Решение № 1999 от 03.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1999 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100503803 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. К., гръцки гражданин, чрез упълномощените адв. Ж. Б. и адв. М. Х. от САК, срещу решение № 20111592/21.12.2023г. по гр. дело № 8360/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав.

Съдебното решение се обжалва в частта за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, определения режим на лични отношения на въззивника с детето **** Г. К., роден на ****г., както и в частта за присъдената месечна издръжка за детето за разликата над размера от 300 лв. до 300 евро.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да предостави на бащата Г. К. упражняването на родителските права върху роденото от брака дете **** Г. К., роден на ****г., както и да постанови мястото на отглеждане на детето да бъде в Гърция, гр.

Солун, в собствения на бащата апартамент, находящ се на адрес: гр. Солун, кв.

Харилау, ул. ****, както и да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето сходен с постановения в обжалваното съдебно решение. При условията на 1 евентуалност иска съдът да вземе предвид, че постановената издръжка от страна на първоинстанционния съд в размер на 300 евро е прекомерно висока, не отговоря на нуждите на детето и е несъразмерна с доходите на бащата и разходите, които му се налага да прави за да вижда детето си в България – включително за пътни разноски, наемане на хотел и др., като иска съдът да намали присъдената издръжка в размер на 300 лева месечно. С въззивната жалба не се сочат нови доказателства.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез пълномощниците си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, а в хода на устните състезания представителите на въззивника пледират за отмяна на решението съобразно направените в жалбата оплаквания. Претендира разноски. В предоставения срок по чл. 149, ал.3 от ГПК представя писмена защита, с която поддържа искането по въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ц. С. К., лично и чрез представителите си, е оспорила въззивната жалба, като неоснователна. Сочи нови доказателства. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемата лично и чрез пълномощниците си поддържа отговора на въззивната жалба и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части. В хода на устните състезания въззиваемата Ц. С. К., чрез упълномощения представител пледира за оставяне въззивната жалба без уважение, като неоснователна. В срока по чл. 149, ал.3 от ГПК представя писмена защита и излага доводите си за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 8360/2020г. на СРС, 84 състав, съдът е прекратил гражданския брак, сключен с Акт за граждански брак № 3080 от 06.06.2013г. на Столична община, район „Средец“, между Ц. С. К. и Г. К., гражданин на Република Гърция, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.

1 от СК. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете **** Г. К. на неговата майка Ц. С. К. и е определил местоживеенето на детето при неговата майка, на основание чл. 59, ал. 2 от СК;

С решението си е определил режим на лични отношения на бащата Г. К., роден на **** г., гражданин на Република Гърция, с детето **** Г. К., както следва: всеки първи и трети уикенд от месеца (петък, събота и неделя), от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; 30 непрекъснати дни през лятото, по време, което не съвпада е годишния платен отпуск на майката. Всяка нечетна година за Коледните празници от 10:00 ч. на 24.12. до 18:00ч. на 27.12; всяка четна година за Новогодишните празници от 10:00ч. на 31.12 до 18:00ч. на 02.01; всяка четна година за Великденските празници от 10:00ч. на Разпети петък до 18:00ч. на първия понеделник след Великден като за тези дни не се прилага общият петъчно-неделен режим на контакт между детето и бащата.

Осъдил е Г. К., роден на **** г., гражданин на Република Гърция, да заплаща на малолетното си дете **** Г. К., действащ чрез своята майка и законен представител Ц. С. К., месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) евро, считано от 17.02.2020 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл., вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 от СК, като е 2 отхвърлил иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК, в останалата му част до пълния предявен размер от 400,00 евро, като неоснователен. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетния **** Г. К. издръжка и е осъдил всяка от страните да заплати държавна такса в полза на Софийски районен съд от 25 лв. за развода, а Г. К. и държавна такса от 844.91 лева – върху размера на присъдената за детето издръжка.

Първоинстанционното решение е надлежно връчено на Г. К. чрез упълномощения представител на 02.01.2024г., а въззивната жалба е подадена по електронен път на 16.01.2024г. (лист 3 от делото).

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена и съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в настоящото производство въпроси относно предоставяне на родителските права на бащата, режима на лични отношения с майката, както и месечната издръжка на детето, като е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-психологична експертиза и социален доклад на ДСП „Слатина“.

В открито съдебно заседание на основание чл. 59, ал. 6 от СК при условията на чл. 15 от ЗЗДет първостепенния съд е изслушал детето ****, което е споделило, че е ученик в четвърти клас и в училище се чувства добре. Живее с майка си в гр. София, ж.к. „Слатина“, а през свободното си време гледа телевизия, играе игри и се разхожда с майка си. Заявява, че най - обича да излиза с майка си. С баща си също обича да се разхожда, като през 2023 г. бил един месец при него в Гърция. Изразява желание да се вижда с баща си, както досега - два пъти в месеца. Заявява, че с майка си се чувства много добре и нищо не го притеснява.

Районният съд не е изслушал страните в съдебно заседание.

В приложения от първата инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/403004 от 26.01.2023 г. на ДСП – Слатина е отразено, че непосредствени грижи за детето се полагат от майката, която работи в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и има месечен доход в размер на 3200 лева. Детето **** и майката живеят в жилище, находящо се в гр.

София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. ****, в който живеят и дядото и бабата по майчина линия. Според доклада на социалната служба базовите потребности на детето са осигурени, а подкрепа в грижите за детето оказват бабата и дядото по майчина линия. През учебната 2022/2023 г. малолетния **** е бил ученик в 148 ОУ „Проф.

