Определение № 29631 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29631 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110146766 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на И. П. Г. с ЕГН ********** срещу „***“ ЕООД с ЕИК*****.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, както и насрещен иск с вх. № 60757/25.02.2026 г.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2026 г. от 11,05 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „****“ ЕООД с ЕИК*****срещу И.

П. Г. с ЕГН ********** насрещен иск.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи извлечение от сметки, доколкото самата ищца не твърди да е извършвала плащания, а и по реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя нарочни справки и извлечения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като част от обстоятелства, за чието установяване е направено доказателственото искане не са спорни по делото или не касаят установяване на наведени от ищцата обстоятелства – конкретно плащания във връзка с т.1,А, а другата част не са необходими за правилното изясняване на делото от фактическа страна чрез използване на специални знания и умения на вещо лице.

1

УКАЗВА на „*****“ ЕООД едноседмичен срок да представи по делото, придружен със заверен от негов представител превод на български език съгласно изискванията на чл. 185 ГПК, на представените с насрещната искова молба документи като му УКАЗВА, че при неизпълнение на тези указания, съдът ще ги изключи от доказателствата по делото.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП с искане за прогласяване на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от **** г., поради противоречието му със закона и наличието на неравноправни клаузи в същия.

В исковата молба се твърди, че на 05.02.2025 г. ищецът е сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № *****, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата 6000 лева за срок от 13 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 07.03.2025 г. Посочва, че съгласно договора общата сума, която следва да бъде върната от него, е в размер на 7500 лева, представляваща сбор от предоставената главница в размер на 6000 лева и възнаградителна лихва в размер на 1500 лева. Излага, че в договора е посочен лихвен процент от 23,08 % и ГПР в размер на 49,34 %. Твърди, че договорът за потребителски кредит не съдържа приложен погасителен план, въпреки че в т. 2 от същия е посочено, че начинът на плащане е съгласно погасителен план, който представлява неразделна част от договора. Сочи, че липсата на такъв погасителен план препятствала възможността му като потребител да получи ясна и разбираема информация относно размера, броя и падежите на дължимите плащания.

Посочва, че съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечавал с поръчителство от „*****” в полза на ответното дружество. Посочва, че макар в договора формално да е посочено, че потребителят може да избере както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, тази възможност е само привидна, тъй като одобрението на евентуален друг поръчител ******“, със седалище и адрес на управление в ****, по силата на който ищецът дължс възнаграждение за предоставяне на гаранцията в размер на 5940 лева. Поддържа, че този разход не е включен в договора за потребителски кредит, не е посочен при формиране на годишния процент на разходите и не е включен в общата сума, дължима от потребителя.

Сочи, че „Multitude Bank p.l.c.“ и ответното дружество „***“ ЕООД са свързани лица.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания на ЗПК. В тази връзка излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, както и липсва ясна и разбираема методика относно начина, по който е формиран посоченият ГПР от 49,34 %. Сочи, че в договора е посочено единствено процентното изражение на ГПР, без да са индивидуализирани отделните компоненти, включени в него. Навежда твърдения, че посоченият в договора ГПР не отразява действителната цена на кредита, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за гаранция в размер на 5940 лева. Поддържа, че този разход представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като е пряко свързан с предоставянето на кредита, бил е известен на кредитора към момента на сключване на договора и е представлявал условие за отпускането му. Твърди, че чрез отделянето на договора за гаранция от договора за кредит ответникът е заобиколил ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. Сочи, че при включване на възнаграждението за поръчителството в общия разход по кредита действителният ГПР би бил значително по-висок от посочения в договора, поради което договорът нарушавал императивните разпоредби на ЗПК. Поддържа, че посочването на неверен и занижен ГПР представлява заблуждаваща и нелоялна търговска практика по 2 смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като потребителят е въведен в заблуждение относно действителната стойност на кредита и размера на задълженията, които поема. Твърди още, че договорната клауза относно обезпечението с поръчителство от „****.“ има неравноправен характер по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на потребителя. Излага, че чрез тази клауза кредиторът фактически прехвърля върху потребителя разходите, свързани с оценката на кредитоспособността и риска от неизпълнение, които са задължение на кредитора съгласно чл. 16 ЗПК. Посочва, че възможността за избор на физическо лице-поръчител не представлява реална алтернатива, тъй като липсват ясни критерии за неговото одобрение, срокове и изисквания, поради което на практика единствената възможност за получаване на кредита била използването на предварително посочения от кредитора гарант срещу допълнително възнаграждение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 1430859/05.02.2025 г., като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че при сключването на договора са спазени всички изисквания на Закона за потребителския кредит, като същият съдържа всички изискуеми реквизити, включително информация относно размера на кредита, лихвата, ГПР и общата дължима сума от потребителя. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е правилно изчислен съобразно законовата методика и че не са налице основания за включване в него на възнаграждението по договора за гаранция, доколкото последният представлява самостоятелно правоотношение с трето лице и не е бил задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът сам е избрал начина на обезпечаване на задължението си, като е могъл да предостави и друг вид обезпечение, поради което договорът за гаранция не представлявал част от общия разход по кредита. Оспорва твърденията, че между ответното дружество и „***“ съществува свързаност, която да обосновава включване на разходите по договора за гаранция в ГПР, като сочи, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със самостоятелна правосубектност. Поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, както и за извършване на нелоялна или заблуждаваща търговска практика. Сочи, че ищецът е бил надлежно информиран за условията по кредита, за възможностите за обезпечаване на задължението и за дължимите суми, като е дал съгласието си за сключването на договора. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕООД предявява насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска ищецът по първоначалния иск И. П. Г. да бъде осъден да заплати на „***“ ЕООД сумата от 3067,75 евро (6000 лева), представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция (25.02.2026 г.) до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по него – И. П.

Г., е подал отговор, с който признава предявения насрещен иск като признава дължимостта на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Претендира разноските да бъдат възложени в тежест на „Фератум България“ ЕООД по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от **** г. с посоченото в исковата съдържание, включително и 3 клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „Multitude Bank”, че договорът е нищожен на сочените основания, както и че клаузата на чл. 5 от същия е неравноправна на наведеното основание.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, включително че клаузата на чл. 5 от същия е действителна и е договорена индивидуално.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск „****“ ЕООД с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, че между него и ответника И. П. Г. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита, както и изискуемостта на задълженията.

Ответникът по насрещния иск следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства.

Съдът ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1430859 от 05.02.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително че съгласно чл. 5 от същия договор кредитът се обезпечава с поръчителство от „****“ в полза на ответното дружество.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.