Решение № 302 от 22.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Сливен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200872 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0804-004680/03.10.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Сливен, Сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на Т. Г. Х. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си чрез процесуалния му представител оспорва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.Твърди, че подписа положен на ред подпис на НП не е положен от него и процесното НП не му е връчвано. В съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа наведените с жалбата аргументи. Не претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Началник сектор в ОД на МВР Сливен, не взема становище. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е основателна.

При извършена по ЗДвП проверка от полицейски служители РУ „Петолъчка“ е установено, че на 11.09.2023 г. в 15: 50 часа в гр. Сливен на бул.

"Ичеренско шосе" до автобусна спирка „Сухата чешма“, посока с....., Т. Х. Г. като управлява лек автомобил „Мерцедес 316“ с рег.№ ....... негова собственост е превозвал дете без необходима система за обезопасяване, в нарушение на изискванията на чл.137В, ал.2 от ЗДвП.

За констатираното на място нарушение, на жалбоподателя е съставен АУАН Серия АД № 4680/11.09.2023 г., бл.№ 472734 като същият подписал АУАН без вписани в него възражения, а такива не били подадени и в законоустановения седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е приета идентична фактическа обстановка като тази изложена в АУАН, но било констатирано в допълнение, че като „превозва деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра на предна седалка, в МПС от категории М1, N1, N2 и N3“ които не са оборудвани със системи за обезопасяване виновно е нарушил чл.137В, ал.3 от ЗДВП, за което на жалбоподателят Х. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 50 лева за нарушението на чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е отбелязано за връчено на 27.03.2024г.

Жалбоподателя оспорва да му е било връчено, както и че подписа изпълнен в графа разписка не изпълнен от него.

По делото е назначена и изготвена съдебно почеркова експертиза неоспорена от страните и приета по делото, чието заключение е че подписът на позицията „Подпис“ в горния десен ъгъл на втора страница на Наказателно постановление № 234-0804-004680/03.10.2023 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Сливен не е положен от Т. Г. Х.. Вещото лице разпитано подържа заключението си.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Съдът кредитира изцяло възраженията

2 на жалбоподателя, че процесното НП не му е връчено по реда на чл.58 от ЗАНН, поради което намира жалбата допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно по ЗДвП длъжностно лице, като при издаването на двата акта са спазени и предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Независимо от това, при извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на наказателното постановление на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

От съдържанието на АУАН се установява, че на 11.09.2023 г. в 15: 50 часа в гр. Сливен на бул. "Ичеренско шосе" до автобусна спирка „Сухата чешма“, посока с....., Т. Х. Г. като управлява лек автомобил „Мерцедес 316“ с рег.№ ....... негова собственост е превозвал дете без необходима система за обезопасяване, в нарушение на изискванията на чл.137В, ал.2 от ЗДвП.

От друга страна в издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че към изложената вече в АУАН фактическа обстановка нарушението се допълва с „превозва деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра на предна седалка, в МПС от категории М1, N1, N2 и N3 които не са оборудвани със системи за обезопасяване“. Като административното обвинение е повдигнато само по чл.137В, ал.3 от ЗДвП. В АУАН е прието, че с това поведение водачът е нарушил разпоредбата на чл.

137в, ал. 2 от ЗДвП, а в НП за нарушение на разпоредбата на чл. 137в, ал.3 от ЗДвП като деянието е санкционирано на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева.

Съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, АУАН и Наказателното постановление следва да съдържат необходимите фактически и правни обстоятелства, индивидуализиращи нарушението. Описанието следва да бъде достатъчно конкретно и ясно, така че от него да могат да бъдат установени фактическите параметри на деянието, неговата съставомерност и съответната правна квалификация. Това изискване е пряко свързано и с гарантиране правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което следва да може да разбере в какво точно нарушение е обвинено и въз основа на кои факти се ангажира неговата отговорност. В процесния случай тази яснота липсва.

На първо място нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени данни относно ръста и теглото на превозваното дете, а е посочена 3 датата му на раждане, въз основа на която може да се установи само неговата възраст към момента на нарушението. Липсват каквито и да било данни за физическите характеристики на детето, имащи значение за определяне на приложимите изисквания относно неговото обезопасяване. Тези обстоятелства не са ирелевантни или второстепенни за преценката относно наличието на административно нарушение. Напротив, те са пряко свързани с определянето на приложимия режим при превозването на детето и с възможността да се установи дали конкретното поведение на водача попада в приложното поле на съответната забранителна или задължителна норма.

Приложимите правни норми изискват определяне на режима в зависимост от тези показатели. Съгласно чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра в МПС от категориите М1, N1, N2 и N3 задължително се използват обезопасителни системи от съответния клас и група по чл. 137б, ал.

1 от ЗДвП (класифицирани в пет групи според теглото от под 10 кг до 36 кг), съобразени с височината и теглото на детето според предписанието на производителя. Същевременно разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП въвежда специфични изисквания и забрани в зависимост от това дали превозното средство разполага с обезопасителни системи, както и изисквания относно допустимото разположение на седалките за деца под или над тригодишна възраст и с ръст под 150 см.

Следователно ръстът и теглото на детето представляват факти, които имат непосредствено значение за определяне на приложимия законов режим.

Без установяването им не може да бъде извършена необходимата преценка дали за конкретното дете е било задължително използването на система за обезопасяване, респективно какви са били изискванията относно нейния вид и начина на превозване.

Отделно от изложеното сочените несъответствия между АУАН и НП представляват съществено процесуално нарушение. В АУАН е описано едно деяние подведено под нормата на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП. В НП са описани две деяния, като двете деяния са описани общо и за тях е наложено само едно административно наказание, за нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, с което е допуснато нарушение и на чл.57, ал.1 от ЗАНН. При тази формулировка на административното обвинение не става ясно наложената „глоба“ за кое нарушение се отнася, респ. срещу кое от тях да се защитава наказаното лице.

Допуснатият порок е от категорията на неотстранимите в съдебната фаза. Административнонаказващия орган е имал задължението да издаде изцяло законосъобразен акт по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, а не да допълва констатациите в АУАН в опит да „преквалифицира“ така установеното нарушение. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е неприложима, доколкото установените нарушения на процесуалните правила не са формални, а засягат съдържанието на самото наказателно постановление и ограничават правото на 4 защита на наказаното лице.

По изложените съображения,

Съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-004680/ 03.10.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Сливен, Сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на Т. Г. Х. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137В, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати в полза на СлРС сумата в размер на 140, 42 евро, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице в съдебното производство.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5