Любомир Милетич“ с добър училищен успех. Справя се с учебния материал и не среща трудности при усвояването му. Взаимоотношенията му със съучениците и 3 връстниците му са изградени на основата на доверие и разбирателство.

Приетото от първата инстанция съдебномедицинско удостоверение № 54/2023 г. не установява релевантни за спора факти, тъй като от същото не може да се установено от кого и по какъв начин на детето **** са причинени описаните травматични увреждания.

В първоинстанционното производство е допусната и прието заключението на съдебно психологична експертиза, изготвено от вещото лице П. Х. кредитирано от съда като обективно, безпристрастно изготвено, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. От заключението на вещото лице Х. – клиничен психолог, се установява, че детето е привързано еднакво и към двамата си родители, но е поставено в ситуация на принуда и всеки от родителите се стреми да привлече детето на своя страна за сметка на другия родител. Според заключението на експерта все още са съхранени емоционални връзки между детето и родителите, но то е поставено и от двамата родители в конфликт на лоялност, който застрашава в бъдеще да наруши емоционалните връзки между детето и родителите.

Вещото лице заключава, че малолетният **** е напрегнат от конфликтните взаимоотношения между родителите му след тяхната раздяла и я преживява трудно.

Между майката и бащата липсва ефективна, пряка комуникация, като те разговарят помежду си чрез ****, а това е силен стресогенен фактор за детската психика. От заключението се установява също, че и двамата родители са с чувство за собствена правота и не успяват да открият интегративен подход към разрешаване на конфликта в полза преди всичко на детето им и на тях двамата. Те не правят активни стъпки към утвърждаване на авторитета на другия родител, а напротив - отношенията им се характеризират с взаимна подозрителност, поставяне на детето в позицията на арбитър между възрастните, което е силно стресиращ фактор за детската психика на ****, а и незачитане на авторитета на другия родител. Според заключението на вещото лице, родителите фукционират в нормална психологична дейност, но са със занижени данни за емоционална интелигентност, когато са в дисфункционален конфликт. Този конфликт се поддържа във времето поради липсата на директна родителска комуникация помежду им, което създава предпоставки за мнителност към другия, както и за незачитане и утвърждаване на авторитета на другия родител пред детето.

Емоционалната интелигентност се характеризира в голяма степен с поведението на родителите, когато са извън зоната си на комфорт. Експертът сочи, че липсата на зрели родителски отношения след раздялата и цялостното поведение на родителите един към друг и към детето, поставят **** в състояние на принуда да избира страната на някой от родителите. Детето е придобило ролята на възрастен - да бъде арбитър между тях и да преценява много внимателно кога и какво да каже или да направи за да удовлетвори и двамата. Според вещото лице това силно нарушава детския емоционален статус - затормозява психичните процеси и би дало отражение в развитиен план. Съгласно заключението и при двамата родители родителският капацитет е занижен - всеки защитава чувството за собствената си правота и води негова лична „война“ срещу другия, като поведението на родителите е нещадящо към детската психика. Според вещото лице, поради личностната си специфика и родителския дисфукционален конфликт, детето е поставено в конфликт на лоялност спрямо двамата си родители. Ролята на арбитър между интересите на двама души, които детето най-много обича, прави малолетния **** тревожен и напрегнат, тъй като би желал в живота му да присъстват и двамата му родители, без да му се налага да избира нечия страна. Според заключението на вещото лице, поради нарушените партньорски отношения между родителите се наблюдава подозрителност и едностранчиво субективно тълкуване на действията и мотивите на другия родител, което подсилва още повече конфликта между тях, а детето иска да бъде и с двамата си 4 родители, без да му се налага да избира страна в техния конфликт, което по детски разрешавал, като се опитва да удовлетвори с думи и поведение всеки от родителите си, когато е сам с него. По отношение на емоционалните връзки, вещото лице е посочило, че в хода на експертното изследване се наблюдават еднакви топли емоционални връзки и с двамата родители, характеризиращи се със специфика на експресията им съобразно пола на майката и на бащата. Сочи, че при съвместната среща на детето с двамата родители, първоначално при детето **** е било налице емоционална скованост, която в края на общата среща с двамата родители преминала в неудържим плач и опити за скубане на косата. Според вещото лице тези емоции и поведение са изводими от желанието на детето да не демонстрира по-голяма привързаност към някой от родителите в присъствието на другия. Детето проявява доверие и спонтанна топлота и обич и към двата си родители, на което те му отвръщат със същото, когато се виждат поединично с него. Факторът, който според вещото лице поставя детето в особено трудна ситуация е, че родителите са в дисфункционално конфликтно съревнование помежду си за постигане на победа и в съда, и в живота. Според вещото лице, ако тази тенденция бъде задълбочена в бъдеще съществува риск от психична травма за **** и загуба на естествената детска спонтанност в отношенията към двамата родители, но е поставено в ситуация на принуда и всеки от родителите се стреми да привлече детето на своя страна за сметка на другия родител. Според вещото лице детето е поставено и от двамата родители в конфликт на лоялност, който застрашава в бъдеще да наруши емоционалните връзки между детето и родителите. И двамата родители са с чувство за собствена правота и не успяват да открият интегративен подход към разрешаване на своя конфликт в полза преди всичко на детето им и на тях двамата.

Разпечатката съдържа 38 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5967454-455f-4248-9bcd-807309c6ffa3