Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 29.05.2023, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 616/2021
Вид
Решение № 80
Подписан
29.05.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Дулово, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100616 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК200644029, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.6, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника М. М. А. с ЕГН **********, от ***, ул. ***, ***, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по твърдения на кредитора, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Като основание на вземането, заявено в заповедното производство ищецът е посочил, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ EАД, ЕИК 204915054, от една страна, и ответника, от друга, на ***г. е бил сключен договор за паричен кредит ***-***, по силата на който на кредитополучателя е бил предоставен паричен заем в размер на 5 000 лева, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума, ведно с уговорената лихва на 60 месечни вноски. Твърди се, че длъжникът е нарушил задълженията си относно реда и сроковете за плащане на договорените погасителни вноски, като след извършено на 20.06.2019г. плащане, е преустановил обслужването на кредита и е изпаднал в забава, считано от 20.07.2019г.. С Рамков договор от ***. и Приложение № *** кредиторът „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.” ЕАД прехвърлил на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД изискуемото си вземане спрямо длъжника, като упълномощил ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението, общият размер на вземането е 6 007.25 лева, включващо дължимата главница (4 735.88 лв.), договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.05.2021г.

(1 142.69 лв.) и обезщетение за забава за периода от 21.07.2019г. до 1

13.03.2020г.в размер на 17.17лв., обезщетение за забава за периода от 16.06.2021г. до 10.09.2021г. в размер на 111.51лв. като се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дължимата главница. Именно по този начин са индивидуА.зирани вземанията и в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №***г.

Претендира разноските по ч. гр. дело № ***г. на РС-Дулово и тези по исковото производство. Тези твърдения са изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба. Допълнително са изложени и твърдения, че за извършената цесия на вземанията на първоначалния кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ EАД в полза на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД длъжникът следва да се счита уведомен с връчването на преписа от исковата молба.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, който ищеца иска да бъде уважен в случай че установителният иск бъде отхвърлен.

Ответникът М. М. А. чрез назначеният му особен представител адв.В.

Г. от АК-Силистра, депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но недоказаност на предявеният установителен иск. По отношение на неговата основателност заявява, че на настоящият етап от процеса не може да даде становище с оглед предстоящото събиране на достатъчно писмени и гласни доказателства. Твърди, че от представените с исковата молба писмени доказателства не ставало ясно дА. е имало последващи плащания на дължимите по кредита месечни вноски от страна на ответника или не. Не възразява срещу искането за назначаване на експертиза.

Не оспорва представените писмени доказателства. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №***г. на РС-Дулово и е назначена счетоводна експертиза.

Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Ищецът е депозирал писмено становище с което иска от съда да уважи предявеният установителен иск като основателен и доказан, и да му присъди разноските по заповедното и по исковото производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Видно е от приложеното ч. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. срещу М. М. А. да заплати на кредитора “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумите: 4 735.88 лв. - главница по договор за потребителски паричен кредит *** – ***/***г., заедно със законната лихва, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане, 1 463.32 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 16.06.2021г., 17.17 лв. - лихва за забава за периода от 21.07.2019г. до 13.03.2020г., 111.51 лв. – лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г., както и за 176.56 лв. общо разноски по производството за заплатена държавна такса и юрисконсултско 2 възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и ответник в настоящото производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” ЕАД и ответникът са сключили Договор за паричен кредит *** – ***/***г., по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало кредит в размер на 5 000 лв. Крайният срок за издължаване на дълга е 20.09.2023г., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 60 месечни погасителни вноски, включващи главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора, както и застрахователна премия. Общата стойност на плащанията възлиза на сумата 9 119.40 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 151.99 лв.

Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника.

Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът е усвоил отпуснатия заем.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от вещото лице в съдебно заседание се установява, че остатъчното задължение по отпуснатия кредит по пера е следното: 4 735.88 лв.- главница по договор за паричен кредит, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане, 1142.69 лв. -договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.05.2021г., 17.17 лв. - лихва за забава за периода от 21.07.2019г. до 13.03.2020г., 111.51 лв. – лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021г.

