Решение № 80 от 11.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000175 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 467 от 02.12.2024 година, постановено по т. дело № 134/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен като неоснователен искът на Застрахователно дружество Екс Ел / XL Insurance Company SE/, регистрирано в Ирландия под № 641686 в местния регистър, с регистриран офис Wolfe Tone House, Wolfe Tone Street, Dublin 1, D01HP90, Ireland, чрез установяването си във Франция, регистрирано в регистъра на търговските дружества в Париж под № 419 408 927, Централен офис: 61, rue Mstislav Rostropovitsch - 75017 Париж, против „Пимк“ ООД, ЕИК 115536179, със седалище и адрес на управление Област Пловдив, Община Родопи, с.

Марково, п.к.4108, местност Захаридево № 043А, чрез адвокат д-р К. Д., със съдебен адрес **, бул. ** № **, ***, ет. *, офис *, за заплащане на сумата от 54 299,00 евро, представляваща изплатено обезщетение, вследствие настъпила на 18 февруари 2022 г. цялостна повреда на товара съгласно СМR товарителница № 146398 от 15 февруари 2022 г., ведно със законната лихва за 1 забава от подаване на исковата молба на 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Отхвърлен е като неоснователен искът на „Жефко България“ ЕООД, /със сегашно наименование „Сева Лоджистикс България“ ЕООД/, ЕИК 201820473, гр. София, п.к. 1756, ул. „Лъчезар Станчев“, комплекс „Софарма Бизнес Тауърс“ № 5, сграда Б, ет. 15, против „Пимк“ ООД, ЕИК 115536179, за заплащане на сумата от 5 000 евро, представляваща изплатено обезщетение вследствие настъпила на 18 февруари 2022 г. цялостна повреда на товара съгласно СМR товарителница № 146398 от 15 февруари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Осъдени са Застрахователно дружество Екс Ел / XL Insurance Company SE/ и „Жефко България“ ЕООД, ЕИК 201820473, да заплатят на „Пимк“ ООД, ЕИК

115536179, направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 11412 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците по делото Екс Ел / XL Insurance Company SE / и „Сева Лоджистикс България“ ЕООД / с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се осъди „Пимк“ ООД да заплати исковите суми, а именно на първия ищец 54 299,00 евро и на втория ищец 5000 евро, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 26.02.2024 година до окончателното им изплащане, претендирани като изплатени от ищците обезщетения вследствие настъпила на 18 февруари 2022 г. цялостна повреда на товара съгласно СМR товарителница № 146398 от 15 февруари 2022 г. Във въззивната жалба са формулирани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, без да е посочено конкретно в какво се изразяват неправилността и необосноваността му. Повторени са само обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които ищците основават исковете си. Във въззивната жалба, както и в исковата молба, въз основа на която е образувано делото, ищците посочват като правно основание на исковите си претенции чл. 37 от Конвенция CMR, уреждащ правото на превозвач, който е изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на Конвенцията, на регрес за главницата, лихвите и разноските срещу 2 превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, поддържайки, че в случая „Пимк“ ООД, по чиято вина е причинена щетата, носи пълната отговорност.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Пимк“ ООД с подробно развито становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след запознаване с доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

259 от ГПК от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищците срещу решението, с което са отхвърлени предявените от тях осъдителни искове.

С оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно.

Същото обаче е недопустимо поради първоинстанционния съд по непредявени искове. произнасяне на

Този свой извод въззивният съд мотивира по следния начин:

В доклада си по делото, както и в постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на исковете, с които е сезиран, е чл. 37 от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и се е произнесъл по тези искове.

Това е правната квалификация, посочена от самите ищци.

Определянето на правната квалификация е задължение на съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и формулираното искане.

Въззивният съд, съобразявайки изложените от ищците обстоятелства, на които основават исковете си, намира, че определената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна. Чл. 37 от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ се намира в глава Шеста, съдържаща разпоредби за превоз, извършван от последователни превозвачи. Чл. 37 от Конвенцията урежда регресния иск на превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази конвенция, 3 спрямо другите превозвачи, участвали в изпълнението на превозния договор, при подробно уредени условия за това.

В случая в исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд, липсват твърдения за участие на двамата ищци в качеството им на превозвачи заедно с ответника „Пимк“ ООД при изпълнение на договор за превоз. Обстоятелствата, на които те основават исковите си претенции за осъждане на ответника „Пимк“ ООД да заплати първия ищец Екс Ел / XL Insurance Company SE/ 54 299,00 евро и на втория ищец „Сева Лоджистикс България“ ЕООД / с предишно наименование „Жефко България“ ЕООД/ 5000 евро, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 26.02.2024 година до окончателното им изплащане, са следните:

