Решение № 5112 от 17.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8349/2025
- Вид
- Решение № 5112
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5112 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110108349 по описа за 2025 година
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – на отпаднало основание, предявен от *** - гр. *** с ЕИК ***, срещу *** – гр. *** с ЕИК ***, за заплащане на сумата 4099,20 лева, заплатени по неформален договор от *** за продажба на 5 бр. Цветно лазерно многофункционално устройство *** с единична цена 854,00 лева без, съответно 1024,80 лева с ДДС, както и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 147,44 лева мораторна лихва за периода от 08.10.2024г до 10.01.2025г. Счита, че има двустранно разваляне на договора.
Иска законна лихва от подаването на исковата молба върху посочената главница, претендира разноски.
Ответното дружество взема становище за неоснователност на иска, като не оспорва дължимостта на сумата 2 659,20 лева и оспорва претендираната сума за горницата над този размер. Сочи, че ищецът е поръчал 5 броя устройства – принтери и след получаването на първия се отказали от другите четири. Сумата 1440 лева, дадени от ищеца считали за капаро, като едновременно с това прави възражение за задържане на същото. Отделно прави възражение за разваляне на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски. Смита претенцията на ищеца за разноски за изпълнителното дело и за пътни разходи за неоснователни.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Страните не спорят, а и от приетите доказателства се установява, че същите са били в търговски отношения и конкретно за поръчката на 5 броя принтери са се договорили, като ищецът е поръчал от ответника доставката им – уговорките започват устно в средата на 1 м. юли 2024г. Цената е договорена на 1024,80 лева с ДДС / брой, или общо 5124,00 лева с ДДС.
На 17.07.2024г. ищецът превежда сумата 1440,00 лева с ДДС, за която той твърди, че е аванс, а ответникът – че е капаро. За това плащане е издадена фактура № *** След това на 05.08.2024г. ищецът плаща още 3684,00 лева с ДДС, с което счита плащането по тази поръчка за изцяло извършено, за което пък е издадена фактура № *** Ответникът потвърждава твърдението на ищеца, че е извършена доставка на един принтер в средата на *** Тогава се установява и че няма да има повече доставки.
Видно от Покана и обратни разписки на л. 10 – 13 от делото ищецът е поканил ответното дружество да му върне заплатеното, като поканата е получена от представителя на *** И. М. на 29.01.2025г.
Преди завеждане на настоящото дело ищецът е подал молба, която е била уважена и е допуснато Обезпечение на бъдещ иск съгласно Обезпечителна заповед № ***. чрез запор на банкови сметки. Видно от писмо от *** изх. № ***, подадено до ч.с.и. И. Х. с рег. № *** и район на действие ОС – ***, по изп.д. ***, се съобщава, че сметката на *** е запорирана, но по същата няма достатъчен авоар за покриване на задължението.
Разпитаният и воден от ищеца свидетел П. Т. която е и техен служител разяснява следното. Потвърждава, че работят с ищцовото дружество от доста време и че обичайно уговорките за отделни доставки са бил винаги устни, като след това се издават съответните фактури и известия за плащане. За конкретната доставка си спомня, че се уговорили с управителя плащането да бъде извършено напълно през м. август, а доставката – до ***, тъй като самият ищец следвало да продаде същите принтери на трето лице – ***. Свидетелката не си спомня да е уговаряно капаро. Винаги е издавала данъчни фактури. Доставеният единствен принтер помолили ответника да го достави направо на това трето лице, с което пък ищецът имал договор. В крайна сметка ищцовото дружество се били принудили да закупят от друг доставчик, за да изпълнят договора с ***.
Разпитаният и воден от ответника свидетел К. М. не дава много конкретни сведения, а по-скоро принципни постановки. Същият работи в друга фирма, само ползва едно и също помещение с ответника като работилница и офис. И свидетелят знаел за сделката, че тя не била довършена. Казва за пазара на стоки като принтери, че вносителите им са малко и когато има определено количество в главния такъв, е възможно следващи прекупвачи да го закупят като се договарят с него. Обикновено се поръчвало от най-добрия вносител и се чакало. Никоя малка фирма не можела да си позволи да държи на склад такава техника. При внасянето й същата се предоговаря и преизкупува. Останалите сведения са преразказаните от управителя И. М. обстоятелства, които той споделял със свидетеля като приятел. Последният не е виждал никакви документи по процесната сделка.
По изготвената и приета Съдебно-счетоводна експертиза съдът приема следното.
След като вещото лице обстойно е изследвало сметките на двете страни, се установява, че двете плащания – от 17.07.2024г. и от 05.08.2024г. са надлежно осчетоводени при ищеца в 2 сметка *** -–Доставчици, контрагент ***, като са отразени и в Дневниците за покупки по ЗДДС. В счетоводството на ответника кредитно известие № *** има своето основание „цветно лазерно многофункционално устройство минус 4 броя“, осчетодоведно е на 31.10.2024г. и за него е начислен и ДДС. Също при ответника в партидата *** към сметка клиенти *** стои кредитно салдо в размер на 4099,20 лева, което както се изразява вещото лице показва задължение в посочения размер. Няма записи за връщане на сумата към ищеца.
Също се разяснява, че с включването на кредитно известие в дневника за продажби на съответна сума *** намалява общо начисления ДДС за ***, което е равностойно на ползване на данъчен кредит. Съдът кредитира заключението изцяло като обективно и безпристрастно изготвено.
