Акт от 20.08.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- 540/2019
- Подписан
- 20.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 и 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 и 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 213 20.08.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова т.д.№ 540 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, *** А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адвПолина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх.Б, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ***, ет.2, с посочена цена на обективно и субективно съединените искове от 56 388,10 лв., от които
37 537,50 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2008 г. ответниците и ищцовото дружество сключили предварителен договор за учредяване право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. Царево, област Бургас, УПИ III, в кв. 71В по плана на гр. Царево срещу задължение за построяване на жилищна сграда. Окончателният договор във формата на нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело **, бил сключен на 06.02.2009 г. На 10.02.2011 г. между страните била сключена и спогодба, като по силата на чл. 2 ответниците се задължили да заплатят на ищеца „обезщетение, изразяващо се в 35 кв.м. от цялото РЗП на сградата“, най-късно до датата на издаване на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация - 06.11.2014г., видно от удостоверение №
93 на Община Царево.
Ищецът твърди, че до момента плащане от ответниците не е постъпило, въпреки отправената покана, поради което е налице правен интерес да претендира от ответниците заплащане по настоящите пазарни цени (550 евро на квадратен метър) на 35 кв.м., съгласно уговорките в споразумението от 2011 година. Счита, че ответниците са изпаднали в забава на 06.11.2014 г., от която дата дължат мораторна лихва.
С отговора на исковата молба ответниците на първо място изразяват становище за нередовност на исковата молба с оглед изложените там разсъждения за правната природа на обезщетението за причинени вреди, както и поради смесването на понятията стойност на строителството и обезщетение за вреди. Считат претенциите за неоснователни и правят възражение за нищожност на спогодбата на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД поради липса на нотариална форма. Сочат, че със спогодбата по съществото си се изменят клаузи от нотариалния акт, предвид което считат същата за анекс, а не за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. На следващо място възразяват, че в т.2 от спогодбата и в т.XXIV от нотариалния акт не се съдържат ликвидни задължения.
В условията на евентуалност правят възражение за прихващане под условие, че исковете бъдат уважени с вземането си за неустойка по т.IX от нотариалния акт в размер на 30 000 евро. Считат, че ищецът е в забава за изпълнение на задължението си за строителство по т.VIII от нотариалния акт, като срокът е изтекъл на 17.10.2011 г., а в случай че спогодбата е действителна – на 01.03.2013 г. По отношение на лихвата за забава заявяват, че не се дължи, тъй като прихващането възниква на най-ранната възможна дата, на която е могло да бъде извършено – дата на удостоверението за въвеждане в експлоатация.
С допълнителната искова молба ищецът уточнява исковата си претенция в смисъл, че претендира реално изпълнение с обезщетение за забава и прави изменение на иска като предявява в условията на евентуалност иск за същите суми на друго на друго основание. Счита, че е налице валиден договор, по който ищецът е изпълнил задължението си за построяване на сградата, така както е уговорено в предварителния договор и нотариалния акт. Ответниците са получили 71,81 кв.м. повече от първоначално уговорените 30% от общата РЗП на сградата. С оглед забава на строителството, страните редуцирали и „обезщетение“ се дължи само за 35 кв.м., а не според първоначално уговореното. Ответниците не оспорват, че са получили в повече от предвиденото „обезщетение“. Предвид това счита, че ответниците дължат реално изпълнение и заплащане на договорените 35 кв.м. по цена, съобразена с пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата. Плащане не е извършвано в уговорения краен срок - датата на снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация - 06.11.2014г.
Сочи, че поради неизпълнение на поети с нотариалния акт ангажименти, по пътя на спогодбата страните постигнали една нова уговорка, обективирана в т.2 от спогодбата. Поради забавата на строителя ответниците да дължат заплащане на стойността на 35 кв.м. вместо на 71,81 кв.м., като срокът на строителството бъде удължен с 12 месеца. Счита, че липсва законово изискване изменението на задължения, които са упоменати в нотариален акт, но не съставляват прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права, да бъдат променяни между страните свободно.
В случай, че съдът приеме спогодбата за нищожна, предявява иск на основание т.
XXIV от нотариалния акт за частично плащане на дължимото от ответниците - само левовата равностойност на стойността на 35 кв.м., в размер на 37 537,50 лв.
(обезщетение за получената в повече квадратура с 35 кв.м.) и 18 850,60 лв. мораторна лихва за периода от 06.11.2014 до 17.10.2019 г.
