Решение № 14338 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14338 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110170590 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от А. Б. П. срещу „======“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане на сумата 12355,08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпила на 16.05.2023 г. трудова злополука, съставляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване, за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва от 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2571,81 лева обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до 26.11.2024 г., след допуснато увеличение на исковите претенции на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 25.06.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор №2289/27.01.2022 г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността „монтажник“. Твърди се, че през м. май 2023 г. ищецът е командирован да извършва монтаж на соларни панели на поле, близо до гр. =, ====. Сочи се, че на 16.05.2023 г., около 10:30 ч., ищецът бил на работния терен и чакал инструкции за работа, като едно от разтоварените палета със соларни панели паднало поради наклона и затиснал десния крак на ищеца. Вследствие на злополуката ищецът получил физически наранявания на костите на дясната подбедрица и десния глезен, поради което бил временно неработоспособен за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. Поддържа се, че с Декларация за трудова злополука №721/15.08.2023 г. ищецът е уведомил ТП на НОИ – ==== за процесната злополука, в резултат на което последната била призната за трудова с Разпореждане №33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ – ====, влязло в сила на 08.04.2024 г. Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, произтекли от процесната трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката (3300 лв.) и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване (1200 на месец), за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. (9 месеца и 16 дни). Претендира и присъждането на обезщетение за забава за периода от настъпване на трудовата злополука до подаване на 1 исковата молба в съда. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. Ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че към датата на процесната трудова злополука ищецът е бил командирован във ===== съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Твърди, че основното месечно възнаграждение на ищеца в размер на минималната работна заплата за съответната година. Поддържа, че командировъчните пари не са елемент от трудовото възнаграждение, доколкото същите представляват компенсация за реално направени разходи във връзка командироването на работника/ служителя. Излага, че пропусната полза са само трудовите възнаграждения – основни и допълнителни с постоянен характер, поради което командировъчните разходи не следва да се включват в базата на изчисляване на възнаграждението. Оспорва и иска по размер, доколкото в исковата молба се твърди, че средното нетно месечно възнаграждение в размер на 3300 лв., а полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност е 2200 лв. на месец. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен списък.

Третото лице – помагач на страната на ответника в депозираното по делото становище счита исковете за неоснователни и недоказани. Счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда – пропусната полза следва да се преценява при съпоставка на получаваното от служителя трудово възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ, без включени суми за командироване и добавки, представляващи бъдещи хипотетични възнаграждения.

Изрично подчертава, че командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответната стрна, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество в качеството му на работодател и ищеца А.

Б. П, в качеството му на работник, е бил сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността „монтажник“, което се установява и от представения трудов договор№2289/27.01.2022 г. Видно от трудовия договор същият е сключен на основание чл.

68, ал. 1, т. 2 КТ до завършване на определена работа съгласно анекс към договора при основно брутно месечно трудово възнаграждение 710,00 лева и 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж при настоящия работодател или за всяка година на същата, сходна или със същия характер работа при друг работодател.

Страните не спорят, че на основание заповед на работодателя А. Б. П е бил командирован през месец май 2023 г. да извършва монтаж на соларни панели на поле, близо до гр. =, Обединен кралство ===== и Северна Ирландия.

За безспорно е отделено и че на 16.05.2023 г. ищецът е претърпял злополука по време на работа на обект == =====. За злополуката работодателят е подал декларация за трудова злополука в ТД ==== на НОИ. С Разпореждане № 33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ – ====, влязло в сила на 08.04.2024 г.е констатирано, че декларираната от осигурителя „======“ ЕООД злополука, станала на 16.05.2023 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като е посочено, че същата е станала по време и във връзка с извършваната работа – по време на разговор относно работата на обекта неправилно поставени под наклон палета с модули падат върху десния крак на служителя, вследствие на което получава счупване на други части на подбедрицата, множествени счупвания на подбедрицата, закрито.

От приобщените медицински документи се установява, че вследствие счупване на дясна подбедрица на 24.05.2023 г. е опериран като е поставена метална остеосинтеза. На 12.07.2023 г. е хоспитализиран в ====== за отстраняване на остеосинтезния материал.

Страните не спорят, че за периода от м.07.2023 г. до 01.03.2024 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност (с изключение на един ден през м. септември 2023 г.).

2

Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение №2100226003/16.04.2025 г. от ТД на НОИ София – град за периода 01.05.2023 г. до 01.03.2024 г. на А. Б. П са изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер 10699,33 лева за месеците юли 2023 – февруари 2024 вкл.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което за периода април 2023 – февруари 2024 г. работодателят е начислил на ищеца нетно трудово възнаграждение за м. април в размер на 2496,33 лева, за м. май - 4273,07 лева, а за м. юни – 2164,90 лева. За м. юли 2023 г. работодателят е изплатил на ищеца обезщетение за временна неработоспособност в размер на 78,47 лева, както и за м. септември 2023 г. в размер на 128,03 лева.Според заключението общият размер на изплатеното на служителя обезщетение за временна неработоспособност за периода м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. вкл. е 10864,53 лева. Вещото лице е изчислило, че разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност за периода м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. вкл. (10864,53 лева) и нетното трудово възнаграждение на ищеца за същия период на база сключения трудов договор с отчетен ръст на минималната работна заплата за 2024 г. (5979,76 лева) е отрицателна величина, а именно -4884,77 лева.

Въз основа на наведени от ищцовата страна твърдения за това кои допълнителни трудови възнаграждения, следва да се включат при изчисляване размера на възнаграждението, което ищецът би получил, ако не е настъпила трудовото злополука, вещото лице е изчислило разликата между нетното възнаграждение на ищеца за периода м.07.2023 г. – м.февруари 2024 г. на база сключения трудов договор с отчетен ръст на минималната работна заплата за 2024 г. с включени суми за дневни пари за командировъчни, определен със Заповед №003615/13.04.2023 г. – 59 евро/ден (23219,61 лева) и полученото за същия период обезщетение за временна неработоспособност (10864,53 лева) , която възлиза на сумата 12355,08 лева.

Установява се, че работодателят е сключил задължителна застраховка „Отговорност на работодателя“ със ......, за което по делото е представена застрахователна полица №.....02/21.12.2022 г. с териториално покритие цял свят с изключение на САЩ и Канада и срок на действие от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.

При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.

За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване, както и размерът на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.

По делото е безспорно установено, че между пострадалия А. Б. П и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1 т. 2 КТ. На 16.05.2023 г. А. Б. П е претърпял злополука, вследствие на която е настъпила временна неработоспособност. Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала по време на работа, извършвана в интерес на ответника. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, 3 при които е настъпила са отразени в посочените по-горе Разпореждане №33410 от 18.08.2023г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София –град и декларация за трудова злополука. Страните не спорят, че вследствие на злополуката ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода м. юли 2023 г. до м. февруари 2024 г. вкл.

Съдът счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя.

Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната работа от пострадалия. Обстоятелството, че трудовия договор е бил сключен със срок до извършване на определена работа не изключва отговорността на работодателя, тъй като определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука (така в решение №21 от 08.03.2017 г. по гр.д. №2645/2016 г. на ВКС,4-то ГО). Съобразявайки изложеното за отговорността на работодателя е ирелевантно и обстоятелството, че при предявяване на исковата претенция трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от 22.03.2024 г.