Решение № 258 от 29.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ихтиман, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840101000 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Н.

Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: * и настоящ адрес: * чрез адвокат * /пълномощното е издадено в полза на адвокат Р. и на адвокат */, против „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *, с адрес на управление: *, представлявано от *.

В исковата молба е посочено, че посредством изпълнителен лист от 12.02.2014 г., издаден по гр.д. № 4836 от 2012 г. по описа на СРС, 90 състав, ищецът е осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 52.94 лева – главница за топлинна енергия, мораторна лихва от 5.09. лева, законна лихва за забава от 09.03.2012 г. и разноски в размер на 125 лева.

Твърди се, че това вземане е установено посредством решение от 08.07.2013 г. на СГС по гр.д. № 1872 от 2013 г., с което било обезсилено решение на СРС по гр. Д. № 22296 от 2012 г. за сумата от 3564.92 лева – главница за топлинна енергия и по отношение на тази сума производството било прекратено. Ищецът посочва, че по този начин е установено задължението му към „Топлофикация – София“ ЕАД от 52.94 лева /разликата между 3617.86 лева и 3564.92 лева/. Навеждат се доводи, че малко преди изтичане на погасителната давност било образувано изпълнително дело № 414 от 2018 г. по описа на ЧСИ *, в хода на което била връчена покана за доброволно изпълнение. Активно легитимираната страна заявява, че по изпълнителното производство не са извършвани други действия, нито са подавани молби от взискателя. Настоява се, че вземането за главницата от 52.94 е погасено по давност, като се сочи, че на основание чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се погасяват по давност и акцесорните такива. Иска се постановяване на съдебно решение, с което съдът да признае, че Н. Н. К. не дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД сумата от 52.94 лева – главница по изпълнителен лист от 12.02.2014 г., издаден по гр.д. № 4836 от 2012 г. по описа на СРС, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 414 от 2018 г. по описа на ЧСИ *. Към исковата молба са представени писмени доказателства - препис от решение на СРС, решение на СГС, покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист, които са приети като част от доказателствената съвкупност.

1

По делото е постъпил отговор на искова молба, посредством който ответното дружество оспорва исковата претенция, като посочва, че по време на изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. С отговора не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. С отговора на исковата молба пасивно легитимираната страна е направила възражение за местна подсъдност на производството, като е поискала делото да бъде изпратено на Районен съд – София. С Определение № 630 от 05.11.2024 г., с което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и в което е обективиран и проектът на доклада, съдът се е произнесъл и по направеното възражение за неподсъдност, като го е оставил без уважение и изрично е посочил, че в тази част определението подлежи на обжалване. Препис от определението е връчен на страните, като от същите не е подадена въззивна частна жалба.

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, не се явяват и техни процесуални представители. От страна на ищеца и на ответника, преди съдебното заседание, са постъпили писмени молби - становища.

Депозираната искова молба е допустима, като са налице процесуалните предпоставки за разглеждането й по същество.

За да се поизнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За да бъде погасено по давност едно задължение, необходимо е неговият титуляр в продължение на определен период от време да не е предприемал такива действия спрямо длъжника, които да водят до спиране или прекъсване на давността, като е нужно задълженото лице да не е изпълнило дълга си и да не е признавало същия.

В нормата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отново в мотивите към т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. На следващо място в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови 2 изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). По този начин посредством т. 10 от тълкувателното решение е прието, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

От изложеното по-горе може да се направи извод, че по време на изпълнителния процес давността, относно вземанията, предмет на изпълнителното дело, не спира, а тя се прекъсва с всяко конкретно поискано изпълнително действие.

От съдържанието на представените по делото преписи от писмени доказателства и поконкретно Решение от 15.11.2012 г. по гр.д. № 22296 от 2012 на СРС, Решение от 08.07.2013 г. по гр.д. № 1872 от 2013 г. на СГС и изпълнителен лист от 12.02.2014 г., издаден по гр.д. № 4836 от 2012 г. по описа на СРС, може да се направи извод, че след иницииране на заповедното производство /гр.д. № 4836 от 2012 г./ е било образувано исково такова по реда на чл. 422 от ГПК, като след приключване на исковия процес пред въззивната инстанция и във връзка със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация – София“ ЕАД срещу Н. Н. К. за сумите от 52.94 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.02.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 09.03.2012 г. до изплащане на вземането, 5.09 лева – мораторна лихва и 125 лева – разноски по делото.

От съдържанието на представения като писмено доказателство препис от покана за доброволно изпълнение става ясно, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е инициирано изпълнително дело № 201887860400414 по описа на Частен съдебен изпълнител *, като поканата за доброволно изпълнение е с изх. № от 21.04.2018 г. От обратната разписка върху гърба на поканата за доброволно изпълнение е видно, че същата не е била връчена лично на адресата или на лице от домашните му, а е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

От всичко изложено дотук може да се направи извод, че действително през 2018 г. е било образувано изпълнително производство срещу Н. Н. К. по повод на процесната сума от 52.96 лева. В същото време в хода на настоящото исково производство не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи че след образуване на изпълнителното дело са предприемани действия, водещи до прекъсване на давността. Както бе посочено по горе, висящото изпълнително дело не води до спиране на давностните срокове относно задълженията, а давността се спира с всяко конкретно поискано изпълнително действие.

Също така от значение е и това, че според гореспоменатото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение. Действително, в настоящото дело ответникът в своя отговор сочи, че в хода на изпълнителния процес са предприемани изпълнителни действия, но към отговора не са представени доказателства, подкрепящи това негово твърдение, нито пък са направени доказателствени искания в тази насока. В хода на производството пред настоящата инстанция пасивно легитимираната страна не е ангажирала доказателства за установяване на посочените от нея обстоятелства.

Предвид горното, може да се направи извод, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал петгодишната погасителна давност по отношение на сумата от 52.94 лева е изтекла. Това е така, тъй като давността е била прекъсната най-късно през 2018 г. – когато е инициирано изпълнителното дело и когато би следвало в молбата за образуването на такова взискателят да е поискал извършване на изпълнително действие. В същото време от ангажираните пред настоящия състав доказателства не се установи да са 3 били реализирани каквито и да било изпълнителни действия от страна на частния съдебен изпълнител или да са били подавани последващи молби до него за извършване на конкретни изпълнителни способи. По този начин от образуване на изпълнителното дело /което найкъсно е било образувано на 21.04.2018 г. – когато е издадена поканата за доброволно изпълнение/ до подаване на настоящата искова молба /15.08.2024 г. – когато е изпратена по пощата/ е изминал петгодишният давностен срок или по-точно изминал е перидо от време от близо шест години и четири месеца. Дори и приложението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците не води до извод, че погасителната давност не е изтекла. В чл. 3, т. 2 от горепосочения закон е разписано, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В същото време съгласно пар. 13 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) „сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"“.