Решение № 1209 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1858/2026
- Вид
- Решение № 1209
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 15.09.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 488, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 488, ал. 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1209 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330201858 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, *** срещу Наказателно постановление № 25-1030-008737/02.12.2025 г., издадено от Р. К. П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди за управлявания от него автомобил, който да е докаран от територията на ***, да има действаща застраховка с валидност до 23.12.2025 г. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв.
М. П., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира за автомобила да има сключена *** застраховка, която на основание споразумението за свободно движение в рамките на системата „Зелена карта“ да има действие и на територията на Република България, но неправилно да не е призната от административнонаказващия орган.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 33080/31.03.2026 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са 1 допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Сочи, че след съставянето на акта за установяване на нарушението за автомобила да е сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа жалбоподателят да е проявил небрежност, тъй като да е длъжен да познава законовите си задължения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Е. П. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2026 г., установено от приложената по преписката справка от АИС „ПП“, а жалбата е подадена на 02.03.2026 г. съгласно клеймото върху приложения в оригинал пощенски плик, поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.11.2025 г. в 14:10 ч. в гр. Пловдив, по ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север жалбоподателят Е. П. П. управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. № ***, чужда собственост. Автомобилът бил регистриран на територията на друга държава – ***, която не била нито държава-членка на Европейския съюз, нито страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № *** нямало сключен и действащ договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По същото време на този пътен участък служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Й. В. К. – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Свидетелят К. подал сигнал за спиране на водача с цел извършването на проверка. Жалбоподателят изпълнил разпореждането на контролния орган и спрял на указаното му място. След това свид. К. пристъпил към извършването на проверката. В хода на същата, тъй като автомобилът бил с чуждестранна регистрация, свидетелят направил справка по регистрационния номер на автомобила, при която установил, че за него нямало сключена и валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За управляваното от жалбоподателя МПС с рег. № *** имало сключена на 2 територията на *** застраховка от собственика К. К. по полица № ***, издадена на 23.12.2024 г. С тази застраховка обаче не била обезпечена гражданската отговорност за вреди, причинени на територията на Република България на трети лица от притежаването и използването на превозното средство, за които отговорността следвало да се носи от застрахования.
Вместо това застрахователното покритие се разпростирало само върху вреди, причинени при управлението на този или на други автомобили от застрахования К. К. и когато превозното средство се използвало във ***, ***.
Свидетелят К. приел, че жалбоподателят управлявал автомобила без валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато такава да била необходима, поради което на място съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 746737 от 11.11.2025 г. срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетел очевидец. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие е разпитан свид. Й. В. К.. Той потвърждава авторството на съставения АУАН и заявява, че поддържа констатациите по него. Изяснява обаче и че няма спомен относно конкретния случай. Това предопределя обхвата на обстоятелствата, за разкриването на които служат показанията на свидетеля, като в тях той изяснява механизма на извършването на проверки като тази, при която е установено процесното деяние. Свидетелят пояснява, че справката за налична валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите върши по регистрационния номер на превозното средство в базата данни на Гаранционния фонд. Показанията на свид. К. се ползват с доверие, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация.
От справка от електронната страницата на Информационния център към Гаранционния фонд (лист 7 от делото) се установява, че към 14:10 часа на 11.11.2025 г. за МПС с рег. № *** няма валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От погасителен план за автомобилна застраховка по номер на полица *** от 23.12.2024 г. (лист 14-16 от делото) се изяснява, че застрахован по този договор е г-н К. К., периодът на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на 24.12.2024 г. до 12:00 ч. на 24.12.2025 г. и че то обхваща действия по употреба на автомобила само за социални, битови и развлекателни цели, но не и за търговски пътувания. Установява се още, че са предвидени ограничения за 3 шофиране, като застрахователното покритие е за водача, посочен в удостоверението за автомобилна застраховка, като обхваща и шофирането на други автомобили освен вписания в полицата, но се разпростира само върху титуляра на полицата. Изяснява се и че застрахователното покритие е в сила само ако автомобилът се управлява във ***, ***.
От Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Спазени са реквизитите по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното съдържание на акта. Той е съставен от оправомощено лице, предявен е на нарушителя за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С жалбата не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените.
По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят П. е извършил административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, описано в наказателното постановление. От обективна страна на 11.11.2025 г. в 14:10 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. № ***, регистриран на територията на трета държава, като при влизане в страната няма валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото не се сочат възражения срещу авторството на деянието, като самоличността на жалбоподателя П. като водач на автомобила, с който е извършено нарушението, е установена от полицейските служители по време на проверката, при която е съставен АУАН. Доказано е и че жалбоподателят е управлявал автомобил от трета държава по смисъла на Кодекса за застраховането. Съгласно § 1, т. 7 във вр. с т. 6 от допълнителните разпоредби на КЗ трета държава е държава, която не е държава - членка на Европейския съюз или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В случая автомобилът е регистриран и застрахован на територията на ***. Това обстоятелство се 4 признава още в жалбата (на стр. 2-ра). Доказано е и от приетия по делото погасителен план за автомобилна застраховка по полица № ***/23.12.2024 г.
Към датата на извършване на деянието *** представлява трета държава по смисъла на закона. На следващо място доказано е и че автомобилът е управляван на територията на страната, като е установен от свид. К. да се движи по ул. „Брезовско шосе“ до № 4а в посока север в гр. Пловдив, което място представлява път, отворен за обществено ползване.
При тези факти доказано е проявлението от обективна страна на всички предпоставки от хипотезата на нормата по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, при които възниква задължението за сключване на договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно:
- управление на превозно средство,
- което е от трета държава,
- на територията на страната.
Към датата и точния час на извършване на деянието за управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил няма сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този факт се установява от приложената на лист 7 от делото справка от базата данни на Гаранционния фонд. Тя се ползва с обвързваща доказателствена стойност, тъй като е изготвена съгласно публичния достъп до информация по чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (Обн. ДВ, бр.
71 от 27.08.2021 г.). Според последната разпоредба на интернет страницата на Информационния център към Гаранционния фонд се дава публичен достъп до регистъра на данни от договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно наименованието на застрахователя, начална и крайна дата на покритието. По преписката е приложена застрахователна полица № 15030001/BG/22/FI25172992 за процесния автомобил „Нисан“ с рег. № ***, която е с начална дата на застрахователното покритие от 11.11.2025 г. Отново от публично достъпните данни от водените регистри на интернет страницата на Информационния център към Гаранционния фонд се установява, че точният момент, от който е в сила покритието на граничната застраховка по тази полица, е 14:59:42 ч. на 11.11.2025 г. Деянието на жалбоподателя, за което се води настоящото производство, е извършено в 14:10 часа на същата дата. Следователно обективно то предхожда сключването на граничната застраховка със застрахователя „ЗК Лев Инс“ АД, както основателно се възразява в съпроводителното писмо от процесуалния представител на наказващия орган.