Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9049 от 16.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1079/2024
Вид
Решение № 9049
Подписан
16.05.2024
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9049 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110101079 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153,ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по иск, предявен против З. С. и Е. С., както и наследниците на А. С., уточнени с молба от 2.2.2024г., в която ищецът, въз основа полученото удостоверение за наследници, конкретизира, че искът е предявен само против З. и Е. С.и.

Ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот с адрес ***, за който имот е открит клиентски номер 205416, инсталация 4000055731, както и че за период от 5.2020г. до 4.2022г. неплатена е главница за ползвана ТЕ в размер 2237,51 лева, обезщетение за забава за период от 15.9.2021г.- 5.12.2023г. в размер 449,22 лева, главница за дялово разпределение за период м.12.2020г до 4.2022г. в размер 39,41 лева, и сумата 9,52 лева обезщетение за забава за период 15.2.2021г- 5.12.2023г., като с уточнителната молба е посочил, че претендира от З. С. 5/6 от сумите, или, съответно- 1864,58 лева главница за ТЕ, 374,35 лева лихва върху нея, сумата 32,83 лева за дялово разпределение и 7,92 лева лихва, а от Е. С. – 1/6 от задълженията или, съответно- 372,93 лева главница за Те, 74,87 лева лихва върху нея, сумата 6,58 лева главница върху дялово разпределение 1,60 лева лихва върху нея.

В срока за отговор, ответниците са подали идентични възражения, в които сочат, че са платили определени фактури, и правят възражение за погасителна давност на останалата част от вземанията на ищеца, като твърдят, че същите са включени в общата фактура от 31.7.2021г. Прави се искане за отписване на вземането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното:

1

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че *** и З. С., по време на брака си, са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот, *** е починал на 8.6.2012г. и е оставил свои наследници по закон – З. С. – преживяла съпруга, и две деца – Е. С. и А. С. / починал на 21.4.2021г./ и оставил като наследник по закон, своята майка З. С., безспорен размерът на ТЕ и дялово разпределение, както и на лихвата за забава.

Видно от приложеното в исковото производство доказателство за плащане от 16.11.2023г.,, на посочената дата по сметка на ищеца е платена сумата 146,59 лева, с вписано основание № **********/30.11.2020г., и № 002100224460, от 21.1.2024.,, на посочената дата по сметка на ищеца е платена сумата 193,50 лева, с вписано основание ф-ра № 1400692212/31.1.2021г., и № **********/31.5.2021г., като отново е посочен № 002100224460

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задължението по договорна сметка № 002100224460, при двете плащания, е осчетоводено от ищеца, както следва: със сумата 143,55 лева са погасени вземания на ищеца по фактури от 31.7.2020г., 30.11.2020г., лихва по фактура от 31.7.2020г.,, фактури от 30.6.2023г-, 31.8.2023г., 30.9.2023г, лихва по фактура от 30.6.2023г., както и задължения по фактури от 31.10.2023г. като с плащането на сумата 193,50 лева са погасени задължения по фактури от 31.5.2023г-, 30.6.2023г., 31.7.2023г, 30.11.2023г., както и лихви върху тези фактури.

Вещото лице сочи, че задължението по фактура № **********/30.11.2020г възлиза на 148,91 лева, формира се от 146,59 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, като платената сума 143,55 лева е достатъчна да погаси вземането за ТЕ, задължението по фактура № 1400692212/31.1.2021г. възлиза на 138,47 лева, формира се от 136,15 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, задължението по фактура № **********/31.5.2021г възлиза на 55,03 лева, формира се от 52,71 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, като платената сума 193,50 лева е достатъчна да погаси вземанията по двете фактури, цялостно.

Разпоредба на чл.153,ал.1 ЗЕ,предвижда, че собственикът или лицето, което има учредено вещно право на ползване следва да заплаща доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот. Цитираната разпоредба предвижда, че потребител е титулярът на правото на собственост /вещно право на ползване/, върху имота, който е топлоснабден. До края на исковия период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, следователно дължат заплащане на начислената сума за топлинна енергия.

Топлоснабденият имот е придобит по време на брака на З. С. и ***, който е починал на 8.6.2012г. и е оставил свои наследници по закон – З. С. – преживяла съпруга, и две деца – Е.

С. и А. С.. Следователно, към откриване на наследството, съсобствеността върху имота е ½ ид.ч. на З. С. на собствено основание + 1/3 от ½, а за Е. С. и А. С. – по 1/3 от ½. А. С. е починал на 21.4.2021г. и оставил като наследник по закон, своята майка З. С., като неговата идеална част преминава при него, включително със задълженията на имота.

2

Съсобствеността се разпределя: З. С. е собственик на 5/6 ид.ч., а Е. С. – на 1/6 ид.ч.

Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1,изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.

С двете плащания, З. С. е заявила кои вземания на ищеца погасява, поради което и следва да се приеме, че ответниците са погасили частично задължението по фактура № **********/30.11.2020г – същото възлиза на 148,91 лева, формира се от 146,59 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, като платената сума 143,55 лева е достатъчна да погаси вземането за ТЕ, но остава дължимо вземането за дялово разпределение от 2,32 лева.

Погасено е изцяло задължението по фактура № 1400692212/31.1.2021г и фактура № **********/31.5.2021г - по първата фактура, вземането възлиза на 138,47 лева, формира се от 136,15 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, задължението по фактура № **********/31.5.2021г възлиза на 55,03 лева, формира се от 52,71 лева за топлинна енергия и 2,32 за дялово разпределение, като платената сума 193,50 лева е достатъчна да погаси вземанията по двете фактури, цялостно. Ето защо, за тези вземания, следва, на основание чл.76,ал.1 ЗЗД, искът да се отхвърли.

Предвид на обстоятелството, че съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД длъжникът може да заяви кое задължение погасява, и е посочено , съдът следва да зачете плащането.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2016г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на 3 определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.

С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен.

По възражението за давност.

От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.

Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно опредЕ.та цена надвишава опредЕ.та по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада в забава с изтичането на този срок

. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния 4 резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ – и тези от 2014г., и тези от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.