Решение № 582 от 18.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Пловдив, 18.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500237 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „********** против решение № 4327/04.11.24г.,постановено по гр.д.№ 19380/23г.по описа на РС-Пловдив,12ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявения от „********* иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,ал.1,т.3 от ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 във връзка с чл.240,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК за осъждане на З. Й. П.,ЕГН-********** да заплати на банката (като правоприемник на „***********.“ – клон ********),на основание чл.23 от ЗПК главница,представляваща неплатената част от чистата стойност на кредита по

Договор за потребителски паричен кредит

№

PLUS17168624/24.07.2019г.,сключен между „**********.“ – клон ********* и ответника,за горницата над 5213,56лв. до пълния предявен размер от 13 625,15 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаградителна лихва в размер на 1650,62 лв.,дължима за периода от 20.10.2022г. до 20.11.2026г.

Жалбоподателят „********** намира решението в атакуваните му части за неправилно по подробно изложени във въззивната жалба съображения.Иска отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго,с което да се осъди ответника З. П. да му заплати задължението си по договора за потребителски кредит № PLUS17168624/24.07.2019г.за горницата над 1

5213,56лв.до пълния предявен размер за главница от 13 625,15 лв и 1650,62лв.възнаградителна лихва за периода от 20.10.2022г. до 20.11.2026г.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемият по жалбата З. Й. П.,ЕГН-********** не е изразил становище по същата.

ПдОС,след проверка на решението в атакуваните му части съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Производството пред ПдРС е започнало като заповедно по ч.гр.д.№ 14550/2023г.,като „********** е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против З. Й. П. за вземания,произтичащи от сключен между „*********** и длъжника З. Й. П. договор за потребителски кредит № PLUS17168624/24.07.2019г.за главница в размер на 13 625,15 лв.,договорна лихва 1650,62лв. и мораторна лихва-883,73лв.,като с разпореждане № 27452/31.10.23г.заявлението е отхвърлено,поради което заявителят е предявил осъдителен иск против длъжника П. за претендираните в заповедното производство суми на осн.чл.422 във вр.с чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.

В исковата молба се твърди,че на 24.07.2019г.между „********** в качеството му на кредитор от една страна и З. Й. П.,ЕГН-********** в качеството му на кредитополучател от друга страна,бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS17168624/24.07.2019г.,по силата на който на П. била предоставена в заем сума от 20 000лв.,която той усвоил изцяло,като се задължил да я върне ведно с възнаграждение на кредитора и обезщетение за забава.Договорът бил изменен със споразумение от 14.05.2020г.,съгласно което били отсрочени четири погасителни вноски и крайният срок на договора се е удължил до 20.11.2026г.Ответникът не платил вноските с падеж 20.10.2022г. и 20.11.2022г.,поради което изпаднал в забава и ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем,за което уведомил П. с „последна покана“ от 13.03.2023г.Посочва се,че по силата на Договор за 2 прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023г.,вписан в Агенция по вписвания – Търговски регистър на 06.06.2023г,сключен между „********** и „********* ищецът е придобил на основание чл.15 и сл.от Търговския закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „************,и всички активи,задължения и фактически отношения,свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на „*********, както и всички права и задължения на „******** по сключените договори с клиенти, били придобити от ищеца,който обявил сумите по процесния договор за изцяло предсрочно изискуеми.

Ответникът не е изпратил отговор по чл.131 от ГПК и не е взел становище по предявените против него искове.

По делото са представени писмени доказателства,включително процесният договор и е изготвена ССЕ.

Районният съд е приел за доказано сключването на ДПК № PLUS17168624/24.07.2019г.между ответника и кредитодателя

„**********,както е приел за общоизвестно и че „********** е продало търговското си предприятие на „********,която сделка е вписана в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023г.и въз основа на тази сделка ищецът е станал кредитор на ответника.

Съдът е посочил параметрите на ДПК-кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 20 000 лв.,от които ответникът получил реално 19 300лв.,видно от представеното платежно нареждане от 24.07.19г.,а 700лв.от кредита били удържани за такса ангажимент.В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 6,92% и е посочен ГПР8,34%.Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 31 573,08лв.при срок за издължаване 84 месеца.ПдРС е посочил,че не е настъпил крайният падеж на задълженията на 20.07.2026г.,а вземанията са претендирани като предсрочно изискуеми,като от доказателствата по делото не се установявало предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника.По договора било предвидено заплащането на застрахователна премия в размер на 6300лв.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е стигнал до следните изводи:

