Определение № 53 от 10.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1597/2024
- Вид
- Определение № 53
- Подписан
- 10.01.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53 гр. София, 10.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501597 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по две частни жалби, насочени против Определение 262241/24.03.2024 г. по гр.д. № 2247/2019 г. на СГС, с което на основание чл. 38 от ЗА е осъдена КОНПИ да заплати на адв. Б. Ц. сумата от 34 997.02. лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Първата от тях е на процесуален представител на КОНПИ, с която се оспорва преценката на СГС да приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /издадена от ВАдвС/, като се счита, че този нормативен акт не следвало да се прилага поради противоречието му с общностното право. Иска се от САС да намА. размера на адвокатското възнаграждение.
Втората частна жалба е от адв. Г. и от адв. Ц. - процесуални представители на ответницитефизически лица в първоинстанционното производство, с което горепосоченото определение на градския съд се атакува относно това, че при определяне на възнаграждението по чл. 38 от ЗА, била приложена стара /неактуална/ редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно тази към завеждане на делото от страна на КОНПИ против доверителите им, докато се счита, че трябвало да се приложи редакцията на наредбата към момента на прекратяване на делото, поради направен от КОНПИ отказ от иска. Поради това от САС се иска увеличаване на размера на възнаграждението по чл. 38 от ЗА.
Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори /становища/ по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Жалбите са процесуално допустими, а по същество - тази на КОНПИ е частично основателна, докато жалбата на адвокатите Ц. и Г. е неоснователна. Съображения:
Правилно СГС е преценил, че поради направен отказ от иска от страна на Комисията, делото 1 следва да се прекрати, както и да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА. Неправилно обаче е преценил, че при определянето му трябва да съобрази размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /издадена от ВАдвС/.
Това е така, понеже в Определение 50015/16.02.2024 г. по т.д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, първо т.о. се даде разрешението, че когато оказваната по делото правна помощ е била безплатна и при условията на чл. 38 от ЗА, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, тъй като тя не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият състав на САС намира, че в полза на адв. Б. Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА в размер от 1000 /хиляда/ лева, доколкото не е било постановяван акт по същество от първостепенния съд и същият е положил усилия и труд по изготвянето на отговор на исковата молба и явяване в открити съдебни заседания пред СГС. Адвокатът е преценил да поеме адвокатската защита на доверителите си безплатно, но не е бил длъжен да стори това, което обстоятелство не следва да рефлектира в прилагане на минималните размери на на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС по реда на чл. 38 от ЗА, респ. да се натоварва публичния бюджет на Комисията, от който се изплащат тези възнаграждения, след като разход за заплащане на адвокатски хонорар не е правен, а той се определя при специфичната хипотеза за възмездяване на адвокатския труд по чл. 38 от ЗА.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение 262241/24.03.2024 г. по гр.д. № 2247/2019 г. на СГС, в частта, в която на основание чл. 38 от ЗА е осъдена КОНПИ да заплати на адв. Б. Ц. сумата от 33 997.02. лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, представляваща разликата над 1000 лв. до 34 997.02 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение 262241/24.03.2024 г. по гр.д. № 2247/2019 г. на СГС в останалата обжалвана част.
Определението е обжалваемо пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3