Решение № 25 от 13.03.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Харманли, 13.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20225630200035 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от Д. Г. АВР. с ЕГН ********** , чрез адв.

М.Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 4532996, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания, че атакуваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакувания ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбоподателят представя писмено становище, чрез защитника си в което се излагат подробни аргументи за незаконосъбразността на атакувания електронен фиш.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, тъй като електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 08.12.2021г, като въззивната жалба е депозирана на 21.12.2021г. и е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, легитимирано да 1 атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 04.11.2020 г. в 16:35 часа в гр. Харманли, ул. *** до входа на РПЦ, движейки се с лек автомобил « БМВ Х5» регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 526 при разрешена стойност на скоростта 50 km/h, като установена стойност на скоростта е 67 km/h, а превишената стойност на скоростта е 17 km/h. и при отчетен приспаднат толеранс минус 3 km/h, в полза на водача.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Д. Г. АВР. е бил издаден Електронен фиш серия К с № 4532996, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 1-5320/29.09.2020г. се установява, че процесното техническо средство тип № TFR1-M 526 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, с последваща проверка 29.09.2020г.

От Протокол от проверка № 1-53- 20/ 29.09.2020г. се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M 526 е преминало последваща проверка на 29.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 271р-32762/05.11.2020г. се установява, че на дата 04.11.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип TFR1-M 526 с фабр. № 526 е заснела статични изображения с номера от 7729 до 7732, с начален час на работа 15: 30 ч. и краен час на работа 17:30 ч. и с място на контрол гр. Харманли, ул. **** до входа на РПЦ посока от град Хасково към центъра на града.

От снимка № 7730 от TFR1-M 526 с фабр. № 526107 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил « БМВ Х5» регистрационен номер **** 70 км/ч, а заснемането е извършено на 04.11.2020 г. в 16: 35:26 часа, в посока " трафик".

Възприетата фактическа обстановка се установява и от приобщените 2 на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заверено копие на Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министър Р.Б.; Жалба от Д. Г. АВР.; Електронен фиш серия К №4532996 от 04.11.2020 г.; заверено копие на снимков материал , извадка от клип №7730, заснет с TFR1 – M №526; заверено копие на Протокол № 1-53-20/29.09.2020г от проверка на мобилна система за видеоконтрол; заверено копие на Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – 04.11.2020 г. в 16:35 часа в гр.

Харманли, ул. *** до входа на РПЦ, жалбоподателя движейки се с лек автомобил « БМВ Х5» регистрационен номер **** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 526 с разрешена стойност на скоростта 50 km/h, като установена стойност на скоростта е 67 km/h, а превишената стойност на скоростта е 17 km/h. с отчетен и приспаднат толеранс минус 3 km/h, в полза на водача.

В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение в населено место - 50 km/h.

Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН , "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и 3 обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН , за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

В контекста на цитираната нормативна уредба, не е спорно в съдебната практика разбирането, че електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичния характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.

Както се посочи, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , административното нарушение се установява и заснема с автоматизирано техническо средство или система. Това указание на закона, съотнесено към легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН , според която електронния фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител означава, че констатирането на административното нарушение, което в общи случай се обективира във формата на писмен АУАН, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се осъществява посредством автоматично заснемане и обективиране на данните на магнитен носител.

Сиреч, в момента на автоматичното заснемане на нарушението, то е установено и обективирано на магнитен носител, който осъществява функцията на писмен АУАН, издаван в общия случай на констатиране на административно нарушение. Следователно, именно заснемането и обективирането на данните на магнитен носител е момента в който е налице "... съставен акт за установяване на нарушението... " по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл, последващото разпечатване на вече създадените 4 електронни данни на хартиен носител, не може да квалифицира като момента в който следва да се приеме, че нарушението е установено. Указанието на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН е ясно – електронния фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система, а не писмено обективирано изявление на контролен орган, какъвто е АУАН. Ето защо, в случая поначало не е мислимо наличието на хипотеза на някакво опущение на давностните срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН.

С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш административно наказание от вида "глоба", само когато размера на това наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до 50 лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размера на наказанието глоба от петдесет(или по-малко) лева е еднозначно, нормативно установен като конкретна сума(например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ) или пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като "маловажен".

Електронния фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици документи, които обективират различни волеизявления.

Каза се нееднократно, според легалните определения на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН , "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно наказание.