Приел е,че ответникът е платил на ищеца по договора за кредит сумата от 14 086,44 лв.,като се е позовал на справката на ищеца от 26.02.2024г.Приел е,че ГПР е некоректно посочен в договора като 8,34%,тъй като в него не е включена застрахователната премия.Развил е доводи,че съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит,като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора.Позовал се е на Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22,в което СЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие 3 действителните разходи по този кредит,като преценката за неравноправност на клаузи за допълнителни разходи по кредита зависи от това дали те са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.Съотнесено към настоящия случай първостепения съд е намерил,че сумата на заема,получена реално от потребителя,е 19 300 лв.,(доколкото таксата ангажимент в размер на 700 лв.е удържана от общия размер на кредита 20 000 лв. съгласно чл.2,изр.последно от Условията по договора),а размерът на застрахователната премия е 6300лв.Този размер на застраховката представлявал една трета от главницата и бил явно непропорционален спрямо размера на получаваната сума.Размерът на застраховката водел до извод за неравноправност на клаузата за нейната дължимост.Изложени са доводи,че сумата по застрахователната премия никога не е била на разположение на длъжника,той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка,при какви рискове и за каква сума,а кредитодателят имал директна полза от застрахователното правоотношение,понеже бил застрахован.

На следващо място районният съд е приел,че нито в договора,нито в Условията по договора е посочено какви компонентни включва ГПР (дали застрахователната премия и таксата ангажимент са включени в ГПР),както и не са записани допусканията,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,което от своя страна създавало пречки за потребителя да направи сравнение с други кредитни продукти и да прецени условията на заявителя като кредитор спрямо условията на други кредитори.

На трето място съдът е коментирал таксата ангажимент,като е посочил,че тя е в размер на 700лв.и съгласно т.2,изр.последно от Условията по договора се включва в главницата и се приспада след отпускането на кредита,следователно на длъжника не се отпускал сочения в договора размер на кредита,а със 700лв.по-малко,което представлява неравноправна клауза и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Изрично ПдРС е подчертал,че не е несправедливо таксата ангажимент да бъде изисквана за плащане от потребителя срещу предоставянето на някаква услуга (ако такава реално е предоставена),а че неравноправността в случая се изразява във включването на таксата в главницата по договора,като така и върху нея се начислява договорна лихва.По този начин изкуствено се увеличавал размера на искания от потребителя кредит,като се включвала в него сумата за такса ангажимент,която впоследствие се олихвява.

Поради тези аргументи районният съд приема,че застрахователната премия и таксата ангажимент имат характер на скрита печалба за кредитора и съответно същите следва да намерят израз в ГПР по кредита,а това в случая не е така.Фактът,че застраховката и таксата не са включени в ГПР,произтичал пряко от договора за потребителски кредит,в който не било записано какви компонентни включва ГПР,както и че липсват законовите допускания. В същото време недействителността на договора произтичала и от събраните по 4 делото доказателства,в това число заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,съгласно което ГПР с включена застраховка е почти двойно по-голям и различен % спрямо посочения в договора.Според първоинстанционният съд ГПР следва да е посочен в реален размер,а не само формално,за да гарантира правото на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.Съдът е кредитирал заключението по ССчЕ като обосновано и пълно,включително изводът на вещото лице,че ако застраховката се включи в ГПР,нейният размер няма да е 8,34%,както е посочено в договора,а ще бъде 15,04%.Следователно ГПР бил нереално посочен в договора.

Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит,ПдРС е намерил договора за недействителен на основание чл.22 във връзка с нарушението на императивната правна норма на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК е приел,че щом ДПК е недействителен,то на връщане от ответника подлежи само чистата стойност на кредита,без лихва и други разходи по кредита.Поради това е прието,че вземанията за възнаградителна лихва в размер на 1650,62лв.,дължима за периода от 20.10.2022г. до 20.11.2026г.,не следва да се присъжда, а искът да бъде отхвърлен за тази сума.

По отношение на дължимия от ответника размер на чистата стойност на кредита,доколкото е допустимо същият да бъде присъден по реда на чл.23 от ЗПК,съдът е приел,че се претендира заплащане на сума в размер на 13 625,15лв.от главницата,която е установено,че е предоставена на ответника в размер на 19 300лв,а останалите 700лв.до 20 000лв.представляват такса ангажимент,която не е предоставена реално на П..Според справката за платени суми,представена с молбата на 26.02.2024г.,ПдРС е установил,че ответникът е направил плащания по кредита в общ размер на 14 086,44 лв.,които е приел за извършени като плащания във връзка с връщане на главницата по кредита.