По писмо по имейл от управителя на ответника до ищеца от 04.02.2025г. се установява, че той бил получил писмото – покана за плащане и в същото време запорно съобщение. Казва, че въпреки, че сумата била налична, не можел да плати заради запора.
Бил поставен в невъзможност да плаща и това затруднявало техните разплащания с други клиенти.
По приетия Договор на л. 63 и следв. от делото е видно,ч е ищецът е договорил на *** с *** да им достави офис оборудване по техническа специализация в срок от 60 дни срещу определено възнаграждение.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
За да се уважи претенцията на въведеното правно основание ищецът следва да докаже: фактът на имущественото разместване, неговият размер и че е имало основание за това разместване, което към подаването на иска вече не съществува.
Безспорно са приетите голяма част релевантните факти: че страните са имали договорни отношения, че се извършени плащания в твърдяните размери, както и че доставка е извършена на един от петте договорени устройства.
По въпроса кой и защо, както и дали е развалил договора. Според настоящия състав първо е бил сключен устен договор: доставка на 5 принтера, за посочена сума и срок най-късно *** 2024г. И това е така, защото казаното от свидетелката се подкрепя и от писмените доказателства – плащането е изцяло финализирано още на 05.08.2024г. и дори и да не се доказва с категоричност, че срокът на изпълнение е бил ***, по факта на плащането в началото на м. август, по обичайните търговски практики и обективно необходимо време за доставка, същата е следвало да се извърши и без уговорен срок в рамките на две седмици.
Всяко едно закъснение вече е неизпълнение. Неизправната страна за срока на доставката в случая е ответникът. Дали след това ищецът е трябвало да купува от друг доставчик, и защо, не е релевантно за спора. Важното е, че уговорката е била нарушена. Първият от дължимите пет принтера пристига едва през *** Тогава вече – неоспорено и доказано – ищецът моли ответника за директна доставка на крайния клиент. Договорът е бил развален още през ***.
3
Форма за доказване на това разваляне няма, тъй като уговорките са били устни. Страните от друга страна не спорят, че са водели разговори и ответникът е молел ищеца да „го чака“ с плащането, или доставката.
Факт е останало обаче плащането и то в цялост от страна на ищеца към ответника.
Спорният характер на сумата 1440 лева, която ответникът третира като капаро, след следната логика. Каквито и уговорки да са правени – а успешно обратно доказване в тази посока не бе проведено – факт си остава осчетоводяването на сумата като кредитно, респективно дебитно известие в сметката за Доставчици и за която сума и двете дружества надлежно вписват, че е с ДДС и включват в своите дневници за продажби по ЗДДС. Данък върху капаро никой търговец – каквито са и двете страни – не начислява. Няма и подобна воля. Напротив, основанието на фактурата като авансово плащане, е прието без забележки от ответника, съответно няма място да се прави извод за уговорено капаро.
По признатото, че се дължи сумата извън тези 1440 лева и по това, че се доказва и дължимостта на същите, съдът приема иска за доказан и изцяло основателен.
Неоснователни са доводите в кореспонденцията на ответника с ищец, че не можел да плати заради банковия запор. Първо това са напълно допустими и законосъобразни действия – ищецът тук и молител в обезпечението е подсигурил своя материален интерес, при разглеждане на молбата по чл. 390 ГПК е отговорил на предпоставките, а тук доказа претенцията си. Второ, един търговец не е длъжен да „предупреждава“ друг, че ще му наложи запор. Именно това е ролята на подобно действие – изненадващо и в същото време – ефективно. И на трето и не на последно място – видно ответникът не е обжалвал наложеното обезпечение, съответно същото има своето основание и напълно законно произвежда действието си.
По иска за мораторна лихва. Доказа се точно кога ищецът е извършил единственото изпълнение по договора – на 08.10.2024г., след което друго не последва, и напълно основателно от тази дата до подаването на исковата молба му се дължи закъснителна лихва в посочения размер.
Макар и ответникът да е направил частично признание на иска, поради оспорването му в останалата част, не би могло да се постанови решение по чл. 237 ГПК. Не само, че не спори, но и не плаща в хода на делото, което отново би намалило пропорционално поне размерът на разноските. Ответното дружество обаче демонстрира нетипично за добросъвестен търговец поведение – нито изследва предварително фактите дали ще може да достави тези 5 бройки, за да ги договори и продава, впоследствие не предупреждава своя съконтрагент, ще няма да се справи, най-накрая привидно признава, но не плаща част от вземането, а в същото време ползва данъчен кредит пред фиска за сумата.
По разноските
4
При този изход на делото и направеното искане, на ищеца се дължат разноски. Същият претендира общо 2520,03 лева по списък на л. 104 от делото. Според настоящия състав те се дължат в цялост. Между тях фигурират и пътни разноски, срещу които възразява ответникът, но представените касови бонове за гориво носят именно датите на проведените съдебни заседания, представен е и препис от малкия талон на лек автомобил. Безспорно процесуалният представител – член на АК – ***, е пътувал дори и от гр. *** до гр. *** за своя сметка, и по избрания начин на предвижване разноски в претендирания размер не са прекомерни. Представяйки талона като държател доказва пък, че ползва този автомобил.
Доказани са и се дължат отделните хонорари – за представителство в обезпечителното, изпълнителното и настоящото производство.
Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД *** с ЕИК ***, със седалище гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със седалище гр. ***, ***, сумата 4099,20 /четири хиляди деветдесет и девет лв. и 20 стотинки/ лева ведно със законната лихва считано от 12.02.2025г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ сумата 147,44 /сто четиридесет и седем лв. и 44 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 08.10.2024г до 10.01.2025г.