Твърди се, че исковите суми са изплатени от ищците обезщетения вследствие настъпила на 18 февруари 2022 г. цялостна повреда на товара съгласно СМR товарителница № 146398 от 15 февруари 2022 г. Посочено е, че става дума за превоз на кабели, възложен на „Жефко България“ ЕООД от „Язаки България“ ЕООД в Ямбол с получател Язаки Системс Технолоджис, Валенсия, Испания, че превозът бил превъзложен от „Жефко България“ ЕООД на „Пимк“ ООД, кабелите били натоварени на превозно средство на ответника с рег. № ***, което изгоряло заедно с товара при пожар на 18.02.2022 година на ферибота от Игуменица, Гърция до пристанище Бриндизи, Италия. Нанесените вреди при пожара били в общ размер на 117 921,30 евро, като съгласно границите на дължимото от превозвача обезщетение по Конвенция CMR размерите на обезщетението били 59299,95 евро. Според ищците, ответникът „Пимк“ ООД следвало да носи пълна отговорност по Конвенция CMR в качеството си на превозвач със задължение за резултат, тъй като не изпълнил задълженията си, свързани с грижата за стоките по време на превоз, по специално чл 17.1. от конвенцията. Твърди се, че застрахователят Екс Ел / XL Insurance Company SE / заплатил на правоимащото лице W. W., застраховател на изпращача на товара Язаки България, обезщетение в размер на 54299 евро, чието получаване било потвърдено с представено по делото суброгационно писмо. От своя страна „Жефко България“ ЕООД заплатило 5000 евро на правоимащото лице, представляващи разликата между заплатеното от застрахователя и дължимото обезщетение по Конвенция CMR от общо 59299,95 евро. Изложени са и обстоятелства, свързани с отправено искане на ищците до ответника да им 4 заплати исковите суми на дата 19.01.2023 година и отказ за плащане от 01.12.2023 година.

Така изложените обстоятелства, макар и недостатъчно конкретизирани, определено не сочат на уреждане на регресни отношения между няколко превозвачи за изплатени обезщетения във връзка с един превозен договор, за да е приложим чл.37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Първият ищец твърди, че като застраховател е заплатил обезщетение на застрахователя на изпращача на товара до размера на исковата сума. За „Жефко България“ ЕООД се твърди, че е изплатило обезщетението, за което предявява иск, като самоучастие, уредено отново в договора за застраховка.

Безспорно е, че качеството на всеки един от двамата ищци, с което те обосновават активната си материалноправна легитимация за предявяване на исковете, е различно. Предявени са субективно съединени искови претенции за реализиране на регресната отговорност на превозвача на погиналия товар, след заплащане на обезщетения от двамата ищци, като единият от тях твърди, че е заплатил обезщетение в качеството си на застраховател на дружеството, на което е възложено организирането на транспорта – „Жефко България“ ООД.

Възивният съд, приемайки, че обстоятелствената част на исковата молба не е достатъчно конкретизирана, я е оставил без движение, каквато процесуална възможност съществува – т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС по т.д. 1/2013 година и т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 година на ОСГК на ВКС.

След оставяне на исковата молба без движение, с молби вх. № 5940/14.07.2025 година и вх. № 6720 от 12.08.2025 година ищците са конкретизирали обстоятелствената част на исковата молба по следния начин:

Първият ищец Екс Ел / XL Insurance Company SE / е посочил, че заедно с три други дружества е застраховател на „Жефко България“ ЕООД. Твърди, че сключеният застрахователен договор се урежда от френското право и че съгласно разпоредбите на това право застрахователите са законово суброгирани в правата на застрахования, когато са обезщетили застрахования или пострадалия за причинена вреда. Посочено е, че в случая, след погиване на товара, превозван от ответното дружество в резултат на пожар, възникнал на ферибота Игуменица- Бриндизи, застрахователите са обезщетили директно 5 изпращача на стоката, с приспадане на самоучастието, като преводът на сумата бил извършен от представител на застрахователите S. S. H..

Плащането на сумата от 54299 евро било извършено по банковата сметка на застрахователя на „Язаки България“ ЕООД – W. W. & CO. LTD, който изпратил формуляр за суброгация и прехвърляне на права в полза на пет дружества, сред които и двамата ищци по настоящото дело. „Жефко България“ ЕООД заплатило сумата от 5000 евро отново по банковата сметка на застрахователя на „Язаки България“ ЕООД– W. W.&CO.LTD, за което била издадена фактура № 250/21/71086/КА. Тази сума представлявала предвидено в застрахователната полица „професионална отговорност“ самоучастие.

Застрахователната полица покривала отговорността на „Жефко България“ ЕООД в рамките на дейността му по спедиция/превоз на товари. Посочено е, че отговорността на ответника – превозвач се основава на чл. 2 и чл. 17 от Конвенция CMR. Ищецът Екс Ел / XL Insurance Company SE / като водеща компания и правоприемник на пострадалия, имал право да предяви иск срещу превозвача - ответника „Пимк“ ООД. Претендираната от втория ответник сума от 5000 евро представлявала самоучастието. Правото на застрахователите да претендират исковите суми от превозвача е обосновано с акта на суброгация и прехвърляне на права.

По отношение на „Жефко България“ ЕООД е уточнено с молбата от 12.08.2025 година, че при сключване на процесния превозен договор с „Пимк“ ООД е действало в качеството на спедитор по възлагане от „Язаки България“ ЕООД. Конкретизирано е също, че към момента на процесното събитие е имало сключена застрахователна полица „професионална отговорност“ със срок на действие от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година с четирима застрахователи, между които е разпределена застрахователната отговорност при настъпване на застрахователно събитие, както следва: 46% за Екс Ел / XL Insurance Company SE/, което според ищците я определяло като водеща компания; 24% за Хелветиа Ашуранс СА / Helvetia Assurance SA/; 20% за Дженерали Ярд /Generali Iard/ и 10% за Ерго Ферзихерунг АГ /Ergo Versicherung AG/. Полицата била сключена чрез застрахователен представител/брокер С. С. Х. /S. S. H..