Решение № 602 от 24.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. гр. Хасково, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100251 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.11 и чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.26, ал.1, предл. 2-ро и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: **************, адв. Д.М. от АК - Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 г., сключен между К. Х. П. и „Кредисимо“ ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2022 г., сключен между К. Х. П. и „Ай Тръст“ ЕООД, и при условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4.1 от договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 г.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 г., сключен с „Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора, трябвало да върне сумата от 4417,22 лева, при сума за получаване 3000.00 лева, при ГПР от 47.34%, при ГЛП от 39.39%, при срок на кредита от 24 вноски. Съгласно чл.4.1 от ДПК № 2642436/21.09.2022 ищцата следвало да сключи и Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Ищцата сключила Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният 1 договор за кредит, по силата на който следвало да заплати възнаграждение за поръчителя в размер на 2 955,98 лева.

Поддържа се в исковата молба, че Договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 г., сключен с „Кредисимо" ЕАД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 г. била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, чл.143 и чл. 146 ЗЗП. Нищожен бил и договора за поръчителство, сключен с „Ай тръст" ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, като излага подробни и детайлни съображения в тази насока.

Сключеният бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по – съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на договор за потребителски кредит № 2642436 / 21.09.2022 г.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит № 2642436 / 21.09.2022 и договор за гаранция била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по Договор за потребителски кредит № 2642436/21.09.2022 и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума.

Кредитодателят се задоволил единствено да посочи общата дължимата сума, без да е ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за 2 нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.

Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № 2642436 / 21.09.2022 била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Съставните му елементи оставали неизвестни за ищцата, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са били включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Ето защо, не било ясно по какъв начин е бил формиран същия, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит бил недействителен. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем също не било ясно как точно се съдържа и как е била изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Следвало в договора да е посочено 3 не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл .11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място се сочи, че съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащал от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не можело да бъде сключен, било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД било "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процеснага. Следвало да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" ЕАД . Можело да се заключи, със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно 4 допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Разпечатката съдържа 17 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a59be86e-1c6a-4cbe-8653-aee1353c9405