. М., то следва да се приеме, че отношение на сочена ид. ч. е възникнала съпружеска имуществена общност. Когато имотът е 5 съсобствен между съпрузи и трети лица делбата е допустима, като на съпрузите се отрежда дял в СИО. В производството не са представени данни за прекратяването на брака между ответниците, поради което в полза на съпрузите следва да се отреди дял в СИО.

След като бе установено от представените по делото доказателства, че в настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици на имота, следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в ******, ******, ********** с. о. „******“, „******** - ********“, местност „******“, площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: **********, при граници и съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор № **********.5204,

№

**********.4108,

№

**********.2821,

№

**********.1191, № **********.9920, ведно с приращението построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна, брой етажи- един, предназначение-вилна сграда-еднофамилна, при квоти от по 1/4 ид. ч. за ищците и ½ ид. ч. от ответниците общо в режим на СИО.

При този изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не следва да се присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете на съделителите – арг. т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г.

Правилата за присъждане разноски по чл. 78 от ГПК намират приложение в делбеното производство във връзка с предявени претенции по сметки и в случай на отхвърляне на иска за делба – в този смисъл Определение № 335/01.07.2015 г. по дело № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Определение № 197/04.10.2017 г. по дело № 3472/2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.