Съгласно уговореното в чл.5 от Договора, при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода върху всяка забавена погасителна вноска. Експертизата е изчислила размера на дължимата лихва за забава, който към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 128.68 лв.

Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***. и Приложение № *** към този договор, “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД възмездно вземанието си по Договора за потребителски паричен кредит *** – ***/***г. от ответника в претендирания размер. В качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор.

Съдът с оглед доказателствата по делото приема,че ответникът е била надлежно уведомена за цедирането на вземането от стария кредитор на ищцовото дружество от самия ищец по силата на даденото му от стария кредитор изрично пълномощно в раздел 7, чл.10 от договора за цесия. От текста на чл.10 от договора ясно личи правно вА.дната воля на цедента да 3 упълномощи цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото безспорно се установи по делото, че цесионера е изготвил такова уведомление от името на цедента, подписано от упълномощено лице представител цесионера и това уведомление е било надлежно връчено на ответника с известие за доставяне на ***г. преди предявяването на иска,съдът приема,че в настоящия казус същият е бил уведомена за извършеното прехвърляне на вземането по начин,който гарантира правата й каквато е и целта и смисъла на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. За да стигне до този извод съдът приема,че съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД не е поставено изрично условие лично и само цедента да извърши това съобщаване. Няма пречка то да бъде извършено и от трето лице по волята на стария кредитор така,че ясно и недвусмислено да става ясно за длъжника ,че всъщност уведомяването изхожда от стария кредитор и оттук насетне кое е лицето,на което следва да се престира. Законът не указва и формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е нА.це в момента ,в който със спора е сезиран съда и то до постановяване на решението.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник както е в настоящия казус като пълномощника е действал в рамките на своята представителна власт очертана в чл.5 от договора за цесия.В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г.на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика ,съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление което е връчено на длъжника се приема,че съобщаване на цесията все пак е извършено.

В настоящия казус исковата молба ведно с даденото от стария кредитор упълномощаване на новия да съобщи цесията отразено в раздел 7, чл.10 от приложения към нея договор за прехвърляне на вземания и връчването им на ответника имат значение на съобщение по чл.99 ал.4 от ЗЗД.

Исковата молба е връчена на ответника чрез назначеният му от съда особен представител, но е представено от ищеца известие за доставяне от което става ясно, че уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника чрез неговата майка Севджан А. на ***г.

По този начин всъщност ,всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати на носителя на вземането са изпълнени.

Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите от: 4 735.88 лв.- главница по договор за паричен кредит, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане, 1 142.69 лв. -договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.05.2021г., 17.17 лв. - лихва за забава за периода 4 от 21.07.2019г. до 13.03.2020г., 111.51 лв. – лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021г.

С оглед уважаване на предявеният установителен иск, съдът не следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск.

По отношение на сумата от 320.63 лв., представляваща разликата от 1 142.69лв. до 1463.32лв. за възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.07.2019г. до 16.06.2021г., присъдена по ч.грдело № ***г. по описа на РСДулово, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, тъй като за тази сума не е предявен установителен иск в настоящото производство.

По разноските:

Ответникът дължи на ищеца и сумата от 176.56 лв. разноски по ч. гр.дело № *** г. по описа на РС-Дулово.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в общ размер от 770.15 лв., съгласно приложения списък.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на М. М. А. с ЕГН **********, от ***, ул. ***, *** че същият дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. “Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представлявано от изпълнителния директор ***, за сумите от: 4 735.88 лв./четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница по договор за потребителски паричен кредит *** – ***/***г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 22.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане, 1 142.69 лв./ хиляда сто четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.05.2021г., 17.17 лв./седемнадесет лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.07.2019г. до 13.03.2020г., 111.51 лв. сто и единадесет лева и петдесет и една стотинки/ – лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.