Решение № 16231 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16231 гр. С, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20221110169021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца "Т С" ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Ж. Т. В. , че дължи на ищеца следните суми: 150,02 лева, представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2018 г. до м.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 44,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 23.08.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.09.2022 г. по ч.гр. д. № 46683/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е небитов клиент по силата на договор от 28.0 1.2016 г. между него и ищеца, по силата на който ищецът е снабдявал с топлинна енергия процесния имот с аб. № 445574 находящ се в гр. С, ж.к. М 4, бл. 485, вх. 1, ет.1, партер обект магазин две. Поддържа, че съгласно Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва , че е бил потребител на топлинна енергия, както и че е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия, и че не е погасил задълженията си. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовата претенция се основава на твърденията за наличие на сключен писмен договор, което безспорно се установява и по делото. Същият е подписан от упълномощено от ответника с нотариално заверено пълномощно лице, като предственото от делото пълномощно не се оспорва от ответницата. Прието е и заявление от ответника, с което 1 последният е заявил желание за сключване на договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот с посочен от самия ответника абонатен номер в заявлението, а именно № 445574. Между страните е сключен и договор на 28.01.2016 г. за продажба на топлинна енергия, за процесния топлоснабден имот.

Следователно, налице са насрещни волеизявления на купувача и продавача на топлинна енергия, обективирани в писмена форма - в молбата за открИ.не на партида и в счетоводството на предприятието и в сключения между страните договор, които очертават рамките на възникналото договорно правоотношение. Приети са по делото общи условия на "Т София" ЕАД за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение на КЕВР.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия за стопански нужди в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от "ТС ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: договор № 28292/445574 от 28.01.2016 г., сключен между Ж. Т. В. и Т С ЕАД, заявление с вх. № Г-1402 от 28.01.2016 г , с което Ж. В. заявява,че желае да сключи договор с Т С ЕАД при Общи условия за продажба на стопански нужди, пълномощно с рег. № 18763/03.12.2015 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том IV, рег. № 18731, дело № 554/2015 г. на нотариус ВИ и нотариален акт за замяна на недижими имоти , движими вещи и доплащане № 185 , том II , рег. № 16324, дело № 342 от 27.11.2018 г. на нот. МШ, както и нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на недвижим имот , срещу недвижими имоти, движими вещи и доплащане № 92, том I , рег. № 3491, дело № 81 от 16.04.2021 г. се установява, че в процесния период ответникът Ж. В. е бил собственик на топлоснабдения имот находящ се в гр. С, ж.к. М № 4, бл. 451, вх. 3, ет. 5 потребител на топлинна енергия за стопански нужди.

Видно от протокол № 4 от 10.11.2016 г. от ОС на ЕС в гр. С, ж.к. М 4, бл. 485, вх. 1, вх.2 и вх. 3, ведно със списък на етажните собствениците за топлинен счетоводител е избран "Т София" ЕАД.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, изг. от в.л. И. У., което при преценката по чл. 202 ГПК настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно, обективно и безпристрастно. Количеството доставена топлинна енергия се установява от приетото по делото заключение на СТЕ. От същото се установява, че в процесния имот има монтиран апартаментен топломер с фабр. № 51630256 и един брой топломер за топла вода. За процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334. Размерът на сумите за потребена ТЕ през 2 процесния период са, както следва: за отопление на сградна инсталация - 6,91 лева, имот 91,13 лева и БГВ -11,87 лева, или общо изчислена сума за процесния период 109,91 лева, от която 12,73 лева начислена по фактури, и 97,18 лева, сума за доплащане по изравнителна сметка. Вещото лице е заключило, че топломерът е преминал метрологична проверка , като последната проверка е имала валидност до м. 05.2020 г., т.е. в процесния период топломерът е бил проверен.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че за процесния имот в процесния период е извършено на 29.08.2019 г. плащане в размер на 13,58 лева, с което се погасява сумата от 12,73 лева, представляваща задължение за м. 11.2018 г. и лихва в размер на 0,85 лева. Дължимата главница за незаплатена топлинна енергия за процесния период от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл. , формирана от изравнителната сметка е общо в размер на 97,18 лева. Общо изчислена сума за периода от м.05.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл. е 109,91 лева, а начислена сума по прогнозни данни е 12,73 лева. Разликата за доплащане е 97,18 лева. Вещото лице е взело предвид изравнението на база СТЕ, което обхваща целия процесен период. Експертизата е компетентно, обективно и безпристрастно изготвена и следва да бъде кредитирана.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че между страните е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ответника е поел са задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за процесния период, която е доказана по делото в размер на 97,18 лева за топлинна енергия. Доводът на ответника, че по делото не са представени месечни фактури и изравнителни сметки, не променя горния извод, доколкото насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката до топлоснабдения имот, а не от фактурирането . След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането по силата на закона без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки. Ето защо искът за главница е основателен и доказан за сумата от 97,18 лева, а в останалата претендирана част за главницата , искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на лихвите, ССчЕ установява, че се дължат лихви в следните размери:

1,15 лева по фактура № 16421371/31.07.2019 г., 1,58 лева по фактура №16421372/31.07.2019 г. и 25,83 лева по изравнение, изчислено от СТЕ. Доколкото обаче няма издадена фактура за последното, то настоящият състав приема, че не е налице основание по чл. 40, ал. 1 от Общите условия за начисляване на лихва за забава. Ето защо, искът за лихва е основателен за сумите от 2,73 лева, а в останалата част следва да бъде отхвърлен.

По възражението за погасяване на вземанията по давност, съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение вр. с § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ , съгласно който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня падежа. В чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура. В случая 3 всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 20.06.2019 г. са погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.08.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. В настоящия случай, извън погасителната давност са задълженията за доплащане в размер на 97,18 лева, защото те надхвърлят общия сбор на фактурираните през целия период задължения и са възникнали след изтичане на отчетния период, въз основа на резултат от изравняване. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.