Решение № 198 от 30.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. гр. Добрич, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско дело № 20233200500384 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК въз основа на подадената от длъжника „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., чрез упълномощения адв.Г.Д. жалба срещу отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Добрич да прекрати производството по изпълнително дело

№20127370400382, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 06.03.2023 г.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление се настоява за отмяната му. В жалбата се сочи, че предвид липсата на извършени изпълнителни действия в периода 04.03.2015 г. – 20.09.2017г. и 20.09.2017г. – 03.07.2020г. и липсата на данни взискателят да е поискал извършването на други изпълнителни действия, перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила по силата на закона.

Жалба с вх.№12013/14.03.2023 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Взискателите не изразяват становище по жалбата.

1

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.Т. рег.№737 на КЧСИ излага становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Взискател по образуваното изпълнително дело №20127370400382 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Добрич срещу „***“ АД – длъжник е община Балчик. Присъединени взискатели са Държавата чрез Национална агенция по приходите; А.М.Р., Б.И.М., Р.К.И. и Районен съд гр.Добрич.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите не могат да се осъществяват. Резултатността на изпълнителното действие е ирелевантна, но само в случай, че липсата на резултат е по причина поведението на длъжника, осуетил прилагането на способа - укриване на имущество, препятстване на получаване на книжа, отсъствие от страната и пр.

В случая предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не са налице. Установява се, че са предприемани множество изпълнителни действия, поискани от взискателя - опис на движими вещи и недвижими имоти, възбрана, 2 насрочване на публична продан и извършване на продан, които препятстват прекратяването на изпълнителното производство. С оглед на поисканите и предприетите изпълнителни действия, срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е завършен. Необходимото за настъпване прекратяването на изпълнителното производство на обсъжданото основание правно валидно бездействие на взискателя по настоящото изпълнително дело не е налице за времето от две години преди подаването на молбата от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на 02.03.2023 г., т.е. от 02.03.2021 г. до 02.03.2023 г. В посочения период е била насрочвана публична продан на недвижими имоти за периода от 26.03.2021г. до 26.04.2021г.; от 15.06.2021г. до 15.07.2021г.; от 20.09.2021г. до 20.10.2021г.; от 28.01.2022г. до 28.02.2022г.; от 11.04.2022г. до 11.05.2022г.; от 14.09.2022г. до 14.10.2022г.; от 21.11.2022г. до 21.12.2022г.; от 28.02.2023г. до 28.03.2023г. Без значение е дали е имало период на бездействие от взискателя в по-ранен период от 02.03.2021г., ако от последната дата до подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело на 02.03.2023 г. взискателят е поискал извършване на изпълнително действие. Дори и когато е направено искане за прилагане на нов способ след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още в него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата перемция е, че следва да образува новото искане в отделното изпълнително производство, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново дело обаче с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Новото искане прекъсва преклузивния срок по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, прекъсва и давността независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не.

В този смисъл предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не са били налице към датата на депозиране на молбата за прекратяване, не са налице и понастоящем.

При така установеното настоящият състав намира, че правото на принудително изпълнение на взискателя в рамките на конкретното изпълнително производство не е престанало да съществува поради бездействие от негова страна в период от две години. Изводът на ЧСИ за липсата на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен.

Обжалваният отказ за прекратяване следва да бъде потвърден.

3

Тъй като спирането на изпълнението по реда на чл.438 ГПК служи за обезпечаване на обжалването, преценката за основателността на молбата се свежда до едно предварително обсъждане на въпроса за допустимостта и вероятната основателност на подадена жалба, до произнасянето по която се иска спиране на изпълнителни действия. Като способ за обезпечаване на последиците на съдебната отмяна на незаконосъобразно изпълнително действие, искането за спиране на изпълнителните действия предпоставя допустима и вероятно основателна жалба. Предвид становището на настоящия състав за неоснователност на жалбата, искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. срещу отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Добрич да прекрати производството по изпълнително дело №20127370400382, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 06.03.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп.дело №20127370400382 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4