Решение № 36 от 18.06.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Радомир, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20251730200090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРПерник е наложил на жалбоподателя Л. Г. Л., с ЕГН: ********** от с.Дяково, общ.Дупница на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложените му наказания Л. чрез адвокат-защитника си, адв.Кръстев, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развиват се доводи, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е недоказана.

Въззиваемата страна ОДМВР-Перник, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай ,че се претендира такова от въззивника.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН серия GA № . от 29.08.2023г. е описано от фактическа страна, че на 29.08.2023 г. в 16:30 часа в община Перник, на път първи клас I-1 /Е-79/ с посока на движение от с.Долна Диканя към гр.Дупница, жалбоподателя управлява личния си лек автомобил „Б.“, с рег. № ., като в района на км.313 /разклона за с.Мали Дрен/ не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал /светлинен или звуков/за спиране от контролните органи, а увеличава скоростта си на движение и продължава в посока гр.Дупница, като на км.320-379 на път I-1 предприема маневра завиване надясно и продължава движението си по земен път в посока с.Дяково. При извършена проверка от контролните органи на пътна полиция се установява, че жалбоподателят Л. управлява МПС, което не е представено в срока по ГТП, което е констатирано от извършената справка с РСОД , като е установено и ,че управляваното от последния МПС-то е технически неизправно – задно стъкло е в неприемливо състояние/ счупено и в поголяма част липсващо/.

В хода на съдебното дирене свидетелите К. М. и И. С., първият от които актосъставител, а вторият свидетел по акта и свидетел по установяване на нарушението, изцяло подкрепят описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, като заявяват, че не си спомнят за конкретната проверка и не дават допълнителни обяснения относно констатираните адм.нарушения.Свидетелят С. в с.з. заявява, че са продължи движението си със служебния автомобил след жалбоподателя на разклона за с.Дяково,общ.Дупница по черен път и тогава за извършили проверка на на документите му и тъй като проверката е била извършена на територията на общ.Дупница са потърсили съдействие на колегите си от гр.Дупница.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподател я не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП, като със същото са наложени на жалбоподателя адм. наказания както следва:

На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството 2 по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН. В разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са изброени изчерпателно и подробно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесните АУАН и НП е допуснато от АНО съществено порцесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Видно от АУАН и НП, а и това обстоятелство се потвърждава и от свидетелите М. и С., независимо, че е отбелязано в АУАН и НП, че адм.нарушения извършени от Л. са на км.313 /разклона за с. Мали Дрен/, което след справка в ОПУ-Перник е установено по делто,че е на територията на Община Радомир, то извършването на проверката и констатиране на адм.нарушения посочени в АУАН и НП е извършено реално на територията на общ.Дупница, близо до с.Дяково. В този смисъл АНО при изготвяне на АУАН и НП и при описание на фактическата обстановка не е посочил ясно мястото на извършване на нарушенията от страна на жалбоподателя, която неяснотта води до нарушаване правото на защита на Л. от една страна, а от друго води до неяснотта и затруднение от страна на съда за определяне компетентността на Районния съд съгласно разпоредбата на чл.59 ЗАНН за разглеждане на правния спор.Независимо, че в акта и наказателното постановление е посочено ,че нарушението по чл.103 ЗДвП , а именно жалбоподателя Л. при подаден сигнал за спиране от контролните органи не е изпълнил задължението си да да спре плавно в най-дясната част на платното за движение , е извършено на км.313 , на разклона за с.Мали Дрен, общ.Радомир, впоследствие е посочено, че същото е довършено в с.Дяково, общ.Дупница, където са констатирани и другите две адм.нарушения.В този смисъл е неясно административнонаказателното обвинение срещу което да се защитава жалбоподателя и е нарушено правото му на защита.

С оглед на това и доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване на акта за установяване на адм. нарушение и при издаденото въз основа на него наказателното постановление представляват съществени процесуални нарушения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена и наказателното постановление отменено на процесуално основание.

По същество на спора настоящият състав на решаващия съд следва да отбележи относно доводите на жалбоподателя за недоказаност на извършените административни нарушения, то предвид ангажираните от наказващия орган в хода на съдебното дирене гласни доказателства и приложените в административно-наказателната преписка писмени такива е доказано по безспорен и категоричен начин от административно-наказващият орган.

Свидетелите М. и С., съответно актосъставител и свидетел по акта разпитани в хода на съдебното дирене поддържат изцяло изложената фактическата обстановка описана в АУАН и НП.

Доказателствената сила на АУАН не е разколебана от твърденията на жалбоподателя, а и липсват писмени доказателства и гласни такива в подкрепа на твърденията му.

Мотивиран от горното и в същия смисъл , на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН районн ият съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г., с което началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя Л. Г. Л., с ЕГН: ********** от с.Дяково, общ.Дупница на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4