По възражението, че задължението не е ликвидно сочи, че основанието на задължението е посочено в нотариалния акт и спогодбата, а размерът съгласно т.
XXIV от нотариалния акт следва да се уговори допълнително между страните при съобразяване на пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата, като ответниците не са възразили срещу посоченият в поканата размер. Счита, че вземането на ответниците е погасено с тригодишна давност, считано от 01.03.2013 г.
С допълнителния отговор на исковата молба ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която прихващане е допустимо и с погасено по давност вземане. Правят възражение в случай че съдът допусне изменението на иска, чрез обективно съединяване в условията на евентуалност на нов иск със същия петитум на ново правно основание, то същият е погасен по давност към датата на предявяването му (датата на допълнителната искова молба).
В изпълнение на указанията на съда ищецът уточнява, че отговорността на ответниците е солидарна, тъй като те са съпрузи и имотът, върху който са учредили право на строеж е бил съсобствен при условията на съпружеска имуществена общност, предвид което и на основание чл. 32, ал. 2 от СК, счита че съпрузите отговарят солидарно. Отправя петитум за солидарното осъждане на ответниците.
С протоколно определение в съдебно заседание от 18.05.2020 г. е прекратено производството на основание чл.233 от ГПК поради направен отказ от ищеца от предявената претенция с допълнителната искова молба стр. 3 параграф 2-ри от същата (лист 64 от делото), представляващо искане към съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 56388,10 лева, от която сумата от 37537,50 лева, представляваща обезщетение за получената в повече квадратура от 35 кв. м. на основание т.XXIV от нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело **, и сумата от 18850,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.11.2014 до 17.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на молбата.
С протоколно определение в същото съдебно заседание е прието направеното увеличение на иска в частта на размера на предявения иск за главница, като същият се счита за предявен в размер от 46200 лв.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, *** А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адв. Полина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх.Б, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.2, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 46 200 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Ответниците, редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, оспорват исковете по основание и размер, правят възражение за нищожност на спогодбата поради липса на форма, с правно основание в чл. 26, ал. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД, и в условията на евентуалност правят процесуално възражение за прихващане на сумата от 30 000 евро дължима неустойка по т.IX от нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № 116, том I, дело 88, с правно основание в чл. 103 и 104 от ЗЗД.
С допълнителната искова молба Ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност с правно основание в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД на въведеното с възражението за прихващане вземане за неустойка.
Страните не спорят по съществуването и действителността на цитираните в исковата молба предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 09.05.2008 г. и нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти в жилищна сграда, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № 116, том I, дело 88. Не се спори и относно наличието на забава на строителството. Спори се по действителността на спогодбата от 10.02.2011 г. във връзка, с което се спори и по дължимостта на претендираните суми, както и по дължимостта на предявената с възражение за прихващане неустойка.
Видно от доказателствата по делото, с предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 09.05.2008 г. ответниците семейство Т. се задължават да сключат окончателен договор, с който да учредят на ищеца право на строеж върху дворно място с площ от 525 кв.м., находящо се в гр. Царево, област Бургас, УПИ III, в кв. 71В по плана на гр.
Царево, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, срещу задължение за построяване на жилищната сграда съгласно съгласуван идеен и инвестиционен проект със средства на ищеца. В чл. 3 е уговорено, че ответниците-учредители ще запазят за себе си право на строеж в размер на 30% от цялата разгъната използваема застроена площ на предвидената за изграждане масивна жилищна сграда. В чл. 4 е предвидено, че строителството следва да приключи в срок от 18 календарни месеца от откриването на строителна площадка, като в него не влизат периодите на строителна забрана. В предварителния договор е инкорпориран и договор за изработка, с подробно уговорени параметри на бъдещото строителство. В чл. 22 е налице уговорка за диференцирана неустойка при незавършване на строителството в срок: при забава до 3 месеца – 10 000 евро, от 3 до 6 месеца – 20 000 евро и при повече от 6 месеца – 30 000 евро. Тези предварителни уговорки са пренесени и в окончателния договор, сключен на 06.02.2009 г. във формата на нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, н.дело № ** от **.**.**** г. на нотариус Мария Василева, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело ** (срокът за строителство – в чл. VIII и неустойката – в чл. IX).
Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a598398c-1e4f-4f56-b4b9-40c86edc64f1